© Цветелина Белутова, Капитал
Според "Science" мерките, които са имали най-голямо значение, са затварянето на училищата и университетите, затварянето на бизнеса и забраната за събиране на повече от 10 души на едно място.
"Дневник" препубликува откъс от интервюто на вирусолога проф. Радостина Александрова за специализирания сайт clinica.bg. Тя отговаря на въпросите: защо въпреки строгите мерки в Европа заболеваемостта продължава да расте и какво да очакваме в България, след като болниците са затворени за планов прием, но заведенията са отворени. Цялото интервю четете тук.
Това е вирус, който се предава основно по респираторен път и ограничаването на разпространението му е огромно предизвикателство. А в момента сме изправени пред новия му, т.нар. британски вариант. Първата проба, в която е открит в Англия, е взета на 20 септември 2020 година. В края на ноември и началото на декември 2020 г. става ясно, че този вариант се разпространява изключително успешно, 50-70% по-добре от останалите вирусни варианти. Това стана причина да бъде обявен за вариант, който "предизвиква загриженост" от Световната здравна организация. И доведе до третата национална блокада в Обединеното кралство, въведена на 5 януари 2021 година.
Към 15 февруари на него се дължат 95% от случаите на COVID-19 във Великобритания, вариантът настъпва и в други страни (регистриран е в над 80 държави), включително и у нас. Той носи 17 мутации, някои от които му помагат да се предава по-добре от човек на човек, вследствие на поне два механизма.
Първо: мутацията засяга върха на шипчето (Sбелтъка) - онази част от него, която разпознава входната врата на SARSCoV-2 върху клетката (т.нар. клетъчния рецептор) и помага на "ключа" (шипчето) по-добре да се закрепи за "ключалката" (клетъчният рецептор).
Второ: свързването на шипчето с клетъчния рецептор не е достатъчно, за да се осъществи навлизането на вируса в клетката. За тази цел е нужно да се намеси още една клетъчна молекула (ензим), която да среже част от шипчето. И една от мутациите в британския вариант помага на тази молекула да се насочи към това мястото на срязване.
В допълнение, в В.1.1.7 има поне една мутация, за която се предполага, че може да затрудни свързването на неутрализиращите антивирусни антитела с шипчето на SARS-CoV-2. За част от мутациите все още не знаем каква роля изпълняват, дали дават някакво предимство на вируса или са неутрални.
Преди дни, на 3 март, в сп. "Science" излезе публикация посветена на британския вариант, от която става ясно, че той е изпреварил по разпространение 307 други циркулиращи в страната варианти. Засяга в сравнима степен мъжете и жените, както и представителите на всички възрастови групи. Търсейки отговор на въпроса защо този вариант се разпространява толкова успешно, включително в момент, когато във Великобритания е наложена блокада (през ноември 2020 г.), авторите правят модели, въз основа на които изграждат пет хипотези. Според тях усиленото разпространение на британския вариант може да се дължи на няколко неща.
Първо - на по-висок вирусен товар - така заразеният отделя по-голямо количество вирус и по-лесно инфектира околните (Хипотеза 1). Второ - на по-дълъг период на отделяне на вируса, т.е. инфектираният по-дълго време е източник на зараза (Хипотеза 2). Трето - по-висока възприемчивост на децата и юношите до 18 години (през ноември 2020 г., въпреки строгите ограничителни мерки, училищата са били отворени (Хипотеза 3). Четвърто - способността на вируса да бяга от имунния отговор (Хипотеза 4). Пето - по-кратък период на размножаване на вируса (Хипотеза 5).
Хипотезите са съпоставени с голям брой данни - за хоспитализации, необходимост от постъпване в спешно отделение, смъртност, резултати от PCR тестове, наличие на антитела и др. Анализът води до отхвърляне на последните две хипотези. Първите три хипотези пасват добре, за най-вероятна се приема тази за по-високия вирусен товар. Третата хипотеза не е потвърдена при анализирането на данните, свързани със случаи на вторични инфекции в семействата на учениците.
През декември 2020 г. друга статия в "Science" представи анализ на мерките, предприети в 41 държави през пролетта на миналата година, с цел да бъде ограничено разпространението на вируса. Заключението е, че тези, които са имали най-голямо значение, са затварянето на училищата и университетите, затварянето на бизнеса и забраната за събиране на повече от 10 души на едно място.
Сами разбирате колко трудни и болезнени са решенията, които трябва да се взимат. Авторите на публикацията за британския вариант казват в прав текст, че без строги мерки за контрол и ускорено ваксиниране, хоспитализираните и смъртните случаи във Великобритания през 2021 година ще надхвърлят тези от 2020 г.
И нито за миг не бива да забравяме за невероятния натиск върху здравната ни система, за лекарите и целия медицински персонал, които буквално изнемогват, давайки всичко от себе си в опит да спасят живот.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
