Трите догми на властта

Съвремието познава два типа държави. В едните най-висшата ценност е Свободата от държавата. Във вторите най-висшата ценност е ... Държавата.

Общото в езика на допусканите до националните телевизии политически коментатори са три догми, които имат за цел да формират мисленето на електората:

Първата догма е, че България е винаги споменавана в тесния смисъл на държава (state) вместо в широкия смисъл на страна ( country). А българите винаги в широкия безличен смисъл на народ (people) вместо в тесния конкретен смисъл на български граждани с техните права на личности (citizens). Това е тоталитарният рефлекс на властта, където държавата (на тези, които я представляват) е всичко, а единицата от народа нищо. Затова и "клетвите" на политиците винаги са пред българския народ, т.е пред никого. Отношението е винаги вертикално държава - народ, както от памтивека. Оттам и разделението на "ние, властта" и "вие, народа", между които реално няма връзка.

Втората догма е стремежът за "обективност", при което мястото на България в геополитиката е на равно отстояние от големите сили в защита на националните, разбирай държавните (на властта) интереси. Тук място за ценностни предпочитания към нашите политически и военни партньорства няма, защото нашият "национален интерес" е да сме добре с всички, т.е да даваме всичко, което ни поискат. Членството пък в съюзи е само, защото властта трябва да получи нещо, представяно за националния (но реално държавния, т.е на властта интерес).

Третата догма е категоричното нарочване на либерализма за враг на държавата, т.е враг на властта. Защото той може да накара народа да стане граждани, които да си поискат държавата. И правата, с които държавата трябва да се съобразява. Затова върховенството на правото е най-опасната за държавата либерална ценност, защото пречи да се управлява според волята на държавата, т.е на властта, а според Правото, което й връзва ръцете. За тази цел "либералното" трябва да се осмее, да се окарикатури, да се изопачи до перверзност, като синоним на крайности в половите и сексуалните отношения. За да се отврати народът и да не иска да стане граждани. А държавата да не се съобразява с правото.

Съвремието познава два типа държави. В едните най-висшата ценност е Свободата от държавата. Във вторите най-висшата ценност е... Държавата.

Уви, България продължава да е във втората група държави.

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.