Косъм не пада от фантомите в избирателните списъци

Преброяването през септември е много добра възможност да се изготви реалистичен изборен регистър за гласуване по изборен адрес.

© Юлия Лазарова

Преброяването през септември е много добра възможност да се изготви реалистичен изборен регистър за гласуване по изборен адрес.



Заглавието е на редакцията.


Уважаеми читатели, на 11 април 2017 г. написах в "Дневник" статия за броя на българите в чужбина и избирателните списъци. Тя малко остаря, но един приятел, който е добре с числата, каза, че още е актуална и е полезно да се прочете пак. Полезно е и да се освежи с малко числа за времето след 2016 години, до която свършваше предишният анализ.


Аз съм убеден, че е полезно да се прочете пак, защото през септември предстои национално преброяване на населението и това е много добра възможност да се изготви реалистичен изборен регистър за гласуване по изборен адрес. За такава промяна експертите вият като линейки отдавна. Един от най-добрите експерти, Димитър Димитров, даже е внасял проектозакон за изборен регистър с изборен адрес. Политиците също вият, ама само преди избори. След изборите вият само тия, които са ги загубили. Но в правната комисия не дават и дума да се издума за каквато и да било промяна. И тази скандинавска сага, този старогръцки епос, тази рамаяна и махабхарата с "мъртвите души" се точи вече десетилетия.




Наскоро един пенсиониран полковник от МВР, г-н Георги Миронов, сподели по една телевизия, че разминаването на числата в ГРАО и НСИ е огромно. Чул, че ГРАО имал 12 млн. ЕГН-та, някои физически лица имали по 2-3 самоличности, вземали по 2-3 пенсии и други такива работи.


За мен само тези твърдения са достатъчни въпросният полковник да стане телевизионна звезда за няколко часа. Но не би. Вече няколко дена нито една национална телевизия от големите не обелва дума по темата. А си струва да се направи поне един "Референдум" с участието на началниците на ГРАО, НСИ, МВР "ДокИменти за самоличност", МВнР "Консулски отношения" и този сладкодумен полковник. И не само медиите, а нито един политик в последните дни не е обелил и дума по темата, макар че при предстоящото преброяване на населението точно политиците трябва да вият като линейки за оправяне на избирателните списъци в някаква форма на активна регистрация по време на това броене.


Ни дума, ни вопъл по темата. Да се чудиш дали пък не са на далавера от фантастичния избирателен списък и кой точно е на далавера. И дали критиките към избирателния списък не са само ламбада на езика или локум за балъци.


Има и зли езици, ама много зли, които твърдят, че партиите и правителството имат интерес да надуват броя на населението, защото европейските пари са вързани с тоя брой (на глава от населението/per capita) и никой няма интерес да има реализъм в данните.


Пак ще повторя - фантомите, призраците, вампирите и мъртвите души не са страшни, докато само си седят из компютрите на ГРАО ("Гражданска регистрация и административно обслужване"). Там те са само числа. И там носят поразии, защото влизат в аргументацията за искане, вземане или даване на едни пари, за строежи на стадиони и спортни зали за баби, за къщи за тъщи и др.


Страшно става когато фантомите кацнат в избирателните списъци. Тогава те произвеждат недоверие в изборния процес, а могат да се превърнат в живи хора, от името на които някой друг гласува и произвежда власт. И по-страшното - могат да произвеждат власт под натиска на външни сили. Могат да произвеждат власт, без да носят последствията от своя избор, понеже не пребивават на правната територия на произведената власт.


Сега продължаваме сметките от предишната статия през януари 2021 г. Два месеца преди парламентарните избори на 4 април. Връщаме се там, откъдето спряхме през 2017 година.


Населението на България през 2015 г. според НСИ е 7 153 784 човека. А на 31.12. 2019 г. е 6 951 482. Има намаление с 202 302 души.


Населението през 2017 г. (парламентарни избори) е било 7 050 034 човека. От тях под 15 години са били 1 004 376 или под 18 години са били 1 205 521. Следователно избирателите са 5 844 782. Да де, ама в избирателния списък са 6 838 235 човека с право на глас. Излиза, уважаеми читатели, според обясненията на властите и на някои партии, че в чужбина вече са 993 453 избиратели. Пак са нараснали с 24 450 човека спрямо 2016 г.


Ако предположим, че в чужбина процентът под 18 години е същият, като в България, излиза, че нашите хора там са станали близо 1.7 милиона. Нищо, че между 2015 и 2017 г. сме се редуцирали със 103 750 според НСИ. Колко от тях са се споминали в чужбина и колко тук - не знаем. Излиза, че избирателите в родината мрат ("НСИ умирания" от 2015 до 2019 са 544 097), а тези в чужбина се размножават. Значи емиграцията от страната върви с пълна сила.


Дали в "НСИ умирания" са числата само за умрелите в страната или и умрелите от чужбина са вътре, не знам. Май не са, защото умрелите минус новородените дават долу-горе т. нар. отрицателен прираст на населението - с колко сме намалели за годината. Не знаем също дали числата на ГРАО и НСИ съвпадат. Защото ГРАО е тази, която гледа актовете за смърт и трябва да чисти от избирателните списъци тия ЕГН, които са "вече в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка".


Да видим сега числата за 2019 г., когато имаше избори за европарламента. Тогава в родината е имало 6 951 482 души, под 18 години са били 1 202 710. Следователно в родината е имало 5 748 772 избиратели. В магическия избирателен списък вече има само 6 288 656. Или с цели 539 884 (над половин милион) избиратели по-малко от списъка за парламентарните избори. Логично е да предположим, че част от тези хора са на небето, а другите не са в избирателния списък поради наличието на критерия "уседналост". Една част са в Турция. Колко са там един Господ знае и той е директор на ГРАО. Ама може и той да не знае


И да вървим към края.


Първият ключов въпрос - колко са ЕГН в ГРАО? Полк. Георги Миронов споменава в интервю, че е чул от някого числото 12 млн. Други хора са чули числото 8.4 млн. Ако вярваме на брояча на НСИ, в България на 24 януари 2021 г. има 6 921 680 човека, излиза, че в чужбина има между 5 млн. и 1.5 млн. български ЕГН.


Вторият ключов въпрос - колко лични карти (документи за самоличност) са издадени от МВР и циркулират в момента по всичките земни кълбета? Има ли документи за самоличност, издадени на едно и също лице под различни имена (задграничен паспорт на Иван, лична карта на Джон или обратното)? Тези документи на едно и също ЕГН ли са, или на различни Помните ли един скандал през 2013 г. с двойната самоличност на един Феим-Петър Чаушев? С едно име бил зам.-министър, а с друго име акционер в някакви дружества.


И третият важен въпрос е - свързани ли са базите данни на ГРАО, МВР и НСИ? Има ли процедура/график за сравняване и актуализиране/изчистване? Какво пречи на Иван да гласува в Пържиграх с личната си карта, а под името Джон да гласува в Къркларели или в Торбалъжи със задграничен паспорт и декларация. Ако Иван и Джон са едно и също ЕГН, кога става ясно, че е гласувал на две места? ГРАО май ги проверява или поне така се казва. Ами ако са с различни ЕГН, какво правим?


Помислете, имате ли доверие на нещо, за което се говори, че има между 1.5 и 5 милиона записа. Имате ли доверие на тези, които го управляват, и на тези, които са ги назначили на тая работа? Искате ли обяснение за тези числа от институциите, на които плащаме? Нека институциите отговорят, а не да се крият като хамстери в дупките си.


Не е ли време това да се промени?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK