"Това звено пази корумпираните румънски съдии и прокурори"

И в Румъния, и в България проектът със спецпрокуратурата катастрофира.

© Юлия Лазарова

И в Румъния, и в България проектът със спецпрокуратурата катастрофира.



"Дойче веле" разказва за проблемите, които създаде в Румъния специалното звено на прокуратурата, което трябва да разследва служителите в съдебната система за корупция. Казусът е сходен с българското спецправосъдие, което е обект на дискусии в обществото. В съществувалия за кратко парламент "Демократична България" внесе законопроект за закриването му. В момента тече дискусия във Висшия съдебен съвет как да бъде направен анализ за дейността на спецпрокурата и съда.


Европейският съд е последната ни възможност да запазим независимостта на румънските съдилища, казва председателят на Съюза на румънските съдии Драгош Калин. Организацията, която той председателства, се обърна към Европейския съд заедно с други представители на правосъдната система в Румъния. Причината за тази акция на румънските съдии: правосъдната реформа в периода 2017-2019 година, проведена от управляващата тогава Социалдемократическа партия.


С тази правосъдна реформа беше направен опит да се възпрепятства основната задача на правосъдието - да говори с езика на правото, казва Хартмут Ранк, ръководител на програмата за правова държавност в региона на Югоизточна Европа на германската фондация "Конрад Аденауер", близка до партия ХДС.




"Възможност за влияние и политически натиск"


Съществено нововъведение при реформата от 2017 г. беше създаването на специално звено на прокуратурата, което да разследва служителите в съдебната система - и то най-вече за корупция. Звучи в полза на правовата държава, но всъщност е постигнат точно обратният ефект, казва Драгош Калин. "От 2010 до 2017 година над 100 съдии и прокурори бяха осъдени за корупция. От 2017 до 2019 година - нито един", казва той. Според него създаденото през 2017 година звено цели не преследването, а защитата на корумпираните структури в съдебната система.


И Хартмут Ранк споделя подобно мнение. Той казва, че създаването на това звено създава впечатлението, "че се разкрива възможност за влияние и политически натиск".


Специалното звено беше въведено от социалдемократите, които вече не са на власт. Драгош Калин казва, че румънските съдебни инспектори от звеното са провеждали разследвания срещу съдии и прокурори, които са критикували реформите. Самият той също е бил подложен на натиск. Сега Калин силно се надява, че звеното ще бъде премахнато. Според Хартмут Ранк новото правителство вече е изработило съответен законопроект, който трябва да бъде внесен. Той е уверен, че промяната ще настъпи скоро.


Тази седмица от Европейския съд заявиха, че "са необходими гаранции, че подобно звено не се използва като инструмент за оказване на натиск и политически контрол над дейността на съдии и прокурори". Окончателната оценка и по-нататъшната проверка е оставена в ръцете на румънските съдии и националните съдилища.


Представителят на румънския съдийски форум Калин изразява надежда, че след тази позиция на Европейския съд тормозът ще спре. И експертът по Югоизточна Европа Ранк вярва, че решението на Европейския съд ще допринесе значително за необходимите промени в съдебната система.


Корупцията - все така основен проблем в Румъния


С настоящата позиция Европейският съд даде ясно да се разбере, че Румъния и днес трябва да се придържа към целите, които бяха поставени при присъединяването на страната към ЕС през 2007 година. По това време Европейската комисия критикуваше слабостите в областта на ефективността и отчетността на съдебните и административните органи в страната.


Ето защо Румъния беше призована да предприеме по-нататъшни мерки за борба срещу корупцията и беше поставена под наблюдение - т.нар. мониторинг. Задача, която продължава да е на дневен ред - според Европейския съд. Неговото сегашно решение е "важен сигнал към държавата членка Румъния", казва експертът за Югоизточна Европа Хартмут Ранк.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK