Последен шанс за поколението "Жигули"

Филмът "Голата истина за група "Жигули" е за порива на поколението, свързало младостта си с промените след 1989-а, да се върне при извора на своето недоволство и да започне борбата отначало.

© портал "Култура"

Филмът "Голата истина за група "Жигули" е за порива на поколението, свързало младостта си с промените след 1989-а, да се върне при извора на своето недоволство и да започне борбата отначало.



Текстът е препубликуван от Портала "Култура".


Разпространението на голям екран след повече от година на нов български филми, обърнат към широката публика, е знак за известна нормализация. Въпреки неотшумялата пандемия, забраната кината да продават повече от 30% от местата в тях и зверската конкуренция на един от най-очакваните холивудски хитове за суперчудовища, българското кино не се предава. То влиза в битка за своето достойнство. И за своята публика. Моментът, в който "Голата истина за група "Жигули" спори с "Годзила срещу Кинг Конг", е по някакъв начин исторически. Какъвто и да е резултатът, българското кино доказва, че не се отказва от своите зрители и е готово да се конкурира за тях с най-големите.


На символи от филмовата митология с 80-90-годишна история, на многомилионните бюджети за производство и маркетинг българското популярно кино се опитва да противопостави най-доброто, с което разполага: добре написана история, професионална режисура без самоцелни ефекти и около десетина от най-добрите в момента български актьори, сред които и две от най-големите звезди на шоубизнеса - Димитър Рачков и Герасим Георгиев-Геро. Те изпълняват драматични роли и успяват да докажат, че не е възможно да спечелиш известност като актьор, без да си наистина добър. Със сигурност един от споровете между феновете им ще бъде кой се справя по-майсторски на големия екран - Рачков или Геро. Моят избор пада върху първия, който присъства забележително чрез своята "незабележимост".




Историята за нашумяла в миналото рокгрупа, която се опитва да се върне на сцената, не е нещо особено оригинално. В съвременното кино това се е превърнало в странстващ сюжет, който само трябва да изпълниш с национална специфика и актуалност. Двете сценаристки (Ваня Николова и Нели Димитрова) са се справили на високо равнище, знаейки, че със ситуациите и диалога трябва само да насочват светлината на прожекторите към актьорите. Основната заслуга на драматургията не е в някакви оригинални хрумвания и особено неочаквани обрати. Най-важното е точно характеризиране на персонажите и създаването на убедителна мрежа от взаимовръзки и отношения, осигуряващи естественост и реализъм на действието. Значително постижение е изграждането на образите като продължение от функциите на всеки от музикантите в групата. Техните характери, темперамент и социални позиции сякаш са изведени от ролите им в оркестъра и инструментите, на които свирят.


Със сигурност историята на българското кино налага сравнението на "Голата истина за група "Жигули" с "Оркестър без име". Той носи подобна сюжетна конструкция, родена не толкова от вдъхновението на Стратиев, а поръчана от ръководството на студия "Бояна" за четирима от най-популярните български артисти по онова време. Без особени претенции и оценен снизходително средно от кинокритиката на времето, филмът се превръща в един от най-масово възприетите носталгични образи на духа и безвремието на "зрелия социализъм".


Обобщението на времето, което в стария филм, се е получило спонтанно, струва ми се, че е било една от целите на съвременния. Колкото прецизно и убедително да е разработена музикалната страна на "Голата истина за група "Жигули", рокът в него е не толкова тема, колкото политически символ. С него по традиция се означава несъгласието на едно поколение, лишено от други средства да изрази съпротивата си. Този филм се занимава обаче не толкова с предишния бунт, колкото с причините неговият пламък да угасне и всички герои по един или друг начин да предадат идеалите си. Тук именно филмът престава да е чисто музикален и става политически. Той говори не за изневеряване на стил музика или на изкуството въобще, а за отказа да променяш света, от който си недоволен.


Показателни са новите професии на бившите рок звезди. Те са символи не просто на примирението, а на конформизма и съдействието на измамата: фронтменът и основател на "Жигули" (Михаил Билалов) се е преквалифицирал в композитор на чалга, кийбордистът (Рачков) е пластичен хирург в клиника за хайлайфа, барабанистът (Геро) е собственик на фирма за салами; едната певица (Лили Маравиля) е просто съпруга на международен финансов играч, озовал се в крайна сметка в затвора; другата (Ирини Жамбонас) е солистка в операта, принудена да дава път на "калинки" примадони. Единствено басистът (Филип Аврамов) е съхранил своята "непримиримост" - изтребва хлебарки и други битови вредители.


Ключовото постижение в "Голата истина за група "Жигули" е мотивирането на новия изблик на рок енергия в резигнираните ветерани. Въпреки някои клишета (богатия благодетел, готов да плати за събирането на групата) филмът постига най-силните си внушения именно в сцените с постепенното разпалване на старата рокаджийска страст. В тази поредица от драматични сблъсъци, смесващи стари обиди, непростени предателства и непоискани прошки със страха от нови провали и бъдещи разочарования, е концентрирана цялата обърканост, морална непоследователност и парализираща безидейност на българското общество днес.


Филмът не е разказ за рокгрупа, бленуваща завръщането си на голямата сцена, а за порива на поколението, свързало младостта си с промените след 1989-а, да се върне при извора на своето недоволство и да започне борбата отначало. Вече не толкова за себе си, колкото за децата си. И мотивът за това не е някаква помпозно провъзгласена отговорност, а чувството на срам пред тези деца. Не защото си се провалил, а че си се отказал, не си продължил да опитваш, не си предал твоята "рок енергия" на следващите поколения. Именно това беше неартикулираната докрай емоция на протестите през лятото на 2020 г. - по същото време, когато се снимаше и "Голата истина за група "Жигули".


И все пак филмът е не само политически, но и музикален, защото голяма част от истинския му смисъл се носи именно от песните, които звучат в него. Като истински рок класики в тях нито текстовете са блестяща поезия, нито музиката е супероригинална. Но техните изпълнения носят духа, яростта и непримиримостта, които за първи път избухнаха преди повече от трийсет години. А финалната песен е директно обърната към надеждите на днешния ден, към април 2021:


Помощ от публиката
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Тук сме, живи сме и зная
няма да е този краят.
Има хиляди неща,
които силно сме желали.
Няма да е днес денят,
в който ще сме ги предали.
Няма да е днес денят -
мечтите си не сме продали.
Любовта не си отива,
любовта е още жива.
И нека да изглежда сложно,
в живота всичко е възможно.
И може пак да се изгубим,
но няма да е точно днес.


Очевидно поколението "Жигули" вярва, че неслучилата се 30 години истинска, достойна и справедлива промяна все още възможна. Ако и този път не се получи, да се готви поколението "Golf двойка".


"Голата истина за група "Жигули", режисьор Виктор Божинов, в ролите Михаил Билалов, Филип Аврамов, Лилия Маравиля, Ирини Жамбонас, Герасим Георгиев-Геро, Димитър Рачков и др.



Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vtl53383951
    vtl53383951
    Рейтинг: 258 Неутрално

    Много забавен и разтоварващ филм.
    Вчера го гледах на кино и останах приятно изненадан!

  2. 2 Профил на Zippie
    Zippie
    Рейтинг: 1248 Любопитно

    Дано да го пуснат в някоя от платформите за онлайн.

  3. 3 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2886 Весело

    "и зверската конкуренция на един от най-очакваните холивудски хитове за суперчудовища, българското кино не се предава. То влиза в битка за своето достойнство. И за своята публика. Моментът, в който "Голата истина за група "Жигули" спори с "Годзила срещу Кинг Конг", е по някакъв начин исторически. "
    ================
    По принцип трудно харесвам български филм. Ако трябва обаче да сравнявам с Годзили и Супергорили, категорично съм за българското, даже без да съм го гледал!!!

    Еретик
  4. 4 Профил на Stargate
    Stargate
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    Четох, четох, черох и сякаш се върнах в училище, в час по литература, затрупан от ово с безсмислените посания на експертите литературоведи за някое произведение. :-)

  5. 5 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 927 Весело

    До коментар [#4] от "Stargate":

    Ще рече - седиш си на нивото от училище? Похвална упоритост.

  6. 6 Профил на Stargate
    Stargate
    Рейтинг: 1735 Неутрално

    До коментар [#5] от "Араламбене му е майката":

    До коментар [#4] от "Stargate":Ще рече - седиш си на нивото от училище? Похвална упоритост.
    —цитат от коментар 5 на Араламбене му е майката


    Четене с разбиране се учи в 5-ти клас. Явно не сте го изкарали до край и сте останали с 4-то отделение!

  7. 7 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3897 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Драматично истерично, малко.

    Поколението FIAT Жигули (мужик ескорт service [tm]),
    беше употребено и съвършено обновено от в Лада Нива [tm]
    на нивата.

    На Изток и Запад мужик без остатък се трепе за внос.

    пп
    отвъд Необятная

    "Последен шанс за поколението "Жигули""

  8. 8 Профил на stoedin
    stoedin
    Рейтинг: 461 Неутрално


    Тук сме, живи сме и зная
    няма да е този краят.
    Има хиляди неща,
    които силно сме желали.
    Няма да е днес денят,
    в който ще сме ги предали.
    Няма да е днес денят -
    мечтите си не сме продали.
    Любовта не си отива,
    любовта е още жива.
    И нека да изглежда сложно,
    в живота всичко е възможно.
    И може пак да се изгубим,
    но няма да е точно днес.

    Това е горе-долу речта на крал Хенри V преди битката при Аженкур. :) Или поне от пиесата на Шекспир за този знаменит крал...

    Демократ за силна България
  9. 9 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1294 Неутрално

    Голата истина - рачков, мачков и още трима, четирима комеданти които с плювки по социализма се напълниха ма яко с пари. това им е цялото "бунтарство". Пак социализма им е тема да му се подиграваш като се правиш на клоун само пари дават, вярно много, после наричат това "ново българско кино". Иначе Сашо Донев е много готин.

    Свободата, Санчо...
  10. 10 Профил на b.rainstorm
    b.rainstorm
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Ще го гледам заради великолепния Билалов, но от Рачков ми се повръща

  11. 11 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3897 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Ленина

    Големите не са в комедия.
    Носталгия пари твори.

    Как Соца "демокрация"
    употреби, обплю и позори.

    Наследството е Капитал
    какъв' дедите ни не яли.

    И Маркс, и Энгелс, не прозряли,
    че в постком строя постсоц днес

    Заслугите ще се котират
    ведно с Партиен интерес.

    И Монументите ментални
    изваяни от камък с пот

    и Бюстовете епохални
    за слава на герой народ.

    Как Мавзолей ще осребрява
    сталетна партия дабра

    и МОЧА "лоша" ще й дава
    за векове напред... крила

    До коментар [#9] от "Bornagain":

    Голата истина - рачков, мачков и още трима, четирима комеданти
    които с плювки по социализма се напълниха ма яко с пари.

    това им е цялото "бунтарство".

    Пак социализма им е тема да му се подиграваш като се правиш на клоун
    само пари дават, вярно много, после наричат това "ново българско кино".
    Иначе Сашо Донев е много готин.

  12. 12 Профил на Darkman
    Darkman
    Рейтинг: 1499 Неутрално

    За мен проблемът на българските филми е, че дори и забавните такива са натоварени с много неразбрана символика, много послания, които само сценаристите и режисьорите си разбират и актьорите, повечето театрали не успяват да влязат в кино ролите. Дано този филм да е избягал от този стил. Ще отида да го гледам, най-малкото за да подкрепя българското кино в тази криза.

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK