Три и половина европейски истории за свободата на медиите

Три и половина европейски истории за свободата на медиите


На 10 март Европейският парламент проведе един от онези дебати, които никой не желае, защото са репутационни, но и не може да подмине - защото са същностни. Това са дебатите за престъпването на демокрацията в страните членки.


Този път в центъра бяха опитите на властите в три държави - Унгария, Полша и Словения, да заглушат независими медии.


Трите случая


Дебатът беше предизвикан от опозиционни евродепутати от трите държави и подкрепен от големите парламентарни групи, по три скорошни случая, придобили международна известност.




Най-старият от тях е от есента на 2020 г., когато правителството в Любляна блокира държавното финансиране на Словенската телеграфна агенция (STA) под предлог, че не е предоставила информация за бизнес модела си на управление и че не се справя с обществените си функции. Правителството настоява, че агенцията не изпълнява обществената си роля, работи неточно и непрофесионално и така мотивира отказа си да финансира дейността ѝ.


Тъй като държавната субсидия (2 млн. евро) е половината от бюджета на агенцията, това би сложило край на съществуването ѝ. Скандалът съвпадна със създаването на нова информационна агенция - Национална пресагенция, зад която според публикации стоят лоялни на премиера Янез Янша хора. Премиерът лично задава тона на противостоянието, като атакува в стила на своя политически кумир Доналд Тръмп, журналисти в Twitter акаунта си, оставяйки на пресслужбата си да се обяснява.


Проблемът надхвърля съдбата на публичната медия, тъй като тя захранва с новини множество по-малки издания, които не могат да си позволят да ги отразяват поради икономически трудности.


Журналистите от агенцията се противопоставиха на опита за задушаване, а директорът ѝ Боян Веселинович се превърна във враг на властта. Пред дни агенцията публикува писмо от пресслужбата на правителството, в което се поставя под въпрос качеството на работата ѝ по повод интервю с рапъра Златко, оказало се по-дълго от новините за правителството. То доведе до искане за оставката на Веселинович от страна на премиера на 9 март. В туита си, с който го анонсира Янша нарича директора "политически инструмент на крайната левица". Правителствената пресслужба отказа коментар. Любляна настоява делегация от Еврокомисията и Европарламента да я посети и да арбитрира конфликта.


В Унгария на 14 февруари замлъкна една от последните независими радиостанции - KLUB radio, заради отказ на властите да подновят лиценза ѝ за излъчване. Те се позовават на ненавременно подаване от страна на радиото на документите, изисквани за продължаване на разрешителното. Радиото, което е известно с критичното си отношение към управлението на Виктор Орбан, загуби обжалването на решението на медийния регулатор пред съда и трябваше да премине от ефирно към онлайн разпространение. Заради критичността си към Орбан радиото дълго време работеше с краткосрочни лицензи, което според ръководството му е пречило да привлича големи рекламодатели, а работата му е съпътствана с участие в различни правни битки след идването на партията "Фидес" на власт през 2010 г.


В Полша десетки частни медии излязоха на 10 февруари с черни първи страници, а телевизионни и радиостанции престанаха да излъчват новини, в знак на протест срещу подготвяните от правителството промени в данъчното законодателство. Те са приети на първо четене от парламента и предвиждат облагане на приходите от реклама. Формално законът цели да обложи големите интернет компании, работещи в Полша, които не плащат данъци в страната, но медиите, които зависят от приходите от реклама, ще бъдат най-силно засегнати от новия данъчен ред. Междувременно законът беше върнат за преразглеждане, след няколко телефонни разговора с Брюксел. По принцип Европейската комисия не коментира законопроекти и стана обект на критики от представителите на управляващата партия "Право и справедливост" по време на парламентарния дебат.


Според Адам Михник, главен редактор на Gazeta Wyborcza, "обществените медии бяха трансформирани в инструменти за безсрамна пропаганда, подобна на тази, наемана от Владимир Путин в Русия и на Реджеп Ердоган в Турция". Eдин от лидерите на "Солидарност", Михник, който е начело на вестника от 32 г., публикува статия във водещи световни медии, сред които Financial Thimes, в навечерието на парламентарния дебат, в която казва, че "Полша и още няколко държави в Европа са свидетели на пълзящ авторитарен преврат", при който "върховенството на правото е превърнато в котерийно право на една партия".


Европейският отговор


Европейската комисия, която трябваше да информира депутатите по повод тревогите им, очаквано обяви, че не разполага с възможности да повлияе на опитите за превземане отвътре на независими медии заради ограничени правомощия. Еврокомисарят за европейските ценности Вера Йоурова заяви, че "имаме нужда от инструмент, който разпознава медиите като ключов фактор в демократичните общества", а не само като икономически субект в общия пазар. Тя определи третирането на медиите като пазарен участник като "фатална грешка" и обеща Комисията да работи върху създаването на възможности за защита и подпомагане на независимите медии.


Йоурова подчерта, че проблемът не засяга само Полша, Унгария и Словения, а че наблюдението върху плурализма в медиите показва "тренд към влошаване почти навсякъде". Основната причина за политическия натиск върху медиите според нея са отслабените икономически позиции на медиите, когато те трябва да оцеляват при еднакви условия с останалите играчи на пазара.


Еврокомисарят добави, че моделът към преминаване от демократични към авторитарни режими е сходен и включва разрушаването на предпазните клаузи на демокрацията като независимите медии и независимото правосъдие, изтикването на неправителствените организации от обществения живот и поощряването на пасивността у гражданите, чиято роля властите виждат единствено в гласуването на избори.


Йоурова съобщи, че състоянието на медиите в страните членки, остава в полезрението на докладите за върховенството на правото, които Европейската комисия подготвя и тази година ще публикува през юли. Тя подкрепи искането на изказали се в пленарната зала евродепутати, Съветът да вземе отношение по наказателните процедури по член 7 от Лисабонския договор, които се водят от години срещу Полша и Унгария.


"Заседнали сме от твърде дълго време и се нуждаем от някои действия", заяви Йоурова, давайки знак, че Комисията би искала най-сетне да види страните членки да гласуват по това дали съществува сериозен риск от нарушаване на върховенството на правото в Полша и Унгария.


Португалското председателство на Съвета на ЕС потвърди, че се подготвя да постави въпроса за проточилите се процедури по чл.7, ако епидемичната обстановка позволи на министрите да се съберат в Брюксел през май и да се произнесат. Присъственото гласуване се изисква за легитимност в случай, че засегнатите страни искат да подадат жалби пред Съда на ЕС.


Множество други идеи да се укрепи независимата журналистика бяха развити от парламентарната трибуна. Сред тях за създаване на европейска обществена медия с клонове във всички държави членки, която да се издържа от бюджета на ЕС. Депутатите смятат за удачно и да се подадат искове пред европейския съд срещу правителства, които притискат медиите, като за основание се използва спазването на основните права на гражданите за информация.


Като цяло обаче парламентарните групи не се включиха с председателите и най-видните си оратори, оставяйки съмнението, че темата е от особена важност за тях. Макар че кръгът от изказали се географски надхвърли представителите на трите засегнати държави, нито един председател на парламентарна група не взе отношение, и само един от 14-те заместник-председатели на европарламента. Две парламентарни групи - крайнодясната "Идентичност и демокрация" и консерваторите и реформистите, въобще обявиха дискусията за ненужна, базирана върху недоказани предположения и движена от партийни интереси.


Къде е България?


Едночасовият дебат за свободата на медиите в Европейския парламент мина без споменаването на България. Изказалите се депутати се придържаха към темата, почти без да си позволяват разширяването към други проблемни държави. С едно изключение - евродепутатката от БСП Елена Йончева заяви, че "българското правителство вече и не прави опити да заглуши медиите, както в Полша, Унгария и Словения, защото отдавна ги е заглушило".


Тя настоя за европейско законодателство за медиите с "ясни правила и конкретни стандарти" и призова Комисията и Съвета да минат от констатации към действия.


Коментарът е от личния блог на авторката.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK