За знанието и знаещите

Историята на човечеството е история на пътя на знанието до все повече хора.

© Юлия Лазарова

Историята на човечеството е история на пътя на знанието до все повече хора.



Отношението към знанието е отношение към живота. Знанието създава стойност на личността и осигурява нейната независимост. Имущество може да се открадне, но знанията не. Великият психоаналитик Ерих Фром го е формулирал "Да имаш или да бъдеш". Когато нямаш нищо в теб, имаш нужда от блага, като екстензия на себе си, които да покажат твоя Аз. Лъскавият автомобил, скъпата къща, марковите дрехи... Но ако имаш знание, нямаш нужда от такива блага за твоя Аз.


Векове е имало битка между тези два пътя в живота. Едни хора придобиват знание, което да им осигури блага; а други - чрез вграждане в йерархии и мрежи - да ги получат чрез преразпределение. Първите искат правила за всички и предвидимост, за да могат да създават или придобиват нужните блага. А вторите са предпочитали хаос и/или беззаконие, за да разчитат на други хора, които да осигурят в тяхна полза преразпределение на благата.


Разбира се, тук не става дума за тези, които поради рождение, болест или старост имат нужда от солидаростта на обществото, за да могат да живеят, а за тези, които съзнателно са предпочели втория път.




Историята на човечеството е история на пътя на знанието до все повече хора. Така се е увеличавал броят на хората, които искат свобода и ред, за да произвеждат с придобитото познание, а останалите са се организирали да се сдобият с продукта на първите. Едните са се борили за управление чрез закони, а другите - за управление от група или един човек, до които имат достъп. Но с разпространяване на знанието, човешките права са се разширявали от социалните върхове към низините, а отговорността пред закона - от социалните низини към върховете.


Ерих Фром. Съчинения в 11 тома – том 5: Сърцето на човека и неговата способност за добро и зло (твърди корици)
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Хората на знанието искат все повече знаещи хора, които да оценят техния продукт и така да получат по-висока стойност, а хората с "връзките" искат по-малко знаещи хора, за да могат по-лесно да стигнат върха на социалната йерархия и така да придобиват стойност.


В това е драмата на знаещите хора - че разчитат основно на себе си и са лесно побеждавани от високо-организирани малцинства на "втория начин", но с ясна обща цел - преразпределение на чуждия продукт.


Само солидарност на знаещите ще спаси стойността и защити техния труд и продукт.


Честит празник на знанието и знаещите!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK