Има ли справедливо (не)равенство

"Лявата визия за света търси справедливостта през преразпределение на икономическия резултат; дясната през равенството само пред закона; а центърът в комбинация от двете плюс акцент върху равенството при достъпа до качествено образование."

© Юлия Лазарова

"Лявата визия за света търси справедливостта през преразпределение на икономическия резултат; дясната през равенството само пред закона; а центърът в комбинация от двете плюс акцент върху равенството при достъпа до качествено образование."



Текстът е от профила на автора във "Фейсбук".


Темата за несправедливостта в обществото е необятна. Има различни разбирания що е несправедливост, но общият знаменател засяга неравенството на възможностите.


Първата разделителна линия е относно дали несправедливостта касае разлика във възможностите между индивидите или между социални групи като класите. Много дълго време - чак до 20-и век - обществените науки третират несправедливостта само по отношение на резултата от различните възможности и неслучайно акцентът е върху справедливостта при разпределение на обществения продукт.




В този дух класите се възприемат като нещо естествено и на тази база от началото на 19-и век се търси някакво по-справедливо разпределение на икономическия резултат между тях - което дава живот на марксизма и различни леви движения, идейни предци на днешната левица. За тях несправедливостта е междукласова и затова има социална несправедливост.


И до ден днешен - примерно смятаният за новия Маркс, френският икономист Пикети - левите, но и повечето икономисти измерват (не)справедливостта като дял на труда ( класата) спрямо този на капитала в БВП и търсят причина за проблемите на човечеството.


В края на 19-и век. - като контрапункт на Маркс - се появява австрийската школа, където индивидът става фокус и както казва един от най- видните й последователи Хайек - "няма социална справедливост, тя е винаги индивидуална".


Всъщност философската база за такъв извод е известна много преди това. Един от най-големите писатели на всички времена, Достоевски, изследва този проблем в своя роман "Бесове". Отначало е симпатизирал на социалистите с техния възглед, че хората се раждат равни, но обществото им дава различни възможности - основа за неравенството и несправедливостта - и затова обществото трябва да се промени. ("Философите само по различен начин са обяснявали света, задачата обаче е той да бъде изменен" Маркс).


Обаче преживява катарзис в затвора, преди да бъде подложен на изпълнение на мнима смъртна присъда - когато бидейки в една килия с хора от най-ниските слоеве, осъзнава, че не е възможно хората да се раждат равни. И в "Бесове" атакува идеята за радикална промяна, реинженеринг на обществото чрез победа на една класа над друга класа.


Всъщност двете идеи - за радикална промяна на обществото, така че "трудът" да придобие своя справедлив дял в БВП (който според марксистите е 100%) и че същестуващото неравенство е естествено и следователно справедливо - заемат двете крайности на политическия спектър.


Едва през втората половина на 20-ти век политическият център, по-често наричан днес "либерали" - започва да налага идеята за адресиране на неравните възможности през равния достъп до образованието. Но не както комунистите - всички да получават еднакво (идеологически натоварено) образование, а еднакво висококачествено образование - примерът на Финландия. Така се смекчава нервенството в комплект с доходната преразпределителна политика на държавата и към днешна дата вероятно представлява най- добрия модел за равни възможности в едно общество.


Но все пак си остава - основа на консерватизма - естественото неравенство на способностите и справедливото на тази база неравенство. Както се казваше в началото на прехода от социализъм към капитализъм у нас: "Да преминем от несправедливо равенство към справедливо неравенство". Равенството може и трябва да бъде само едно - пред закона.


И така, лявата визия за света търси справедливостта през преразпределение на икономическия резултат с цел постигане на равенство; дясната през равенството само пред закона; а центърът в комбинация от двете плюс акцент върху равенството при достъпа до качествено образование.


Изглежда само на пръв поглед, че това са възможните опции. Но още не знаем дали биотехнологиите и революцията в генетичната наука няма да доведе и до относително равенство на способностите.


Тогава проблем вероятно ще стане неравенството в достъпа до тези технологии.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK