Политиката – между епидемията и икономическата криза

© Правителствена информационна пресслужба

Анализът е препубликуван от "Медиапул" със съгласието на редакцията.

Чуваме все по-често, колко успешно българските власти се справят с епидемията и икономическата криза. На 4 януари 2021 премиерът Бойко Борисов заяви: "Ще минат месеци и ще се окаже, че България най-правилно е управлявала финансите, икономиката и здравните мерки по време на кризата".

Такова твърдение вероятно се основава на самопреценката на възможностите. Всеки, който в собствените си очи е дал всичко от себе си, очаква най-високо признание. Но това очевидно е субективно.

За една обективна оценка са необходими метод и критерии. Един такъв широко разпространен метод е "сравнителният анализ" (comparative analysis).

Оценка на здравната политика

Сравнението по страни предполага наличие на отчети за 2020 и за периода 2015-2019 на най-общия критерий за ефективността на здравната политика - показателя за общата смъртност.

От реално отчетените починали лица в 2020 изваждаме "нормалния" им брой, който изчисляваме с коефициента на общата смъртност умножен по броя на населението за 2019. Положителната разлика е броят на "извънредните смъртни случаи" (excess deaths).

Според данните на НСИ през 2020 г. у нас са починали 123 728. Нормалният брой очакваме да е 107 478. Извънредните смъртни случаи са 15 980. Знае се, че от covid-19 са умрели 7 576. За останалите 8 404 няма обяснение. Крайният резултат е годишен коефициент на общата смъртност в 2020 от 17.8%0, докато през 2019 г. е 15.5%0. Още няма окончателни данни за всички страни, но наличните показват, че това сигурно ще бъде най-високата смъртност с най-високото нарастване за една година в света.

На този читател, който ще поиска потвърждение от независим източник, предлагам да отвори сайта на едно от най-авторитетните икономически списания The Economist от 2.2.2021 потвърждава горните резултати в таблицата Excess deaths since country or city's first 50 covid deaths. България е категорично на първо място по брой извънредни смъртни случаи на 100 000 население. Графиките на списанието за седмичната смъртност по страни показват още, че у нас необяснените извънредни смъртни случаи са изключително голям брой.

Списанието потвърждава първите оценките за България, макар да изчислява показателите за по-други периоди и да ползва за умалител средният брой починали седмично за периода 2015-2019 година. Това доказва, че българската здравна политика е допуснала най-висок коефициент на обща смъртност с най-бързо годишно покачване и най-висок дял извънредно починали лица, които не са необясними с епидемията от Covid 19.

Не е нужно да минат месеци, за да се направи заключението, че през 2020 година българските власти са управлявали най-неправилно здравните мерки по време на кризата.

Оценка на антикризисната икономическа политика

Тук сравнителен анализ може да се направи на база на зимната европейска икономическа прогноза на Европейската комисия за динамиката на БВП и на експресните оценки на НСИ.

Преди резултата от сравнението - две пояснения:

1. Девет страни с най-силно развит и най-пострадал туристически сектор очакват над -8.3% спад на БВП в 2020. Тяхната антикризисна политика не може да се сравнява наравно с българската. Противно на разпространеното в България убеждение, че сме туристическа страна, преди нас има 19 страни членки на ЕС с по-голям брой нощувки на човек от населението. По този критерий не можем да бъдем сред страните с развит туризъм. Тези най-засегнати страни следва да бъдат изключени от сравнението.

2. Европейската комисия прогнозира -4.9% свиване на реалния БВП в България. Според експресната оценка на НСИ то е -4.2%. Прогнозата на БНБ от декември 2020 бе за -4.4% - много близко до отчетената. Данните не са окончателни и позволяват интерпретация.

Споделям констатациите на БНБ, че отчетеното от НСИ нарастване на частното потребление за деветмесечието на 2020 г., което е със значителен дял в БВП у нас, "не съответства на развитието през периода в останалите държави от ЕС и се различава от наблюдаваната в исторически план зависимост спрямо алтернативни индикатори за доходите и разходите на домакинствата".

Добавям още един аргумент срещу това отчетено уникално за ЕС нарастване на българското потребление. За януари-септември БНБ отчита нарастване на депозитите на домакинствата с 2 507.8 млн. лева и на кредитите с 1 231.8 млн. лева. Балансът сочи ограничаване на домакинските парични разходи с 1 276.0 млн. лева. Затова очаквам действителният спад на БВП да бъде по-голям от експресната оценка на НСИ и по-близо до прогнозата на ЕК.

Сравнителният анализ показва следното класиране по темп на намаление на БВП:

Сред тези 18 страни България е на 8-а позиция в класацията по най-неуспешна антикризисната политика. На по-лошата 7 позиция сме по загуба на темп в сравнение с 2018 година. Десет страни са се справили по-добре от нас с икономическата криза.

Както посочих по-горе, вероятно е българската антикризисна политика да е още по-близко до най-неуспешните. Следователно:

Няма основания да се твърди, че българските власти са управлявали най-добре икономиката. В най-добрия случай са се справили малко по-лошо от средното за европейските страни, с които има основания да бъдат сравнявани.

Още не са публикувани отчетите за прекомерни бюджетни дефицити на страните от ЕС. Затова не е възможно да се направи сравнителна оценка за управлението на българските финансови рискове от правителството. Може да се очаква, че бюджетната подкрепа за домакинствата и бизнеса у нас да е била сред най-ограничените в ЕС. И въпреки това не е била насочена към най-нуждаещите се, защото е довела през 2020 година до увеличаване на депозитите на домакинствата с 5 396.0 млн. лева, а не до нарастване на частното потребление и съответно до ограничаване на спада на БВП.