Атентатът в църквата "Света Неделя" – 96 години по-късно

Вътрешността на църквата "Света Неделя" след атентата от 16 април 1925 г., извършен по време на опелото на ген. Коста Георгиев. Снимката е от сайта <a href="https://www.lostbulgaria.com/?s=%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F" target="_blank">"Изгубената България".</a>

© "Изгубената България"

Вътрешността на църквата "Света Неделя" след атентата от 16 април 1925 г., извършен по време на опелото на ген. Коста Георгиев. Снимката е от сайта "Изгубената България".



По повод 96-ата годишнина от атентата в столичната църква "Света Неделя" публикуваме отново текста на Петя Владимирова, за първи път излязъл през април 2011 година. За да се помни и не се забравя историческият урок.


На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала "Света Неделя" (тогава "Свети Крал") е препълнена от народ. Пред нея подразделения на всички родове войски отдават последни военни почести на убития два дни по-рано о.з. генерал Коста Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия "Демократичен сговор". Траурното шествие, съпроводено от министри, депутати, кмета на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение, влиза в храма. В 15.20 часа Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона и произнася първите думи от Божието слово: "Миром Господу да се помолим..."


В този миг светът се сгромолясва над молещите се. Мощна ударна вълна поваля мъже, жени и деца, кубето на катедралата хвърква пред очите на стоящите отвън. Тази частица от ада е последното нещо, коекто 150 българи усещат в секундата преди да преминат в небитието. За други 500 ранени мъките едва започват.




Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.


Така описва историкът Валери Колев, преподавател по нова българска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", най-големия атентат до онзи момент в световната история, заел "челното място в пантеона на черното безсмъртие", както е наречен от европейския печат.


Атентатът е организиран и извършен от военния отдел на нелегалната комунистическа партия по директива на коминтерна, базиран в Моска, и финасиран също от коминтерна. В неговия ръководен орган участват и българите Георги Димитров и Васил Коларов, които след потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г. избягват в Сърбия и след това се установяват в Съветкия съюз.


Предисторията


След Първата световна война левите партии в много европейски държави се радикализират, а след създаването на Коминтерна (Комунистическия интернационал) през 1919 г. радикалното крило на Българската социалдемократическа партия се болшевизира и се превръща в секция на коминтерна под името Българска комунистическа партия. Септемврийското въстание (или метеж) през 1923 г., организирано от нея, е потушено с репресии. Въпреки че се провеждат избори с цел успокоение в обществото, то не настъпва.


Директивата на Коминтерна е да се организира ново въстание с цел "установяване на работническо-селско правителство". Историците днес са единодушни, че зад тази формула се крие основната цел на Москва - съветска власт и диктатура на пролетариата. Но тъй като обективни условия за въстание в българското общество няма, те трябва да се предизвикат. Серия грабежи и политически убийства се извършват от комунистически групи в цялата страна под лозунга за революционната класова борба. Държавната машина отвръща с реципрочни контрамерки, мотивирайки се с тезата за законната самоотбрана. България на практика се намира в състояние на необявена гражданска война и правителствата са безсилни да успокоят обществото.


През януари 1924 г. парламентът приема Закона за защита на държавата, с който се забраняват организациите, действащи за насилствена промяна на конституционния строй и въз основа на него Върховният съд разпуска комунистическата партия. Същевременно Народното събрание гласува амнистия за осъдените и преследваните за участие в Юнското и Септемврийското въстание с надеждата, че тази стъпка ще доведе до помирение.


Напразно. Комунистическата партия преминава в нелегалност и напрежението се засилва. През май 1924 умира всепризнатият й авторитет от парламентарния й период Димитър Благоев, който е принципен противник на въоръжената борба, и партията се овладява изцяло от коминтерновското крило.


Целта оправдава средствата


В такава обстановка през март 1925 нелегалното ръководство на комунистите решава, че може да осъществи задачите си само с мащабен атентат, който да ликвидира физически правителството и царя заедно с военния елит на държавата.


За тази цел на 14 април е застрелян в градинката пред църквата "Свети Седмочисленици" о.з. ген. Коста Георгиев, докато отивал на литургия с жена си и 8-годишната им внучка. (Детето вървяло хванато за ръка от дядо си.) Организаторите се спрели на ген. Георгиев заради авторитета му - те били сигурни, че на опелото му ще отидат цялото правителтво, генералите и лично цар Борис ІІІ.


Планът в едната част не проработва по две причини. Първо, царят закъснял, понеже е присъствал на погребението на професора ботаник Делчо Илиев, загинал при друг атентат, извършен на 13 април в прохода Арабаконак. И второ, заради огромния брой хора митрополитът нарежда да се измести ковчегът напред към олтара, за да се отвори място. Така правителството, което стояло най-отпред под купола, а зад него - военните, минава няколко крачки напред и се спасява.


За един миг само България загубва повече генерали и полковници, отколкото в двете Балкански и в Първата световна война.


Три смъртни присъди


София е блокирана само за минути след експлозията. "Обществената безопасност" ("Държавна сигурност" на Царство България) поема разследването, ръководено от смятания за изключителен професионалист Петър Амзел, който извиква за помощник младия Никола Гешев, тогава неизвестен запасен подпоручик и откровен симпатизант на левицата. (Той носи ковчега на Благоев на погребението му).


Извършителите са разкрити бързо и благодарение на един от тях - клисаря Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. "Княгиня Клементина" ("Ал. Стамболийски") и "Цар Самуил" на път за площад "Възраждане", където уж трябвало да го чака автомобил. При вида на униформените той се разтреперва и колабира. Другите двама атентатори, които полицията светкавично арестува, без да окажат съпротива, са Марко Фридман и Георги Коев. От блокадата се измъкват Никола Петров, който заедно с Фридман запалват фитила, и Живко Динов, осигуряващ охраната при поставянето и задействането на взрива, и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев, който е приносителят от Москва на коминтерновските пари за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков (имаше улица на името на Янков близо до Сточна гара), които са сред организаторите на атентата, те откриват огън и се самоубиват. Всички с изключение на клисаря и охранителя, са функционери на нелегалния военен отдел на партията.


Атентаторите вървят под стража към съда. Снимката е от сайта <a href="https://www.lostbulgaria.com/?s=%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F" target="_blank">"Изгубената България"</a>

© "Изгубената България"

Атентаторите вървят под стража към съда. Снимката е от сайта "Изгубената България"


Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, съдът произнася три - за физическите извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурявал достъпа до купола. При това съдът е настоявал да бъде убеден, че клисарят е знаел какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.


Правителството чрез свои емисари моли съда да обяви публично изпълнение на присъдите - властта е смятала така да успокои настръхналото обществен мнение. Съдът отказва - искането няма опора в закона. (Доста любопитна еманципация на третата власт, и то при действащ Закон за защита на държавата и 150 жертви!). Правителството си поема отговорността и въпреки съпротивата на двореца на 27 май 1925 в покрайнините на София е извършена последната публична екзекуция в Европа.


Гибелната сила на идеологиите


Останалите обвиняеми са осъдени на различни срокове затвор. След пет години (през 1930) цар Борис ІІІ се жени и дворецът предлага амнистия за осъдените - пак с цел национално помирение. Амнистията е прокарана трудно през парламента заради голямата обществена съпротива. Освободените заминават за СССР, някои загиват в сталинските чистки, а които оцеляват, се връщат през 1942 като парашутисти и подводничари пак с цел да организират въстание. За каквото пак няма обективни условия.


Най-кървавият атентат в българската история повдига много въпроси, на първо място за гибелната сила на идеологиите, по-скоро на една в конкретния момент, която се оказва способна да победи здравия разум. Организаторите и извършителите на атентата в църквата "Света Неделя" са образовани българи. Във вземането на решението участва философът Тодор Павлов. Марко Фридман е адвокат. Георги Коев е полковник от запаса. Офицерите Коста Янков и Иван Минков са високоерудирани, Янков е герой от Балканската и Първата световна война с отличия за храброст. Минков е бил и талантлив композитор....


"Общественият интерес" понякога ражда чудовища


Невижданият мащаб на атентата развързва ръцете на властта и тя - все в името на вездесъщия обществен интерес, пуска репресивната машина на най-високи обороти. За разлика от "милостивия съд", както го смятало и тогавашното обществено мнение, полицията не си поплюва и страната е залята от арести. Извън легалния съдебен ред около 400 други българи "изчезват безследно" в пещите или са избити и тайно погребани, сред тях са и поетите Гео Милев и Христо Ясенов.


Най-тъжното е, че много от тях не само не одобряват атентата, но са били и против цялостната братоубийствена политика на комунистическото ръководство.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK