Пасхално и лично

"И в това е тайната на неговата сила без насилие."

© Георги Кожухаров

"И в това е тайната на неговата сила без насилие."



Текстът е препубликуван от Портала "Култура".


Спомням си онази далечна година (някъде към средата на 80-те на отминалия век), когато за първи път осезателно усетих тази сила на предпасхалната седмица - силата, която не насилва, която сякаш и въобще, въобще не е сила, но която - дадох си сметка по-късно - царуваше, бе царувала и щеше да продължи да царува спокойно и безтрепетно над всички други "сили", овладяващи периодично този свят.


По онова време въобще не бях все още църковен християнин. Не бях дори собствено вярващ. Бе вечер - или на Велики четвъртък, или на Разпети петък, не бих могъл да си спомня точно - и излизах от някакво служебно задължение. Нека припомня, че тогава всички дни от Страстната седмица бяха ординерни "работни дни". На притъмнелите вече улици цареше обичайната делнична суматоха, хората бързаха - да пазаруват, да се прибират у дома: делник като всички делници.




И изведнъж се разнесе дълбокият, разстилащ се над целия град камбанен звън на катедралата. И днес не мога да си обясня как този, всъщност всекидневно прозвучаващ звън (биенето на камбаните поне не беше забранено), който в други дни почти не забелязвах, в онази вечер буквално отне гласа на града, похлупи го, обеззвучи го, сякаш го накара да се всмуче в земята и остана - съвсем без да насилва слуха - спокоен, достолепно тържествен, само той. В целия град.


Нямаше как да не го забележа, да не съсредоточа в него цялото си внимание. Какво, какво ми съобщаваше той? Въпреки цялата си неподготвеност, необразованост в тази област, аз изведнъж го усетих. Той ми казваше, че там, в онова оградено от този свят, който го бе изтласкал, забранил, затворил, място; в онова място, откъдето се разливаше звънът, и тази вечер, както от близо две хиляди години вече, тайната се случваше. Но в звъна на камбаната, в нейния, да - призоваващ звън, съвсем не се долавяше някаква настойчивост, някакво насилие.


Елате - казваше този звън - Царят е тук. Той се издигна на Кръста. Той царува и няма кой да Го снеме от този Негов престол, защото този престол е Кръстът Му, пределът, който може да се понесе, който бе понесен и след който никой, с нищо не може повече да го уплаши. Елате - канеше (но не викаше) този звън: да се приобщите към окончателното, към непобедимото упокоение. Всички, които и тази година ще отидете в това оградено от света царство, непременно, непременно ще видите онова, което за първи път е видяла Мария Магдалина, ще се огледате в сумрака и след миг колебание ще Го познаете. Ще познаете, че Той е тук и никой, никога не би могъл да Го прогони, защото Той вече претърпя смъртта, събуди се от нея и е след края, отвъд края - без-край.


Да, струва ми се, че нещо такова дочух онази вечер в заглушилия (без да заглушава) градския шум камбанен звън. Дочух за първи път така явствено тази сила без усилие, тази сила, която не се нуждае да надделява над други сили, която дори ги оставя да вилнеят отвън, да обстъпват стъменото ѝ, несъпротивляващо се неподвижно царство.


И разбрах за първи път в какво собствено е силата на тази сила. Именно в нейния главоломен покой. Та от какво да се безпокои тя, на какво да се съпротивлява, какво да отблъсква, с какво да спори? Всяка съпротива, всяка борба е преди Кръста, защото е в най-последна сметка съпротива на и борба със смъртта. Ако обаче смъртта е понесена, ако животът е отдаден ("за живота на света"), смъртта вече се е "издимила" от жертвеника и той, жертвеникът се е преобразил в престол на вечното, на несмутимо спокойното тържество. Това тържество не се нуждае от величествени паметници, не се нуждае дори от многобройни честващи го. То е и знае, че рано или късно неговите суетни земни съперници ще се изтощят, адептите им ще се разпръснат, ще бъдат заменени от адепти на други сили, но то, то ще остане в покоя на своята окончателна и вечна победа. И в това е тайната на неговата сила без насилие.


Но затова също - давам си сметка едва днес - тази сила бе най-осезаема, най-завладяваща (поне мен и хората от моите генерации тя "завладя" именно тогава) когато бе най-безсилна. Когато не разполагаше и с капка от онази сила на насилието, която принудително ни събираше на манифестации за своите "исторически годишнини" и дни "на свободата", на "труда", на "революцията"; когато тази сила на насилието, напротив, ѝ противостоеше, тя имаше силата да потегли такива, дълбоко неоглашени, непосветени като мен единствено с камбанния си звън, със старите, "забранени" книги, с тайнствения си стародавен език, с маргинално-сумрачното си, населено с мълчаливи старици и недоубити "бивши хора" пространство. То въобще имаше силата да привлича с противоположното на "силата", да прави "героична" и желана от нас, младите, не успешността, а маргиналността, не "правилността", а "неправилността". Тя имаше - тогава - власт, защото нямаше власт, имаше сърдечни и жертвоготовни защитници, защото никой не я защитаваше.


Не, аз не искам да кажа тук, че съжалявам за онова време, в което Църквата бе гонена, а Страстната седмица и Пасха бяха "делнични". Но искам да си припомня отново колко силен бе зовът на камбанния звън, когато на негово разположение все още не бе площадът, "войнството", не бяха разни "консервативни политически сили", ревностни религиозни "активисти" и т.н.


И, да - може би и поради "егоизма на възрастта" аз бих искал отново да го чуя така, както в онази вечер, когато го чух отчетливо и за първи път - оставен сам на себе си - разбира се, "незаглушаван" от разни "научни атеизми", обсаждан от милиционерски кордони и отменян от "ленински съботници", но и не подпомаган от различни адепти на "задължителното вероучение в училище", законотворци на "здравото християнско семейство" и безкомпромисни стражи на "правомислието". Защото, давам си сметка - ако не го бях чул тогава така - чист, приканващ, но неизискващ; силен, но спокоен, заглушаван, но незаглушим; ако го бях чул "допълнен" и "оркестриран" от изредените по-горе негови "помощници", едва ли и аз, и тези като мен - тогава "дългокосите" и "маргиналните" - щяхме да тръгнем подир него, за да влезем (и да останем) в стъменото царство на неговото спокойно тържество.


В края на краищата, нека припомня, че и Сам Христос е открил на апостола този парадоксален закон на Своята Сила: "силата Ми - казал му е Той - се в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9). Да, ние, усетили тази Негова сила в десетилетията на миналия век много добре знаем това. Защото в оня век на "сили", които имаха претенциите да "променят света", ние усетихме Неговата сила именно в пълната ѝ алиенираност от тези "сили". И без да искаме нейната повторна алиенация, се боим от нейната мощ в света, от нейната мирска мощ, та да не би в нея да престанем да я различаваме. Да не би в тези днешни, предпасхални вечери, когато камбаната на храма зазвъни, тя да прозвучи като високоговорителите на тогавашната светска сила. Защото тогава те не поразяваха никого. А "маргинализираната", прозвучала в едно агресивно, изключило я от себе си "трудово ежедневие" камбана в онази далечна година порази най-малкото мен и ме въведе завинаги в своето царство на вечното тържество.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на proventuss
    proventuss
    Рейтинг: 1249 Неутрално

    Доста объркващо писание.

    Нямам политически амбиции, мога даже да си го татуирам.
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    Блестящо есе.
    Съвсем познато ми е като (само)осъзнаване.
    Само че се ориентирах малко по-иначе.
    Загърбих “православието” като инструмент на потисническата държава и се намерих съвсем уютно при първохристияните-стихийни анархисти, наричани с прозвищата “павликяните-богомилите-торбешите-катарите”, всъщност народната българска църква, стояща като стожер на Българския народ и като такава - трън в очите на “православните елинизатори, превърнали половината български народ в “гърци”, нарекли българската култура “византийска”.
    Ставайки християнин по собствено убеждение, отстоявам принадлежността си към силата на Доброто и Светлината, към силата на народа си, създал могъща култура и традиция, станал колонизатор не с огън и меч, а с Божие справедливо слово, с език и писменост.
    Българската империя на духа владее повече територия и население отколкото са имали колониалните сили на Британия или Франция и това не е преувеличение.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  4. 4 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 733 Неутрално

    Безсмислени излияния, ужким красноречие някакво, ама доста талаш има в мат'риала, за по-голям хонорар вероятно.

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  5. 5 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1509 Неутрално

    Заменени били борците в едната посока с борци в другата.

    Нито камбанения звън, нито отдаването на духовното са успели да заменят революционния устрем на бореца с величието на смиреността..

    И там е ключа от бараката

  6. 6 Профил на jlb02632781
    jlb02632781
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Е точно пък 80'те г. какви гонения на църквата е имало? Аз ходех в "Св. Седмочисленици", винаги е било претъпкани. И не мисля, че осемдесетте години дългите коси бяха модерни.

  7. 7 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 729 Неутрално

    "И изведнъж се разнесе дълбокият, разстилащ се над целия град камбанен звън на катедралата. "

    в тази страна стилизираното самовъобразяване и неконтролируема патетика + носталгия е основен признак на налудностите.
    Дълбока несъстоятелност и неадекватност. Друг човечец, аниматор от канада в своите апологии на глупотевината си наскоро написа, че таксиджиите в софия винаги били рокаджии, само веднъж бил изненадан - слушал шофьора Барток.

    Не знам дали си представяте каква душевна мизерия е това чисто като естетика. Значи, той не бил "църковен християнин" "даже не бил вярващ", бил по "излизал по служебна работа навън по притъмнелите вече улици" (на път към явочна квартира ли в сумрака е служебната работа?), НО. "И изведнъж се разнесе дълбокият, разстилащ се над целия град камбанен звън на катедралата. "

    Кошмарен кич, мръсно провинциално читалище и неискрени младежи, стремящи се към комсомолска позиция, четящи неубедителни тъпни - това е този стил.

    за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!
  8. 8 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    “ Пасхално и лично”
    ——
    Калине, склонна съм да приема, че си докоснат/ощастливен/ осенен/ квото-там и сичкото, дет си го изписал е искрено. Ма кът си решил да го споделиш, да ти отвърна и аз със същото — за човек, който не е част от ощастливената ви дружинка, написаното звучи като дрогирани нелепости. В наше село тия, дет са в таквоз състояние не пишат, а пеят …. “Градил Илия килия-а-а…”

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  9. 9 Профил на г-н Думанов
    г-н Думанов
    Рейтинг: 1643 Неутрално

    Безкрайно уважавам проф. Янакиев и по-инакво мислещите хора от неговото поколение, които ако имаха възможност и време щяха да реализират същинската духовна революция в нашето общество.

    Лично мен това, което ме притеснява в личното признание на проф. Янакиев е късното осъзнаване на тази принадлежност не само към Вярата, но и към Църквата. Той казва, че не е бил вярващ, а камо ли религиозен. Но при звука на съборната камбана получил вдъхновение, което по някакви причини го накарало да се загледа, поинтересува повече и в крайна сметка да се обърне към Вярата и да стане това с което повече е известен днес – теософ и специалист по богословие. Докато измине този път обаче проф. Янакиев е преминал през метаморфози, които за щастие в неговия случай не влизат в конфликт между призванието, припознатото и последващото.

    Призван е да бъде истински учен и преподавател (това не не се получава по заслуги).
    Припознал е християнството като философия, която да следва.
    В последващото обаче е малко проблематичен, тъй като ни учи хем да слушаме камбанния съборен звън на грамадните ни църковни сгради и да не се отдаваме на критични мисли, кой стои зад това, хем смята, че БПЦ има голям проблем със своите йереи. Църквата като сграда е част от материалния свят, камбаните също. Вътре стоят лицемерни попове с досиета, които ни учат, как правилно да възприемаме християнската философия, съчетана с вяра без самите да вярват в нея. Т.е. при тези противоречия на нас, ако искаме да бъдем чисти не ни остава нищо друго освен да чуем камбанния звън отдалеч, да се помолим и врътнем с гръб към Църквата и да я намерим при нас самите и нашите близки, защото точно това е именно Църква. Не на това обаче ни учи проф. Янакиев.

    Той е бил (и все още е дългокос), което някога е било равнозначно на „маргинал“. И поповете по времето на социализма бяха дългокоси без да са маргинали. Те си бяха просто попове и толкоз. Извън художниците, заслужилите артисти и пр. (към които проф. Янакиев не е бил) дългокосите маргинали бяха поклоници на друга Църква – тази на джаза и рокерола. Двете църкви са съвместими, но при крайни компромиси, за което пък един живот не стига... Всъщност става въпрос за едно прибързало поколение у нас, което хвърля китарите, забравя бохемския си начин на живот, който подобно на днешните тийнейджъри, някога е считало за неизменно право Божие и днес уморено започва да учи и проповядва, как да уважаваме Църквата и религията, в коята изначално не е вярвало. Задълбава се в мрачни манускрипти, издирва палимпсести; забравя акордите на Хендрикс, текстовете на Плант и Озбърн, но пък заучава огромни пасажи от Стария и Новия завет с цел тежест на изказа. Налага мрачни прокоби за падение и край на света.... А, само преди тридесет и пет години не може да си спомни, че най-важният въпрос е бил „Къде ще пием и ще посвирим?“.

    „Лично“ (в духа на заглавието) ми е много мъчно да ви загубя, драги мои бивши бохеми, а сега мрънкащи чичета. Комунизмът ще го бием на други фронтове.

    CONTADOR GRATUITO!
  10. 10 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 729 Неутрално

    абе вие вярвате ли си въобще? Същинската духовна революция... с какво с патетика и евтин алкохол ли?

    Безкрайно уважавам проф. Янакиев и по-инакво мислещите хора от неговото поколение, които ако имаха възможност и време щяха да реализират същинската духовна революция в нашето общество. Лично мен това, което ме притеснява в личното признание на проф. Янакиев е късното осъзнаване на тази принадлежност не само към Вярата, но и към Църквата. Той казва, че не е бил вярващ, а камо ли религиозен. Но при звука на съборната камбана получил вдъхновение, което по някакви причини го накарало да се загледа, поинтересува повече и в крайна сметка да се обърне към Вярата и да стане това с което повече е известен днес – теософ и специалист по богословие. Докато измине този път обаче проф. Янакиев е преминал през метаморфози, които за щастие в неговия случай не влизат в конфликт между призванието, припознатото и последващото.Призван е да бъде истински учен и преподавател (това не не се получава по заслуги).Припознал е християнството като философия, която да следва.В последващото обаче е малко проблематичен, тъй като ни учи хем да слушаме камбанния съборен звън на грамадните ни църковни сгради и да не се отдаваме на критични мисли, кой стои зад това, хем смята, че БПЦ има голям проблем със своите йереи. Църквата като сграда е част от материалния свят, камбаните също. Вътре стоят лицемерни попове с досиета, които ни учат, как правилно да възприемаме християнската философия, съчетана с вяра без самите да вярват в нея. Т.е. при тези противоречия на нас, ако искаме да бъдем чисти не ни остава нищо друго освен да чуем камбанния звън отдалеч, да се помолим и врътнем с гръб към Църквата и да я намерим при нас самите и нашите близки, защото точно това е именно Църква. Не на това обаче ни учи проф. Янакиев. Той е бил (и все още е дългокос), което някога е било равнозначно на „маргинал“. И поповете по времето на социализма бяха дългокоси без да са маргинали. Те си бяха просто попове и толкоз. Извън художниците, заслужилите артисти и пр. (към които проф. Янакиев не е бил) дългокосите маргинали бяха поклоници на друга Църква – тази на джаза и рокерола. Двете църкви са съвместими, но при крайни компромиси, за което пък един живот не стига... Всъщност става въпрос за едно прибързало поколение у нас, което хвърля китарите, забравя бохемския си начин на живот, който подобно на днешните тийнейджъри, някога е считало за неизменно право Божие и днес уморено започва да учи и проповядва, как да уважаваме Църквата и религията, в коята изначално не е вярвало. Задълбава се в мрачни манускрипти, издирва палимпсести; забравя акордите на Хендрикс, текстовете на Плант и Озбърн, но пък заучава огромни пасажи от Стария и Новия завет с цел тежест на изказа. Налага мрачни прокоби за падение и край на света.... А, само преди тридесет и пет години не може да си спомни, че най-важният въпрос е бил „Къде ще пием и ще посвирим?“.„Лично“ (в духа на заглавието) ми е много мъчно да ви загубя, драги мои бивши бохеми, а сега мрънкащи чичета. Комунизмът ще го бием на други фронтове.
    —цитат от коментар 9 на г-н Думанов


    за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!
  11. 11 Профил на kilgore
    kilgore
    Рейтинг: 581 Разстроено

    Съжалявам, но текстът ми звучи изкуствено.
    Обикновен ден, не бях вярващ, чух камбаните, както всеки друг ден, денят се оказа необикновен, повярвах...
    Ако авторът си вярва, добре. Ако е за хонорара, не е чак толкова добре.

    'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)
  12. 12 Профил на amerikanbastard
    amerikanbastard
    Рейтинг: 757 Неутрално

    Както обикновено ПСИХИЧНО И ЛИЧНО!

    Freedom's just another word for nothin' left to lose
  13. 13 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1460 Неутрално

    Как така няма нищо за величието на Америка и славата на демокрацията там? Само две три русофобски подхвърляния и вярно без нито една дума за православието. Но бдителността на демократите отслабва ли?

    Свободата, Санчо...
  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7876 Неутрално
  15. 15 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Имаше едно предаване “професорско каре” където авторът на статията участваше заедно с трима други философи в дискусии за това “какво е” някакво понятие. Интересно предаване докато Калин не забие изцяло в богословска посока. До един момент звучат умно, след това вадят някакъв стих като референция или аргумент.

  16. 16 Профил на KYULC
    KYULC
    Рейтинг: 73 Неутрално

    тоя е гола вода.не е ходил бос по къра.(мисловно е недодялан)

  17. 17 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1791 Неутрално

    Нека всички ние бьлгарите бьдем благословени и здрави.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK