Нарцистични лидери - могат ли да се преструват, че им пука за вас

Нарцистични лидери - могат ли да се преструват, че им пука за вас

© Reuters



Взаимоотношенията на работата имат голямо значение за нашето благосъстояние и може би няма работни отношения, които да ни влият по-силно от тези, които имаме с нашия ръководител. Всъщност хората, които напускат работата си, често съобщават, че техният мениджър е най-важната причина за това.


Нарцистичните наклонности на мениджърите често са ключов проблем, който затруднява отношенията им със служителите. Въпреки че нарцисистите обикновено правят добро първо впечатление, истинската им същност се разкрива с течение на времето и показва, че те се грижат преди всичко за себе си, а не за другите.


Неотдавнашните ни проучвания показват, че нарцистичните мениджъри са лошо подготвени да развиват добри, устойчиви взаимоотношения с другите, защото егоистичното им поведение и пренебрегването на хората около тях подкопават това, което е в основата на всички добри взаимоотношения - доверието.




Затова с моите колеги изследователи се зачудихме: Може ли някои нарцистични ръководители да развият способността да маскират липсата си на загриженост за другите и да накарат другите да им се доверят, като създават впечатлението, че им пука?


Как нарцисистите се възползват от доверието


Нарцистичните индивиди показват редица егоцентрични характеристики, включително егоизъм, убеденост в правотата си, арогантност и експлоатация на хората с цел постигане на лична изгода. Те се смятат за по-важни, талантливи и привлекателни от другите, но освен това са несигурни за себе си и имат силна нужда да им се възхищават. По този начин нарцисистите едновременно жадуват за утвърждаване и утвърждаване на раздутия образ, който имат за себе си, и смятат, че имат право на внимание и възхищение.


Тази двойственост на жадуването за възхищение и чувството, че то им се полага, кара нарцистичните индивиди да се смятат за родени за лидери и да се чувстват в правото си на лидерски позиции - позиции, на които могат да бъдат видени и да им се възхищават.

  • За съжаление, ние сме склонни да тълкуваме прекомерната самоувереност на нарцистичния индивид като сигнал, че всъщност е компетентен и че би станал добър лидер.

Така стремежът на нарцисистите към лидерски позиции, съчетан с добрите първоначални впечатления, които те оставят, може да им позволи да се издигнат в йерархии. Затова и резултатът е нарцистичните черти да са относително често срещани сред мениджърите.


Въпреки че нарцистичните индивиди могат да направят добро впечатление първоначално, те могат да бъдат неподходящи за лидерски позиции, тъй като ефективното лидерство изисква развитие на взаимоотношения, взаимност, доверие с другите. Вместо това, както постоянно откриват нашите изследвания, нарцистичните ръководители се считат за по-малко надеждни от тези, които работят за тях. Това е така, защото развиването на доверие изисква почтеност към другите и загриженост за тях. Нито едното, нито другото е естествено за нарцистичните индивиди.


Всъщност, нарцистичните лидери е вероятно да поставят собствените си интереси пред интересите на другите и дори могат буквално да газят другите, когато това е необходимо, за да постигнат лична изгода. Следователно, както потвърдиха нашите проучвания, нарцистичен, ненадежден лидер ще накара хората да се чувстват несигурни да поемат рискове, да допускат грешки и да се изразяват открито.


Лесно ли се разкрива кой е нарцистичен


Тъй като ефектите от действията на нарцистичните лидери вероятно в един момент ще излязат наяве и истинската им същност може да бъде разкрита с течение на времето, изкушаващо е да мислим, че бихме могли да открием нарцистичен мениджър е лесна работа. Ако случаят беше такъв, можем просто - чрез тестове за подбор при набиране на служители в организацията например - да се опитаме да ги открием и да се осигурим, че те няма да бъдат допуснати до ръководни длъжности.


Подобни усилия със сигурност си струват, тъй като нарцистичните индивиди обикновено не се притесняват да признаят, че искат да им се възхищават или дори да пренебрегват интересите на другите. Всъщност, като цяло нарцисистите не се представят за приятни или скромни. Нарцисистите обаче не са некомпетентни и имат способността да се научат, че могат да бъдат още по-ефективни при постигането на своите егоистични цели, ако се представят по социално приемлив начин или, с други думи, ако замаскират отсъствието на грижовност и "летят под обхвата на радара".


Устойчива констатация в нашите проучвания е, че някои нарцистични мениджъри използват техники, за да управляват впечатлението, което другите имат от тях. Те активно се стремят да се държат по начин, който ги кара да изглеждат искрени с другите.


Нещо повече, нашите открития показват, че тези техники за управление на впечатлението, което изграждат, могат да бъдат успешни. Служителите започват да смятат силно нарцистични ръководители, които се опитват да се покажат искрени, за по-надеждни, отколкото други силнонарцистични колеги, които не се заемат с такова управление на поведението, изграждащо впечатленияе. Поради това, служителите им се чувстват в безопасност и се изказват открито.


Накратко, такива нарцисисти могат да фалшифицират, че им пука.


Как изглежда такава фалшификация


Когато някой се държи по начин, който изглежда грижовен, може да е трудно да се разбере дали го фалшифицира или не. За щастие може да се проявят някои признаци.


Като цяло фактът, че нарцистичните индивиди трябва да се научат как да създават у другите впечатлението, че им пука, означава, че те не могат да разчитат на спонтанно поведение и реакции. Това означава, че тяхното на пръв поглед искрено поведение вероятно ще изглежда неловко или като по сценарий.

    • Пример
    • 1. Някой, който наистина е загрижен, вероятно ще ви попита спонтанно как се справяте и вероятно ще е наясно какво се случва във вашия живот. За разлика от това, човек, който всъщност не се интересува, е по-малко вероятно да ви попита спонтанно подобно нещо. Вместо това може да се окаже, че нарцисистите винаги питат как сте, след като току-що сте ги попитали същото. Може просто вашият въпрос да им е напомнил в замяна да изразят загриженост за вас. Освен това е малко вероятно те да задават последващи въпроси, след като са демонстрирали своята повърхностна грижовност. В крайна сметка те не се интересуват истински от вас.

2. Някой, който наистина е загрижен, вероятно ще изслушва и ще бъде по-съпричастен. За разлика от това, ако откриете, че разказвате история за собствения ви опит, но изведнъж се оказва за нарцисистите история за тях, привидно емпатичната им реакция на вашата история всъщност може за тях да е само възможност да разкажат история за себе си. По същия начин е възможно тяхната реакция на вашата история изобщо да не е съпричастност, да остане изкуствена и единствено да се придържа само към фактите.
  • 3. В същото време, ако ви оставят само да говорите и никога не правят връзка с разказаното от вас и не го съпреживяват, може да се окаже, че са ви накарали да повярвате, че се интересуват от вас, но всъщност не им пука. Някой, който е грижовен и на когото човек може да се довери, вероятно ще изрази доверие към вас - например, като сподели за собствения си живот. Защото хора, на които можем да имаме доверие, е вероятно да възприемат отношенията като двупосочна улица, като процес, в която всеки споделя и проявява разбиране.

Повечето хора имат естествена склонност да се доверяват на другите, които проявяват признаци на загриженост. Така че сме уязвими към допускането, че нарцисистите имат добри намерения, особено онези от тях, които полагат допълнителни усилия, за да изглеждат искрени.


Известното осъзнаване на този ефект и начините, по които можем да разпознаем фалшивите грижи, е полезно за защита на добронамерените хора от това да се възползват от тях и да ги манипуларат.


Авторката е асистент по лидерско и организационно поведение в IÉSEG School of Management в Лил, Франция. Това е едно от най-добрите висши училища по менидмънт - на 21 място в света според класация на "Файненшъл таймс". Текстът е от изданието The Conversation, преводът е на "Дневник".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK