Кирливите дрехи на простотията, с които това управление ни премени

© "Фейсбук"

Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук". Поводът е картината от строежа на българската част от "Турски поток", която премиерът Бойко Борисов тихомълком прати като подарък на сръбския президент Александър Вучич. Причината за тази дискретност е, че българската отсечка, която Борисов евфемистично прекръсти на "Балкански поток", струва 3 млрд. лв. на българските данъкоплатци, без да е ясно как те ще си ги възвърнат.

Общо 30 художници са получили задачи от фирмата строител да нарисуват сюжети от обекта, съобщи художникът Симеон Кръстев в телевизионно интервю. Той е известен като автор на плакатите на някои от най-добрите български филми. В ефир художникът изрази недоумението си защо творбата му, изобразяваща премиера и президента на фона на строящия се газопровод, предизвиква критики и ирония. Мартин Димитров обяснява защо.

Самата идея тръбополагането да добие художествен облик е катастрофална, тя е олицетворение на пълната духовна нищета.

Това платно - на всичкото отгоре предназначено за подарък на президент на друга държава - много ясно представя интелектуалните, културни и естетически липси на актуалната българска власт.

Цяло едно десетилетие Борисов ни затвори в собственото си всекидневие. Той ни затвори в зайчарника на собственото си всекидневие и глътна ключа. Макар да е дълго на власт, ние не трябва да забравяме, че става въпрос за един всекидневен човек с къс хоризонт, чиято делнична цел е усвояването. Чекмеджетата много добре показват това.

Делото на Борисов може да се превърне в изкуство само в общество, загубило ориентирите си. В изминалото десетилетие именно Борисов и неговият кръг успяха ултимативно да ни наложат своите културни кодове и разбирания, благодарение на които мъжкото хоро се превърна в иконична традиция, древните крепости се ремонтираха с "Ytong", а имитационното преплитане на крака пред Народния театър, предизвикващо далечни асоциации с хоро, се превърна в символ на съхранение на нематериалното ни културно наследство.

И ако идеята за подобен подарък е своеобразен връх на властовия кич, то и изпълнението на творбата не пада по-долу. Не познавам художника, но разгледах някои от работите му в интернет. У дома имаме някоя и друга картина, никога не бих окачил Симеон Кръстев на някоя от стените си. Но, както се казва, това е субективно.

Обективното е, че Борисов е привидял себе си и Вучич в герои на картина, което подсказва стремежа му да бъде портретиран, показва лична амбиция тръбното му дело да бъде легендирано. Както беше казал преди време: "Ще дойде ден да пожалите и за мене".

Да ви призная, не знам колко дълго ще "жалим" по него и дали сълзите ни ще бъдат тъй горки, че да наводнят метрото. Но знам, че щетата върху възпитанието ни, върху естетическите ни представи и върху културните ни разбирания, която този човек нанесе, е ОГРОМНА.

И ще отнеме много време кирливите дрехи на простотията, с които това управление ни премени, отново да станат чисти.