© Асен Тонев
През 1945 г. той е признат за виновен "за фашистка дейност" и е осъден на 15 години затвор. Умира през 1973 г. в забрава.
Текстът е препубликуван от сайта Държавна сигурност.com.
На 10 март в България се отбелязва спасяването на българските евреи от смърт в нацистките лагери и почитаме жертвите на Холокоста.
Преди 77 години на този ден българското общество спира депортацията на 48 000 български евреи, започнала по искане на националсоциалистическия режим на Хитлер в Германия.
В тази акция - пример за солидарност и хуманизъм, която е без аналог в света (известен паралел с този акт може да бъде направен с Дания), участват различни обществени групи, граждани, ръководството на Българската православна църква, политици и цар Борис III.
Припомняме съдбата на един от спасителите на българските евреи - Димитър Пешев, подпредседател на 25-то Народно събрание.
Роденият в Кюстендил през 1894 г. бъдещ политик следва право в Софийския университет, но като повечето младежи прекъсва образованието си, за да участва като войник в редовете на българската армия по време на Първата световна война.
След края на войната завършва образованието си и работи като съдия в Пловдив и София, а по-късно и като прокурор.
Димитър Пешев влиза в политиката и е министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.).
След това е избран (1938) за подпредседател на 25-то Народно събрание, като от 1940 г. отново е избран на този пост.
През март 1943 г. от делегация на свои съграждани от Кюстендил научава за тайната спогодба с нацистка Германия за депортирането на близо 50 000 евреи от старите предели на България.
По този повод Пешев инициира протестно писмо до тогавашния премиер Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители.
Заради инициатива на 26 март е свален от поста на подпредседател на парламента, но дискутирането на тайния план за депортацията на българските евреи в Народното събрание допринася за осъществяването му.
След 9 септември 1944 г. Димитър Пешев е един от обвинените и осъдените депутати от "народния съд".
През 1945 г. той е признат за виновен за "за фашистка дейност и антисемитизъм" и е осъден на 15 години затвор.
След 13 месеца в комунистическия затвор след застъпничеството на евреи е освободен.
Тоталитарният комунистически режим не позволява през следващите четири десетилетия да се почита делото на истинските спасители на българските евреи, сред които е и Димитър Пешев, напуснал този свят през 1973 г. в забрава.
Нещо повече, диктатурата на БКП стига до такава самозабрава, че пропагандира нагла лъжа - спасяването на евреите било дело на партията и на "великия" ѝ ръководител "Янко" - Тодор Живков.
Историята обаче се променя след краха на тоталитарната система. Димитър Пешев е признат за почетен гражданин на Израел, а делото му е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим.
През 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден "Стара планина" и е удостоен е със званието "почетен гражданин на Кюстендил".
По инициатива на българската делегация в ПАСЕ, в сградата на Съвета на Европа в Страсбург през поставен негов бюст - дар от българското Народно събрание, а Международната фондация "Раул Валенберг" изсича медал с неговия лик.
Негов паметник е открит в София през 2013 г. в градинката на църквата "Св. Георги", а родната му къща в Кюстендил е превърната в музей.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
