Време е за края на 60/40

В добра форма или не, ударът на кризата вече беше посрещнат. Сега трябва да се гледа напред към новия растеж.

© Георги Кожухаров

В добра форма или не, ударът на кризата вече беше посрещнат. Сега трябва да се гледа напред към новия растеж.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Последните дни бяха противоречиви. Първо стартира масовата ваксинация. Както започна, така и спря - разбирай, че някой написа във фейсбук. В същото време е видимо очакването на 1 март да отворят заведенията. Но докато отворят, то взе, че тръгна нова вълна на вируса. В това противоречие сме вече близо година - коронакризата не бърза да си ходи. Въпреки това, ситуацията днес е различна от март/април 2020 г. Незабранената икономика, в т.ч. индустрията, отдавна не е в условията на непосредствен форсмажор. За разлика от миналата пролет, днес изглежда, че на хоризонта има и решение - ваксинацията върви бавно, но е ясно, че бройките само ще се покачват.


Извънредното положение от 13 март 2020 г. постави голяма част от икономиката на страната в условията на форсмажор. И макар индустрията да не беше забранена/карантинирана в нито един момент, паниката в Европа доведе до временно затваряне на фабрики, ограничения пред стокообмена и т.н. Нарушените вериги на доставки означаваха, че български предприятия ще претърпят тежък удар в първите месеци на кризата. Още в първите 10 дни на извънредното положение вече имаше десетки примери за предприятия, които временно спират работа.




Класическият пример би било предприятие от аутомотив индустрията, което произвежда компоненти за автомобили и в което работят над хиляди души. Този тип предприятия са част от веригата на доставки в аутомотив индустрията и са напълно зависими от поръчките на големите заводи в Европа. Когато поръчките там изчезнат, предприятието тук затваря - дори няма нужда да имаме карантинни мерки в страната, ударът от Европа се пренася моментално и у нас. Отчитайки, че кризата е наистина извънредна - не класическа финансова, а причинена от непознат вирус, въпросът е какво да се прави спрямо работниците в тези предприятия?


Всички тези работници могат или да се наредят на вече рекордните опашки пред бюрата по труда и да получат своето обезщетение за безработица, или да има временна програма, която да ги запази на работното им място. Последното потенциално позволява на предприятията по-бързо да рестартират своята дейност след нормализиране на ситуацията - точно това се случи с аутомотив заводите у нас между другото. Така се появи популярното "60 на 40", което всъщност, в различни форми, видяхме в цяла Европа.


Няколко неща следва да отбележим за родното "60 на 40". Първо, в нито един момент не е имало задълбочена дискусия или някаква форма на консенсус по въпроса дали подобна програма е приложима във всяка криза. В един бъдещ свят без коронавирус, ако стане криза - както беше у нас през 2009-2010 г., трябва ли ни такава програма? Този тип финансови кризи често са резултат от натрупването на скрити рискове и надуването на балони, тоест те по своята същност са и корективен механизъм - наказват определено поведение и водят до трансформация, в т.ч. в типа заетост на работната сила. Изкуственото запазване на заетостта в сектори или предприятия, ударени тежко от "класическа" криза, може да бъде много опасно - все едно да пазим зомби заетост в строителството през 2009 и 2010 г., когато новите работни места ще бъдат на съвсем друго място.


Мярката 60/40 у нас беше въведена не просто защото е криза, а заради извънредността на ситуацията - това е хубаво да се помни. Вторият важен момент на родното 60/40 беше широкият обхват на мярката. Дискусията в първите 2-3 седмици на извънредното положение постепенно премина от тесен обхват - например покритие само на секторите, които са затворени със заповед, към много по-широк обхват на мярката, включващ всяка фирма със спад на приходите над определен процент. Третият момент - важен особено в началото на кризата, беше самоучастието на компаниите. Дори и да си затворен временно - като тези аутомотив заводи, трябва да допринесеш за заплата на работниците. Всъщност последното беше голямата драма на работодателите в затворени браншове и доведе до най-много спорове.


Това в общи линии зададе рамката на 60/40 в България. Впоследствие мярката беше променяна в някои детайли и удължавана няколко пъти - последно до края на март 2021 г. Докато преди година мярката се въведе за предприятия, които са или напълно или частично преустановили работа, в днешния си вариант вече подкрепя заплатите в отдавна отворени такива. Профилът на компаниите, които в най-голяма степен тежат на мярката също се промени - водещите бенефициенти в началото бяха аутомотив заводите, а днес вече са най-големите държавни компании. На този фон, логично идва въпросът кога следва да е краят на 60 на 40?


От самото начало е ясно, че спирането на 60/40 ще бъде трудно. Компаниите бързо привикват към държавните субсидии, а в някои заплатите се подкрепят близо година - има примерни за компании, които са неизменно част от програмата, независимо от промяната в ПМС-тата. Общо похарченият ресурс към началото на февруари надмина 800 млн. лв. и реално вече се приближаваме до одобреният заем от 1 млрд. лв. по инструмента SURE, който ще покрие разходите по мярката у нас. Към момента обаче имаме политическа заявка за ново удължаване на 60/40 до септември 2021 г.


Няма обективен или научно обоснован безспорен критерий, който да отсече със сигурност момента, в който подобна мярка трябва да спре. Есенцията на мярката у нас обаче подсказва, че този момент е по-скоро обвързан с успокояването и нормализирането на икономическите отношения и вериги на доставки, а не с пълното отшумяване на кризата и връщането към предходната траектория на растеж. Тук не визираме дали трябва да има насочени мерки към административно затворени сега или в бъдеще сектори - например ресторанти и барове, които скоро отварят, но не се знае какво ще стане в следващите месеци или идната зима. Въпросът е в широката мярка, която подкрепя и големите индустриални предприятия.


Една година след идването на коронакризата в Европа е ясно, че връщането към траекторията на растеж ще отнеме повече време. Икономическите отношения обаче, в т.ч. индустриалните такива, вече са сравнително нормализирани, тоест веригите на доставки работят. Предприятията отдавна не са в някакъв форсмажор, а просто оперират в една различна среда. Днес трудно може да се аргументира защо едни предприятия трябва да получават подкрепа за заплатите на работниците - вече над 10 месеца, а други да се справят сами.


В добра форма или не, ударът на кризата вече беше посрещнат. Сега трябва да се гледа напред към новия растеж. Част от предприятията ще съкращават хора, други ще разкриват работни места - това е част от нормален процес на преструктуриране на икономиката. На държавата ѝ предстои цял План за възстановяване и устойчивост да изпълнява, не и е работа вече да подкрепя заплатите в отделни предприятия.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Helen of Bikini
    Helen of Bikini
    Рейтинг: 1162 Любопитно

    Как така ще е време за края на 60/40? Сега най-големият бизнесмен на републиката, г-н Домусчиев, от джоба си ли ще трябва всичко да плаща на мадагаскарските си ритнитопковци?

    Who the fuck are you to lecture me?
  2. 2 Профил на lcx54698210
    lcx54698210
    Рейтинг: 372 Неутрално
  3. 3 Профил на debruckere
    debruckere
    Рейтинг: 1950 Неутрално

    Хубав анализ.
    Никога не съм смятал мярката 60/40 за някаква панацея, да не говорим,че е приложима в определен кръг индустрии. Там, където се генерира поне някакъв приход. Ако бизнесът ти е тотално и дългосрочно на 0, нямаш никаква полза от мярката.
    Освен това , мисля, че трябваше ад е 80/20 или нещо от сорта.
    Отделно има доста по-всеобхватни и по-ефективни инструменти

  4. 4 Профил на Наблюдател
    Наблюдател
    Рейтинг: 2856 Неутрално

    Точно така! Време е за края на 60/40 и най-вече за края на индиректното финансиране по този начин на държавни и общински фирми, с политически назначени бордове, които си увеличават заплати и си раздават бонуси:
    https://www.facebook.com/birdreporting/posts/10159756969131189
    Списък: 100-те държавни и общински дружества, получаващи коронасубсидии

  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8128 Неутрално

    Сега ще се види кой наистина става и кой трябва да фалира.

  6. 6 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5736 Неутрално

    До изборите няма да я премахнат, нали трябва да има поне с едно нещо да се хвалят

  7. 7 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 475 Разстроено

    "аутомотив" и "над хиляди" чета и не вярвам на ушите си

  8. 8 Профил на Chegobara
    Chegobara
    Рейтинг: 455 Неутрално

    ммммммммм.... Ударът на кризата ми се струва, тепърва предстои, защото в много бизнеси има инерция

    всичко е суета, Боку ни обра
  9. 9 Профил на Птоломей Едно
    Птоломей Едно
    Рейтинг: 512 Неутрално

    До коментар [#7] от "осмоъ":

    празните приказки звучат по-убедително с чуждици на килограм...

  10. 10 Профил на BezDOM
    BezDOM
    Рейтинг: 115 Весело

    Идват нови пари за възстановяване на икономиката. И те ще трябва да се разпредлят. За целта трябва да се определят най-достойните за получаване на тези пари. Тук безспорен номер едно е Шиши и лицата и фирмите около него. Номер две Киро и компания и т.н. И понеже в природата всичко се разпределя 80 към 20, то 80 процента от парите отиват при номер едно, осемдесет процента от остатъка при номер две и т.н. И всички те по схемата МС ( не чети министерски съвет, а Менда С. ) се отчиата с 20 процента от приходите във вид на златни кюлчета и 500-еврови банкноти. След това вече всичко и ток и жици...

    Не плащам данък обществено мнение
  11. 11 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1359 Неутрално

    Нали точно този икономист обясняваше, че фк Левски не трябва да плаща пари към НАП.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK