Към партиите: Сложете в листите си повече юристи със стаж и висок професионализъм

Абсурдно е, ако не е комично, да се отчита за положителна работата на Народното събрание по броя на приетите актове, повечето от които са "поправка на поправката".

© Надежда Чипева, Капитал

Абсурдно е, ако не е комично, да се отчита за положителна работата на Народното събрание по броя на приетите актове, повечето от които са "поправка на поправката".



"Дневник" препубликува обръщение на Съюза на юристите в България (СЮБ) към политическите партии във връзка с подготовката на листите им за предстоящите парламентарни избори.


Изтича мандатът на 44-то Народно събрание (НС). Парламентът с най-ниско обществено доверие след промените от 1989 г., който за 4 години не намери време и сили да изпълни решение на Бюрото на Великото народно събрание от 15.05.1991 г. и вече сме единствената страна в Европейския съюз (ЕС) без консолидирано законодателство!


Най-съществените фактори за този нисък рейтинг на НС по изследвания на Националния център за парламентарни изследвания при НС, Центъра за въздействието на законодателството, Института за развитието на публичната среда и други организации са следните:




Информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и наши изследвания, показват, че НС на РБ е на първо място в ЕС по законодателни предложения, направени от народни представители - над 65%. "Върхове" са постигнати през първата и деветата сесия на НС, съответно 84.7% и 73.7%. За сведение в страните от ЕС тази стойност е средно около 20%, като в Гърция, Финландия и Швеция е 0%, в Дания 1%, в Нидерландия, Ирландия и Словакия е 2% и т.н.


Разбира се, причината за тази българска депутатска активност е ясна на всички, но държим да отбележим, че в р. №1/2020 г. на КС на РБ е посочено, "че за да бъдат конституционосъобразни, приеманите от НС актове трябва да съотвестват както на Конституцията на РБ, така и на останалите действащи закони, защото друго би противоречало пряко на чл. 4, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от Конституцията". Полезно е народните представители да се запознаят с това решение, за да разберат, че Законът за нормативните актове създава за тях императивни норми, в това число и регулиращи законодателството и зконодателния процес!


Във връзка с изложеното съществено е да се отбележи, че при 87.7% от законодателните предложения не са извършени необходимите изследвания или научни експертизи.


През мандата си НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби - от 35% на 37%. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи "принципа" законът да се чете отзад напред!


Абсурдно е, ако не е комично, да се отчита за положителна работата на НС по броя на приетите актове, повечето от които са "поправка на поправката". Като причина за направените законодателни предложения в 27.7% е посочена "неефективност на действащото законодателство", прието в повечето случаи от същото НС.


Трябва да отбележим и обстоятелството, че 76.3% от внесените в 44-то НС законопроекти са без представен анализ на съответствието спрямо правото на ЕС.


До голяма степен посочените негативи са плод на обстоятелството, че в НС има само около 27 юристи по диплома, като повечето от тях без реален юридически стаж. В правната комисия в състав от 22 депутати петима са с икономическо образование!


Всички знаем, че НС осъществява законодателната власт (чл. 62, ал. 1 от Конституцията) и основната и водеща негова дейност е да приема нормативни актове. Съществена предпоставка тази дейност да бъде конституционосъобразна и качествена е в неговия състав да има повече юристи с многогодишен стаж и високи професионални качества!


С настоящето не обхващаме всички слаби страни в законодателната дейност на 44-то НС, но изложеното е достатъчно основание да призовем всички политически партии и коалиции да се съобразят с него, когато формират кандидатските си листи за народни представители за следващия парламент!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK