Защо ЕС изглежда толкова слаб срещу Русия в случая "Навални"

ЕС все още се чуди дали Русия е приятел, враг, партньор или проблем.

© Associated Press

ЕС все още се чуди дали Русия е приятел, враг, партньор или проблем.



Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


Дори и при скромни изисквания към външната политика на ЕС позицията на Брюксел срещу Русия по повод ареста на Алексей Навални и разбиването на протестите изглеждаше доста слаба.


Освен кроткото осъждане на двете събития след срещата на външните министри на 27-те страни членки нямаше друга новина. А се бяха събрали в понеделник именно за да изградят обща позиция в отговор на поредните авторитарни действия от страна на Кремъл.




Това е резултат от няколко фактора. Те включват отговорника за външната политика, когото някои определят като блуждаещ. Включват и колебанията на съюза по повод отношенията със САЩ и по повод Брекзит. Включват и факта, че двете най-големи страни членки - Германия и Франция, точно в момента са на кръстопът.


Незапознатите с внимателното темпо, характерно за дипломацията на ЕС, може да са си помислили, че блокът ще има адекватен отговор за отношението към Навални.


Те мислят така: ето го основния опозиционер в Русия, който преди по-малко от половин година беше отровен, за което обвини правителството. Връща се в Русия и е арестуван още на летището по съмнителни обвинения, а тепърва му предстои дело и вероятна присъда. Десетки хиляди руснаци излязоха по улиците в цялата страна в негова подкрепа, но бяха посрещнати от палките на полицията.


Няколко месеца по-рано най-могъщата държава в ЕС - Германия, положи всички усилия да му осигури най-добрата болница и лекари, които спасиха живота на Навални и му помогнаха да се възстанови.


Но въпреки цялата тази история отговорът от Брюксел беше възможно най-безразличен.


В момента не се обсъждат санкции. Изграждането на "Северен поток 2" продължава. Следващата седмица върховният представител на Европейския съюз за политиката на сигурност и външните работи Жозеп Борел ще пътува до Москва. Там той ще се включи в дълго отлагана среща с колегата си Сергей Лавров. Борел не постави никакви предварителни условия и дори не поиска среща с един от най-популярните политически затворници в света.


Представителите на блока, особено тези от западните държави, обясняват пасивността на Брюксел относително еднакво. Според тях целта е да се издейства незабавното освобождаване на Навални, но за това е необходима дипломация, особено в атмосферата на взаимно недоверие. Според тях санкциите не само че ще застрашат процеса, но и трябва да бъдат запазени като средства, в случай че опозиционерът не бъде освободен.


Проблемът с тази стратегия, е че тя не предвижда краен срок, в който Брюксел да наложи санкции, което беше потвърдено и от Борел.


Ако все пак блокът реши да наложи санкции, то това ще отнеме време, а и се очаква те да бъдат по-скоро символични. Отсега може да се забрави за вероятността Брюксел да удари по олигарси, близки до Путин. Най-вероятно рестрикции ще бъдат наложени за някои съдии и политици на ниско ниво. Проблемът е, че Брюксел трудно може да открие доказателства, свързващи олигарсите с действия срещу Навални.


Исканията за санкции и за отмяна на визитата на Борел в Москва бяха отправени от страни членки от Източна Европа, най-вече Литва, Латвия и Естония. Но те бяха отхвърлени.


Тези страни бяха поискали силно послание на ЕС, а Борел изглеждаше подразнен от въпрос дали би поискал среща с Навални. Той първо промърмори на испански: "Не се прави така", преди да обясни на английски: "Бих бил много щастлив да видя г-н Навални. Ще се опитам да се срещна и с представители на гражданското общество в Русия. Правим това всеки ден на различни нива. Но това е визита на руското правителство".


По късно няколко източноевропейски дипломати ми казаха, че очакват той да бъде надхитрен в Москва заради липсата на знания за региона и желанието му да импровизира, вместо да се придържа към предварително подготвените позиции.


Но в крайна сметка всичко не е просто резултат от ексцентричността на Борел, а и директен резултат на Брекзит върху външната политика на ЕС.


Лондон, който поддържа по-остър тон с Москва, вероятно щеше да поиска по-твърда позиция от страна на Брюксел. Вместо това блокът остава с Германия, която бавно излиза от ерата Меркел и с приятелски настроени социалдемократи начело на външната политика, както и с Франция, където Макрон търси по-близки връзки с Москва заради борбата с ислямисткия терор и с Китай.


След управлението на Тръмп отношенията със САЩ все още са в преходен етап, а Брюксел се опитва да получи повече "автономия относно стратегическото развитие".


Дори и новата администрация на Байдън да е по-приятелски настроена към ЕС, много хора в Брюксел се чудят дали неговата администрация или тази на Тръмп е отклонение от новата реалност в Америка.


Именно в тези объркани времена ЕС също все още се чуди - в случая над въпроса дали Русия е приятел, враг, партньор или проблем.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK