Виктор Юго: От правото на всички слаби се съставлява дългът на всички силни

"Всичко това аз ще го засвидетелствам, аз ще го пиша, аз ще го говоря непрестанно: трябва да се обичаме, обичаме, обичаме!"

© Красимир Юскеселиев

"Всичко това аз ще го засвидетелствам, аз ще го пиша, аз ще го говоря непрестанно: трябва да се обичаме, обичаме, обичаме!"



"Дневник" препубликува от "Съдебно право" заключителната част на "Правото и законът" - политическа реч на френския писател Виктор Юго, произнесена в Париж през юни 1875 г. Речта е включена в книгата "Избрани речи и прокламации", произнесени пред Законодателното и Учредителното събрание, издадена за първи път в България през 1896 г. от книжарницата на Христо Олчев в София в превод от френски на видния политик, общественик, публицист и дипломат Димитър Ризов. Книгата е преиздадена през ноември 2015 г. от издателство "Сиби" във вида, в който е отпечатана за пръв път. В речта Юго излага възгледите си за единствената възможна обществена перспектива пред Франция след всички социални и политически катаклизми в рамките на един век.


Виктор Юго (1802-1885) сам се определя като "звучно ехо" на метежния ХIХ век. Надживява режима на Юлската монархия, който се опитва да реформира отвътре, едно въстание (1832 г.), две революции, които следват Великата френска революция от 1789 г., от 1830 г. и 1848 г. (когато става кмет на район в Париж, а после и депутат на Втората република), държавния преврат от 1851 г. и установяването на Втората империя, а след това - изгнание. През 1871 г., след абдикацията на Наполеон III, се завръща във Франция, а през 1876 г. става депутат в Горната камара на Сената.


Висотата е небивала и не се поддава на наблюдение. Колкото велик да бъде историкът, тази грамадност го задавя. Французката революция, раказана от един само човек, е вулкан, обяснен от една мравка.




Какво да се заключи от всичко това? Едно само нещо. Пред тоя огромен ураган, още нодосвършен, нека си помогнем един другиму.


Ний още не сме вън от опасността, за да не си подадем ръка.


О, братя мои, нека се помирим.


Нека тръгнем по безкрайния път на умиротворението. Доста сме се мразили. Примирие. Да, нека си подадем всички ръката. Нека големите се съжалят над малките, и нека малките опростят на големите. Кога, най-сетне, ще разберем, че всички ний се намираме на един и същи параход, и че корабокрушението е неразделно? Туй море, което ни заплашва, е доста голямо за всички ни - в него има бездни както за вас, така и за мене. Аз го казах другаде и пак го повтарям: да спасиш другите, значи, да спасиш себе си. Солидарността е страшна, но братството е сладко. Първата ражда второто. О, братя мои, да бъдем братя!


Искаме ли да турим край на нашето нещастие? Нека се откажем от нашия гняв. Нека се помирим. Вий ще видите, как тази усмивка ще бъде хубава.


Нека пратим в далечно заточение светлата флота на миналото; нека възвърнем мъжете на жените им, работниците в ателиетата им, семействата в огнищата им; нека самите ний си възвърнем онези, които са били наши врагове. Мигар не е настанало времето да се обикнем? Искате ли да не се подновява старото? Турете му край. Да се тури край, значи, да се опрости. Който продължава да наказва, той го увековечава. Който убива врага си, оживява враждата. Междуособните войни излизат из всичките врата, не се затварят само от една врата, милосърдието. Най-действителната от репресиите е амнистията. О, жени, които плачете, аз искам да ви възвърна вашите деца.


О, нека простим!


Тоя вик на нашите души не е само нежен и разумен. Добротата не е само доброта, но и изкуство, Защо да се обсъжда бъдещето на отмъщения, надути от плачове, и на зловещото кръвоспускане на злопаметността? Идете между дърветата, послушайте ехата и помислете за отмъщение; този глас, мрачен и отдалечен, който ви отговаря, то е вашата злоба, която въстава против вас. Пазете се, бъдещето е добър длъжник и то ще ви повърне вашия гняв. Погледнете на люлките у дома си, не очерняйте живота, който ги очаква. Ако не съжаляваме чуждите деца - нека съжалим своите. Умиротворение, умиротворение! Уви! Ще бъдем ли чути?


Избрани речи и прокламации
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Па и ако не бъдем. Все пак нека настоим ний, които искаме да се обещае, а не да се заплашва, ний, които искаме да се лекува, а не да се осакатява, ний, които искаме да се живее, а не да се умира. Великият закон е с нас. Има една дълбока паралел между светлината, която ни иде от слънцето, и милосърдието, което ни иде от Бога. Ще настане ден на пълно братство, както има полуден в деня. Не губи куража, о, състрадание!


Колкото се отнася до мене, аз не ще се уморя, и всичко онова, що съм написал във всичките си книги, всичко онова, що съм засвидетелствал с всичките си свои дела, всичко онова, що съм казал на аудиториите, на трибуната в камарата на перовете, на гробовете на изгнаниците, в парламента на Франция, пред счупения с камък прозорец на "Площада на барикадите" в Брюксел - всичко това аз ще го засвидетелствам, аз ще го пиша, аз ще го говоря непрестанно: трябва да се обичаме, обичаме, обичаме! Щастливите трябва да считат за свое нещастие нещастниците. Социалният егоизъм е едно начало на гробницата. Искаме ли да живеем? Нека съединим сърцата си и нека станем огромния человечески род


Нека вървим напред, и нека влачим ония, що са останали назад. Материалното благоденствие не е морално блаженство; заглушаването не е лечение; забравянето не е плащане. Нека си помагаме, нека се покровителствуваме, нека се поддържаме; нека признаем обществената грешка, и нека я поправим. Всичко, що страда, осъжда; всичко, що плаче у човека, кървави обществото; никой не е съвсем самичък; всичките живи фибри треперят заедно и се смесват; малките трябва да бъдат свещени за големите, защото от правото на всички слаби се съставлява дългът на всички силни. Аз казах.


Париж, Юни, 1875 г.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1691 Неутрално

    Виктор Юго хубаво го е казал, но каквото и да е единство предполага справедливост и законност. Предполагам редакцията е публикувала този текст в контекста на днешната политическа ситуация, но трябва да се помни, че без справедливост и законност всичко е мимикрия и работата е "другари, дайте да дадем".

    Ако се докаже, че някой е виновен, то той трябва да си понесе отговорността. Ако има различни порочни схеми на злоупотреби и структури налагащи социален и икономически контрол, те трябва да бъдат разтурени. На кална основа и плаващи пясъци нищо не се гради.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  2. 2 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 2257 Неутрално

    Нещо преводът като че ли куца.

  3. 3 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 2528 Неутрално

    Велик ум и приятел на България.

  4. 4 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1509 Неутрално

    Чалгарите не харесват това

  5. 5 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4276 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Сериозна мисъл.

    Рефраза:
    Правото на всички слаби
    съставлява дългът на всички силни.

    "Виктор Юго:
    От правото на всички слаби
    се съставлява дългът на всички силни"

  6. 6 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4276 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Бакшиш #1,
    добре разводни темата ;)

    С кал, вода и всичко точно

    До коментар [#1] от "Боян Таксиров":

    Виктор Юго хубаво го е казал, но каквото и да е единство предполага справедливост и законност. Предполагам редакцията е публикувала този текст в контекста на днешната политическа ситуация, но трябва да се помни, че без справедливост и законност всичко е мимикрия и работата е "другари, дайте да дадем".

    Ако се докаже, че някой е виновен, то той трябва да си понесе отговорността.
    Ако има различни порочни схеми на злоупотреби и структури налагащи социален и икономически контрол, те трябва да бъдат разтурени.
    На кална основа и плаващи пясъци нищо не се гради.

  7. 7 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4276 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Гражданска обединителна север/юг война в САЩ...

    1876: Априлско въстание в България.

    Виктор Юго:
    "от правото на всички слаби се съставлява дългът на всички силни.
    Аз казах.

    Париж, Юни, 1875 г."

  8. 8 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1691 Неутрално

    До коментар [#6] от "dnevnikar":

    НАПРОТИВ, точно съм по темата.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  9. 9 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    Великолепен текст (Le Droit et la Loi) на една наистина велика личност!
    ... Направих си несравнимото удоволствие и тест да го прочета в оригинал и да сравня превода. На мнение съм, че преводът е точен, в смисъл буквален, с уместни съкращения. Това именно поражда впечатлението за известна негладкост, защото начинът на изразяване на френски и български отпреди 150 години досега се е променил. Тогавашният днес ни изглежда тромаво и патетично, но затова пък цветно и с по-открити емоции. Днес се изразяваме на опростен и лишен от емоции език, пълен с клишета и страх да не си изкараш душевното състояние на показ, защото цинизмът ще те настигне и залее с ехидните си нечистотии.
    Благодаря за тази публикация!
    J’ai dit.

    XII
    Que conclure ? Une seule chose. En présence de cet ouragan énorme, pas encore fini, entr’aidons-nous les uns les autres.
    Nous ne sommes pas assez hors de danger pour ne point nous tendre la main.
    Ô mes frères, réconcilions-nous.

    Prenons la route immense de l’apaisement. On s’est assez haï. Trêve. Oui, tendons-nous tous la main. Que les grands aient pitié des petits, et que les petits fassent grâce aux grands. Quand donc comprendra-t-on que nous sommes sur le même navire, et que le naufrage est indivisible ? Cette mer qui nous menace est assez grande pour tous, il y a de l’abîme pour vous comme pour moi. Je l’ai dit déjà ailleurs, et je le répète. Sauver les autres, c’est se sauver soi-même. La solidarité est terrible, mais la fraternité est douce. L’une engendre l’autre. Ô mes frères, soyons frères !
    Voulons-nous terminer notre malheur ? renonçons à notre colère. Réconcilions-nous. Vous verrez comme ce sourire sera beau.
    Envoyons aux exils lointains la flotte lumineuse du retour, restituons les maris aux femmes, les travailleurs aux ateliers, les familles aux foyers, restituons-nous à nous-mêmes ceux qui ont été nos ennemis. Est-ce qu’il n’est pas enfin temps de s’aimer ? Voulez-vous qu’on ne recommence pas ? finissez. Finir, c’est absoudre. En sévissant, on perpétue. Qui tue son ennemi fait vivre la haine. Il n’y a qu’une façon d’achever les vaincus, leur pardonner. Les guerres civiles s’ouvrent par toutes les portes et se ferment par une seule, la clémence. La plus efficace des répressions, c’est l’amnistie. Ô femmes qui pleurez, je voudrais vous rendre vos enfants.
    Ah ! je songe aux exilés. J’ai par moments le cœur serré. Je songe au mal du pays. J’en ai eu ma part peut-être. Sait-on de quelle nuit tombante se compose la nostalgie ? Je me figure la sombre âme d’un pauvre enfant de vingt ans qui sait à peine ce que la société lui veut, qui subit pour on ne sait quoi, pour un article de journal, pour une page fiévreuse écrite dans la folie, ce supplice démesuré, l’exil éternel, et qui, après une journée de bagne, le crépuscule venu, s’assied sur la falaise sévère, accablé sous l’énormité de la guerre civile et sous la sérénité des étoiles ! Chose horrible, le soir et l’océan à cinq mille lieues de sa mère !
    Ah ! pardonnons !
    Ce cri de nos âmes n’est pas seulement tendre, il est raisonnable. La douceur n’est pas seulement la douceur, elle est l’habileté. Pourquoi condamner l’avenir au grossissement des vengeances gonflées de pleurs et à la sinistre répercussion des rancunes ! Allez dans les bois, écoutez les échos, et songez aux représailles ; cette voix obscure et lointaine qui vous répond, c’est votre haine qui revient contre vous. Prenez garde, l’avenir est bon débiteur, et votre colère, il vous la rendra. Regardez les berceaux, ne leur noircissez pas la vie qui les attend. Si nous n’avons pas pitié des enfants des autres, ayons pitié de nos enfants. Apaisement ! apaisement ! Hélas ! nous écoutera-t-on ?
    N’importe, persistons, nous qui voulons qu’on promette et non qu’on menace, nous qui voulons qu’on guérisse et non qu’on mutile, nous qui voulons qu’on vive et non qu’on meure. Les grandes lois d’en haut sont avec nous. Il y a un profond parallélisme entre la lumière qui nous vient du soleil et la clémence qui nous vient de Dieu. Il y aura une heure de pleine fraternité, comme il y a une heure de plein midi. Ne perds pas courage, ô pitié ! Quant à moi, je ne me lasserai pas, et ce que j’ai écrit dans tous mes livres, ce que j’ai attesté par tous mes actes, ce que j’ai dit à tous les auditoires, à la tribune des pairs comme dans le cimetière des proscrits, à l’assemblée nationale de France comme à la fenêtre lapidée de la place des Barricades de Bruxelles, je l’attesterai, je l’écrirai, et je le dirai sans cesse : il faut s’aimer, s’aimer, s’aimer ! Les heureux doivent avoir pour malheur les malheureux. L’égoïsme social est un commencement de sépulcre. Voulons-nous vivre, mêlons nos cœurs, et soyons l’immense genre humain. Marchons en avant, remorquons en arrière. La prospérité matérielle n’est pas la félicité morale, l’étourdissement n’est pas la guérison, l’oubli n’est pas le paiement. Aidons, protégeons, secourons, avouons la faute publique et réparons-la. Tout ce qui souffre accuse, tout ce qui pleure dans l’individu saigne dans la société, personne n’est tout seul, toutes les fibres vivantes tressaillent ensemble et se confondent, les petits doivent être sacrés aux grands, et c’est du droit de tous les faibles que se compose le devoir de tous les forts. J’ai dit.

    Paris, juin 1875.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  10. 10 Профил на serena
    serena
    Рейтинг: 619 Неутрално

    Велика мисъл! Във всеки един аспект, не само правен. Върху насила отнетите права на човешки същества по най-различни причини (раса, пол, физическа сила и т.н.) са създадени "великите" империи, векове ограбвали и продължаващи да ограбват чужди ресурси, труд, време. Погледнато в още по-широк план, човечеството съществува в океан от кръв, страдания и смърт върху унищожаването и отнетите права на животните за свободен живот.

  11. 11 Профил на crimsonbg
    crimsonbg
    Рейтинг: 239 Неутрално

    Да, но силните не мислят, че трябва да се солидаризират със слабите, защото те имат силата(парите, контактите) да си осигурят "спасителни лодки", когато "кораба потъне". И в повеето случаи са прави - вижте какво стана с банките, причинили кризата през 2008 година.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK