При ваксинацията ще бъде пропусната голяма група хора в неравностойно положение

Затруднената комуникация създава риск лекарят да не може да получи адекватна информация за наличието на евентуални противопоказания за поставяне на ваксина.

© Юлия Лазарова

Затруднената комуникация създава риск лекарят да не може да получи адекватна информация за наличието на евентуални противопоказания за поставяне на ваксина.



"Дневник" публикува част от анализа на адвокат Мария Шаркова по темата как хората с трудности в комуникацията поради психични и други заболявания ще дадат своето информирано съгласие, за да бъдат вакнисирани срещу ковид-19. Заглавието е на "Дневник". Текстът е изготвен с подкрепата на Българския център за нестопанско право и е публикуван на страницата му. Целия анализ четете тук.


При осъществяване на ваксинопрофилактика със задължителни и препоръчителни ваксини, лекарите, които поставят ваксините, запознават лицето и/или неговия законен представител с ползите от ваксините, рисковете от съответното инфекциозно заболяване и неговите усложнения, показанията, начина на приложение, противопоказанията, взаимодействието с други лекарствени продукти и очакваните нежелани лекарствени реакции на прилагания биопродукт, съгласно чл. 11, т. 4 от Наредба No 15/2005 г. за имунизациите. Не се предвижда удостоверяване на извършеното уведомяване, с оглед на което може да се приеме, че както предоставянето на информацията, така и съгласието са в устна форма.


При ваксините, включени като задължителни в имунизационния календар, се предвижда административно-наказателна отговорност при непоставянето им, както и други последици, предвидени в различни нормативни актове (свързани с прием в детски градини, получаване на различни социални помощи за определени категории лица и прочее). Обстоятелството, че са задължителни обаче, не означава, че при отказ от поставяне на ваксина, се предвижда принудителното й поставяне. В чл. 13, ал. 4 от Наредбата за имунизациите е посочено, че в тези случаи лицата, подлежащи на задължителна имунизация или реимунизация, които отказват да бъдат имунизирани, удостоверяват отказа си при общопрактикуващия лекар (ОПЛ) с подпис в амбулаторния лист (бланка МЗ-НЗОК № 1), в който се вписва МКБ код Z28.2 "Имунизация, непроведена поради отказ на пациента".




В Закона за здравето (ЗЗ) не е обхваната една голяма група лица, които в даден момент или за по-дълъг период от време поради наличието на определени състояния или заболявания не могат да изразят информирано съгласие, но не са поставени под запрещение. Това са хора под влияние на определени лекарствени продукти, лица с психични разстройства, с умствена изостаналост или страдащи от деменция, причинена от заболяване.


Единствено в чл. 89, ал. 2 от ЗЗ е посочено, че хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието на пациента, могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие и е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител, от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.


В конкретния случай става дума за състояния, които включват и тези, посочени по-горе, но посочената разпоредба не може да се приложи при ваксинопрофилактиката, защото не е налице непосредствена застрашеност на живота на пациента. Хипотетичната възможност да се разболее някой от заразно заболяване с висок леталитет не обосновава подобна непосредствена заплаха. В същото време законодателят не е предвидил никакъв ред за предоставяне на информирано съгласие от коментираната група лица, които се нуждаят от извършване на някаква медицинска дейност, физическото или психическото им състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие, но не се намират под непосредствена заплаха за живота си.


При осъществяване на ваксинопрофилактиката срещу COVID-19 тази празнота в закона може да доведе до следните нежелани последици:


- Лекарите да отказват да поставят ваксини на хора от тази група, тъй като няма установен ред за изразяване на информирано съгласие и това поставя медицинските специалисти в риск да носят административно-наказателна отговорност или дори гражданска отговорност, ако лицето претърпи някакви вреди, свързани с поставянето на ваксината.


Затруднената комуникация също така създава риск лекарят да не може да получи адекватна информация за наличието на евентуални противопоказания за поставяне на ваксина или наличие на обстоятелства, изискващи повишено внимание или премедикация (например, тежки алергични реакции в миналото, които могат да обосноват предварителна консултация с алерголог и поставяне на антихистаминов или кортикостероиден лекарствен продукт). Подобен отказ ще доведе до дискриминация на тези лица и ще ги постави в по-висок риск от заразяване занапред.


- Да се поставят ваксини, без да се гарантира правото на личен живот и телесна неприкосновеност на посочения кръг лица, като се пренебрегва тяхното съгласие или мнение и правото им да получат информация, съобразена със състоянието им.


- Да се формализира процесът на изразяване на информирано съгласие, като на подлежащите на ваксинация лица от посочената група, се предоставят бланки, които те не разбират и които подписват с цел изпълнение на формалните изисквания на заповедта, без обаче да е протекъл какъвто и да било процес между медицинския специалист и подлежащия на ваксиниране, т.е без информацията реално да е предоставена, разбрана, осмислена и довела до формиране на воля.


По силата на Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България през 2012 г., всяка държава следва да осигури разумни улеснения на всяко лице с увреждане, които са необходими с оглед упражняването на правата му. Отказът от предоставяне на разумни улеснения може да се счете за дискриминация спрямо човека с увреждане.


Поставянето на ваксини срещу COVID-19 е медицинска дейност и следва да е съобразена с изискванията на ЗЗ. Приложими са също така и правилата на Наредбата за имунизациите. Освен тях министърът на здравеопазването е издал заповед No РД-01-726/23.12.2020 г., издадена на основание чл. 59, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗ. Според тези разпоредби при възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да разпореди имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар, както и организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни мерки.


В заповедта е посочено, че имунизациите се извършват след изразено информирано съгласие, което е утвърдено като образец към заповедта, но не е предвиден конкретен ред, по който следва да се изразява съгласието. Обемът на дължимата информация може да бъде извлечен от съдържанието на утвърдения образец, но извън това остават нерешени няколко въпроса:


Предвидена е алтернатива на "бланката" за информирано съгласие, като пациентът удостовери информираното си съгласие в листа за извършен амбулаторен преглед. В този случай обаче не е предвидено задължение на лекаря да предостави информацията писмено така, както е предвидено чрез утвърдения образец за ИС и липсва конкретизиране на съдържанието на дължимата от лекаря информация;
Не е решен проблемът, изложен в т. 1.5 от настоящия анализ, като в този случай следва да се прилагат общите правила в ЗЗ, чиито недостатъци вече бяха коментирани.


Предложение:


Допълване на Заповедта на МЗ с правила за предоставяне на информирано съгласие от коментираната група лица, с което да бъдат съобразени следните обстоятелства:


- Да се вземе предвид състоянието на лицето и способността му да разбира предоставената информация, респективно да изразява съгласие или мнение.


- Да се предвиди ред, по който, ако се констатират от лекарите сериозни затруднения по повод предоставянето на информирано съгласие (което е конкретно правно действие по смисъла на чл. 65, ал. 1), да се осигури предоставяне на мерки за подкрепа; предоставените мерки за подкрепа по този ред се документират с протокол и се прилагат към АЛ;


- Да се предвидят гаранции, че лицата, които участват в мерките за подкрепа, включително и изразяващи заместващо или съвместно съгласие, вземат предвид мнението на лицето или ако не е в състояние да изрази такова, предполагаемото мнение, касаещо поставянето на ваксина (аналогични разпоредби има в правилата за провеждане на клинични изпитвания с недееспособни участници, съдържащи се например в Регламент ЕС 536/2014 г. и в Наредбата, утвърждаваща правилата за добра клинична практика).


- Да се предвиди наличието на етична комисия или друг колективен орган, аналогично на разпоредбата в чл. 89, ал. 3 от ЗЗ, отнасяща се до лицата с установена неспособност за изразяване на информирано съгласие. По този начин ще се реши проблемът с евентуалния конфликт на интереси между подлежащия на ваксиниране и лицето, което ще изразява информирано съгласие.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK