Решения за съдебната карта без съдиите не бива да се взимат

Защо да се считат незасегнати от реформи административните, а и специализираните съдилища?

© Асен Тонев

Защо да се считат незасегнати от реформи административните, а и специализираните съдилища?



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Осмият състав на Висшия съдебен съвет има около година и половина до края на мандата си.


Стореното дотук като съзидателно начинание не е много, да не кажем, че е критично малко, и като такова би могло да се оцени както от обществото, така и от хората вътре в самата система. Реорганизацията на българските съдилища по места е вече закъснял процес и поради това издръжката на самата система струва скъпо, разходите по бюджета на съдебната власт продължават да нарастват (вж. графиката по-долу), а само преди ден бе гласувано поредното увеличение на заплатите.




Така движението продължава да бъде по линията: висок щат - още по-високи разходи - неефективно разпределение на щата - висока натовареност на места в системата - риск за качеството и бързината и така до безкрай.


Решения за съдебната карта без съдиите не бива да се взимат


Ето защо решението на съдийската колегия на ВСС за реален избор на модел и пътна карта за действие изглежда да е действие в очаквана посока. Но за да не изгуби подкрепата на самите съдии, където вероятността за съпротива е огромна, и на обществото, където пък трайно има ниско одобрение и доверие, ВСС следва веднага да публикува обширен анализ и мотиви защо именно е избран конкретният модел.


В противен случай рискува неуспех още в зародиш на инициативата, защото без вътрешно одобрение по места, ще се възпротивят местните власти, местните общности, а знаем, че изискуемите законови изменения следва да са дело на политиците. Те, от своя страна, не обичат решения, които удрят по рейтинга им. А това са предпоставки да се върви постарому още дълго.


Какъв е избраният модел?


Накратко, той се явява сбор от всички обсъждани до момента варианти и цели да трансформира районните съдилища като те следва да разглеждат ограничен набор дела по материя. Основна първа инстанция следва да бъдат окръжните съдилища, като при тези промени трябва да се вземе под внимание необходимостта от прехвърляне на щатни бройки към по-натоварените и равномерно натоварване с дела на ниско натоварените окръжни и апелативни.


С този модел реално се постига и един страничен за оптимизацията на съдебната карта ефект - масов ръст в кариерата за голяма част от съдиите, като явно стремежът е така да се спечели одобрението им за по-радикални действия. В допълнение, следва да се засили специализацията по материя за самите съдии.


На този етап обаче реалните действия се свеждат до това редица съществуващи районни съдилища да се трансформират в териториални отделения като по-малките се влеят в по-големите. Замразяването на промяната на съдебната карта до това ниво би било най-неблагоприятното развитие.


Струва ли си подобен подход?


Ако се опитаме да проследим социалния ефект - вероятно страховете ни ще надделеят, тъй като добре знаем, че у нас практическото измерение на реформите най-често е във вреда на населението.


Приемането на механизми, по силата на които броят и териториалното разположение на съдилищата да бъде динамично и ревизирано през определен период от време, не е чуждо на българския правен контекст. Макар и несработил на практика преди Втората световна война, този подход е присъщ на правната среда в България.


Решаващ за ефективното прилагане на такова решение е създаването на широк спектър (ветрило) от критерии, които да бъдат ясно проследими и отчитани както от статистиката, така и от администрацията и членовете на ВСС ежегодно, а натрупаните ежегодни данни - и през по-дълъг период от време:


- Брой на делата - степен на натовареност на съдиите;


- Структура на населението - вид на делата, вид на съдилищата и техните отделения и задълбочаване на специализацията, съотвeтно увеличаване на щата според потребностите;


- Достъпността на правосъдието не означава близост, но ниският социален статус или напредналата възраст лишава приложението на съвременни технологии;


- Статутът на определени погранични/отдалечени съдилища да бъде отчетен;


- Снабдяване на съда с необходимата социална инфраструктура като служби и услуги;


- Брой съдии на глава от населението в определена териториална единица - приема се стандарт за твърда база. Идеята не е чужда за българските юристи - случаят с нотариусите е именно такъв;


- Определяне на броя съдии спрямо броя дела за териториална единица - това дава гъвкавост, но пък създава проблем с конкурсите и командироването - болна тема за българското правосъдие, дългогодишен източник на вътрешна за системата корупция и облаги и несправедливо кариерно развитие.


Такъв усложнен модел ще изисква последователни усилия от страна на самия ВСС, приемственост в работата на отделните състави, поддържане на способна и компетентна съдебна администрация - все неща, които досега не са случвали.


Но да се опитаме да проследим и финансовия ефект - тоест това, което реално плащаме като данъкоплатци.


Да изберем реален случай - съществуването на районен съд на разстояние 50 км от голям административен център като София, Варна и т.н. В този районен съд има един съдия, който гледа всички видове дела, без специализация. Издръжката на такъв съд, по данни на ВСС, струва около 500 000 лв. на година. От тях, заплатата на съдията е около една десета от бюджета. Това значи, че приблизително 450 000 лв. се изразходват за несъществени дейности.


Ако този съдия напусне системата, често пъти няма желаещи да заемат неговото място или го заемат за минимално изискуемия срок по закон, след което се преместват в по-голям съд. Така следва ВСС чрез конкурс да увеличи щата или да командирова съдия от най-близкия окръжен съд, но и това е срочна мярка. В национален план по този начин щатът расте и отново стигаме до нарастващите ежегодно милиони бюджет.


В заключение


Видимо, предстои сблъсъкът на социални срещу финансови аргументи и той ще изисква особено лидерство от самата система - нещо, с което се борят управляващите през целия преход - да маргинализират самите съдии с постоянни медийни атаки и законови недоразумения относно статуса им.


Длъжни сме да отбележим и друго - след като оптимизацията на съдебната карта ще засегне районните съдилища, които са на практика най-близко до хората, защо да се считат незасегнати от реформи административните, а и специализираните съдилища - едните определено имат ниска натовареност, а другите - репутационни проблеми от най-висша степен?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на boevbisser
    boevbisser
    Рейтинг: 3150 Любопитно

    За 8 години - два пъти повече пари от изпълнителната власт, пари на данъкоплатците, без никакво искане за по-добра ефективност. Честито, народът е казал - не е луд този, който яде зелника. Какви реформи, каква работа, какви глупости - парите се увеличават.

  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4150 Неутрално

    Съдебната система е, като каца без дъно. Все повече пари (удвояване според графиката) за все по - малко работа. И никаква надежда за успешна реформа.

  3. 3 Профил на Bai nik
    Bai nik
    Рейтинг: 2290 Неутрално

    До коментар [#2] от "Vlado Nikolov":

    С тези хора и с толкова много пари , доходи над европейските и никаква отговорност за никаквата работа и неефективността на съдебната система , просто няма как да се промени нищо и в бъдеще ,ако ще и 5 милиарда да им дадат,а това е реално в пъти повече на калпак отколкото здравната система .

  4. 4 Профил на boevbisser
    boevbisser
    Рейтинг: 3150 Неутрално

    До коментар [#3] от "edin drugii":

    В здравеопазването парите също се увеличават горе-долу с това темпо, и там резултатът е същият - никакво подобрение. Това, че докторите показват чудеса от храброст и себеотрицание по време на пандемията няма общо - работата на системата не върви на добре.

  5. 5 Профил на ivan_v
    ivan_v
    Рейтинг: 386 Весело

    дневник , моля поправете графиката - последната колона трябва да е ДВА ПЪТИ по-голяма от първата, другото е измама.....

  6. 6 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2971 Неутрално

    "Така движението продължава да бъде по линията: висок щат - още по-високи разходи - неефективно разпределение на щата - висока натовареност на места в системата - риск за качеството и бързината и така до безкрай."
    ============
    Ей за това съдиите в Полша не щат да се пенсионират.

    Еретик
  7. 7 Профил на petrapetra
    petrapetra
    Рейтинг: 907 Неутрално

    След повече от десетилетие на власт на Борисов и ГЕРБ няма област на обществения живот, която да не е обезличена от корупция и деградация.

  8. 8 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4150 Неутрално

    До коментар [#3] от "edin drugii":

    Преливането от пусто в празно изглежда ни е специалитет.

  9. 9 Профил на blue_apollo
    blue_apollo
    Рейтинг: 412 Неутрално

    На пръв поглед може да изглежда логично да се питат съдиите, но всъщност това е грешка. Те са част от една система и само гледат собственото си удобство. Все едно да питаш дете какво иска да яде - винаги ще иска чипс и кола.

  10. 10 Профил на Стойчо
    Стойчо
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Как да се довериш на финансов брокер в днешно време? Бистра М., още известна като скандалната брокерка милионерка, хвърля боб за бащата на детето си, сигурно хвърля боб и за инвестициите, втори пример, Харалампи Х. който пък краде от клиентите си и след това ги изнудва. Пълен фарс е цялата тая индустрия в България!!!

  11. 11 Профил на Стойчо
    Стойчо
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Как да се довериш на финансов брокер в днешно време? Бистра М., още известна като скандалната брокерка милионерка, хвърля боб за бащата на детето си, сигурно хвърля боб и за инвестициите, втори пример, Харалампи Х. който пък краде от клиентите си и след това ги изнудва. Пълен фарс е цялата тая индустрия в България!!!

  12. 12 Профил на Стойчо
    Стойчо
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Как да се довериш на финансов брокер в днешно време? Бистра М., още известна като скандалната брокерка милионерка, хвърля боб за бащата на детето си, сигурно хвърля боб и за инвестициите, втори пример, Харалампи Х. който пък краде от клиентите си и след това ги изнудва. Пълен фарс е цялата тая индустрия в България!!!

  13. 13 Профил на Антоанела
    Антоанела
    Рейтинг: 11 Неутрално

    Аз лично съм потърпевша от Харалампи, но за съжаление се възползва от вратички в закона и обезпечителна заповед. След това най-нагло започна да ме изнудва!

  14. 14 Профил на Irena
    Irena
    Рейтинг: 11 Неутрално

    А Бистра е точно скандална – за кратко време става близка до сърцата (и не само) на няколко свои колеги и началници до степен да разбие на пух и прах екипната работа в компанията.

  15. 15 Профил на Irena
    Irena
    Рейтинг: 11 Неутрално

    А Бистра е точно скандална – за кратко време става близка до сърцата (и не само) на няколко свои колеги и началници до степен да разбие на пух и прах екипната работа в компанията.

  16. 16 Профил на Zoro
    Zoro
    Рейтинг: 11 Неутрално

    Няма как да натрупаш опит и компетентност във финансовата сфера, докато се търкаляш в креватите на хората...

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  22. 22 Профил на Йордан
    Йордан
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Поне все още има хора, които се опитват да помогнат на потърпевшите от съответните фирми да си върнат парите като с условията могат да се запознаят на следните страници:
    1. www.finance-engineering-opinions.com
    2. www.opinions-postfinance.com
    3. www.capital-engineering-reviews.com
    4. www.grandeasternmarket-reviews.com
    5. www.reviews-grandresearch.com





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK