Приключи ли вторият Преход

"Вече сме изживели два Прехода и като тип институции пак сме там, където започнахме - през 1989 г."

© Георги Кожухаров

"Вече сме изживели два Прехода и като тип институции пак сме там, където започнахме - през 1989 г."



След време ще оценяваме правителствата на Прехода не по формални показатели като ръст на БВП и инвестиции, а според качеството на институциите, които са създали или развалили. Това е така, защото особено след влизането в ЕС всичките еврофондове директно се отчитат като ръст на инвестиции и БВП, без да допринасят особено за развитието на икономиката.


Ще направя такъв опит, използвайки методологията на Робинсън и Ачемоглу. Те открояват два основни типа институции. Единият тип са преобладащо "екстрактни", изсмукващи, които работят за обогатяването на едно елитарно малцинство чрез ограбване на мнозинството. Обикновено такива са институциите при авторитарни и тоталитарни режими. Другият вид са преобладащо "инклузивни", включващи - те представят широк кръг обществени интереси, както е при старите западни демокрации.


Екстрактните политически институции обикновено създават екстрактни икономически институции за разпределението на публичните блага в полза на овластеното малцинство. При инклузивните е тъкмо обратното - те създават икономически възможности за мнозинството от населението.




Качеството на институциите за развитието на държавата зависи от техния вид и от начина, по който си взаимодействат. Възможно е, макар и подчертано нестабилно, да се съчетаят екстрактни политически с инклузивни икономически институции или обратното. Такива временни комбинации има и в нашата история - например развитието на България през 1944-1958 г., което е период на политически преход от либерална демокрация към авторитаризъм/тоталитаризъм. Или периодът 1989-2005 , когато имаме обратният преход : от тоталитаризъм към либерална демокрация. Както е видно, преходът отнема около 15 години. Логиката е, че винаги първо се сменят политическите институции, а след тях и икономическите.


Ясно е, че когато политическите и икономическите институции са от един тип, те взаимно се подсилват. Този процес може да приеме формата на "добродетелен кръг" при инклузивните институции или на "порочен кръг" при екстрактните. При добродетелния кръг политическите институции представляват широка коалиция от интереси, която ги защитава, като прилага ефективно върховенството на закона, т.е. правилата важат за всички и всеки да получава равни шансове за икономическа изява. Точно това са плодовете на Славната революция в Англия от 1688 г. Никой икономически играч няма специални протекции и е в сила т. нар. "съзидателно разрушаване" (creative destruction), което дава път на иновациите и конкуренцията. Така се създават заможни данъкоплатци, които търсят своето политическо представителство, и колкото повече са те, толкова по-широко е представителството. Тези "добродетели" правят инклузивните институции устойчиви.


А екстрактните политически институции обикновено се създават от тесен елит, който узурпира властта - чрез избори или преврат - и се стреми да укрепва богатството на близкото си обкръжение. Toва обкръжение постепенно се превръща в олигархия, която от своя страна подпомага икономически затвърждаването на политическия елит на власт. Така се затваря порочният кръг.


Такива са били повечето държави през своята вековна история, а в много от тях, особено в Африка, Азия и Латинска Америка, този порочен кръг и до днес възпроизвежда бедност и изостаналост. Исторически той води до задълбочаване на неравенството и поражда остри конфликти и стремеж в други групи за овладяване на властта. Разбира се, възможно е прекъсване - както разрушаване на добродетелния кръг и превръщането му в порочен кръг (Римската република, Венецианската република, следвоенна Източна Европа), така и разчупване на порочния кръг и еволюцията му в добродетелен (Англия, Корея, Ботсуана).


Какви изводи могат да бъдат направени за България?


С присъединяването си към ЕС България доказа, че има инклузивни институции - поне де юре. Де факто обаче институциите ни в голяма степен са от другия вид и точно това е главната причина за разочароващо бавния прогрес на страната.


Лесно може да се установи, че българската политическа система е "изсмукваща", като още от изборите промотира представители не на данъкоплатците, а на политическия елит. Избраните "народни" представители и гласуваното от тях правителство се отплащат за избирането си с утвърждаване на изсмукващи икономически институции. Чрез тях пък се облагодетелстват икономическите кръгове, финансирали издигането на този политически елит във властта.


Този процес се засили особено след влизането в ЕС:


На власт дойде ГЕРБ и започна подмяната на относително инклузивните политически институции с екстрактни, водещи постепенно до политически дуопол на ГЕРБ и ДПС. След това започна налагането на екстрактни икономически институции чрез обществените поръчки, еврофондовете или откровен рекет.


И отново този процес отне около 15 години.


С други думи, ние вече сме изживели два Прехода и като тип институции пак сме там, където започнахме - през 1989 г - с екстрактни политически и икономически институции.


Затова промяната е неизбежна.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK