По пътя си трябва да имате две неща: хора до себе си и увереност

Мария Касимова – Моасе

© Виолета Апостолова

Мария Касимова – Моасе



Проектът "12 писма до дванайсетокласниците" продължава и през 2021. Той се роди от ковид кризата през май 2020 г., когато пандемията заплашваше да остави абитуриентите на 2020 без бал, без възможност за официална раздяла с 12-те години в класната стая, без фойерверките и радостното броене до 12 по улиците. "Дневник" ще публикува през следващите дни посланията на хора на културата и науката до абитуриентите от випуск 2021. Писмата от миналата година четете тук.


Първото писмо беше от режисьора Галин Стоев. Днес четете посланието на Мария Касимова-Моасе - журналистка, писателка и експерт по етикет и протокол. Била е телевизионна водеща, отговорен редактор на лайфстайл списание, заместник главен редактор на ЕLLE (България), главен редактор на "Капитал LIGHT" и съосновател и главен редактор на НЕЯR. Първата й книга е сборникът "Близки срещи със смесени чувства" (2017), последван от "Балканска рапсодия" и комедийния сериал "Записки от Шато Лакрот" (в Сторител). Дъщеря е на известния актьор от Сатиричния театър Хиндо Касимов. Този биографичен факт определя вечния й интерес към литературата и театъра, както и към специфичния жанр на спонтанно разказване на истории. Можете да гледате авторското й представление "Свободно падащи истории" на сцената на "Хепи Сатира комеди клуб". "Сънароднически хейт" е една от любимите ѝ серии в подкаста ѝ в bulevardi.bg.


Голямо очакване беше, голямо чудо...




За абитуриентския си бал мислех още от първите години на прогимназията. Не толкова за роклите и обувките с токове, от чиято непостижима за мен тогава височина мислех, че светът ще е в краката ми, колкото за чувството на започване. Началото! Онова мечтано начало, онзи "старт в живота", за който всички говореха! Като че досега, в детството и тийнеджърството, сме били в някакъв инкубационен период, който не се брои. Карантина преди влизане в истинския живот. Лабораторно отглеждане до степен на готовност за реалността


Бях в 10-и срещу 11-и клас (който тогава беше последният), когато през лятото баща ми почина. Беше болен от три години насам, с моменти на подобрение и нови кризи. В последните няколко месеца обаче животът наистина се беше разбързал да го напусне, все едно му беше станало не само досадно, ами и мъчително да обитава тялото му. Баща ми, моят личен супермен, беше станал 47 килограма - горе-долу толкова, колкото тежах и самата аз на своите 16 години. На 24 май го бяха изписали от болницата с лоша прогноза. Майка ми го настани в семейния хол, на дивана, за да не прекарва времето си само между четирите стени на тихата спалня и да се чувства самотен. Вратата на хола ни беше със стъкло, така че всеки път, когато минавах по коридора, хвърлях по едно око какво прави татко. Лежеше си, четеше, дремеше, гледаше телевизия, пак дремеше.


Няколко дни след изписването му бях на абитуриентски бал. Не моят, на гаджето ми Аспарух. Беше две години по-голям от мен, но понеже учеше в езикова гимназия, подготвителният клас беше намалил тази разлика с една година и той се дипломираше точно година преди мен. Разбира се, че ме покани да съм му дама на бала! Каква радост беше само - не пеперуди, цели сирени, ангели и феи се разхождаха в стомаха ми от вълнение! Взех назаем една рокля от сестрата на съученичка. Беше от сатенирана коприна, цвят бордо. Някой ми даде и обувки с токове, и чанта и изобщо спретнах се като съвсем истинска абитуриентка.


В онези години не можеше просто така да отидеш на абитуриентски бал, ако не си абитуриент, затова Аспарухчо беше прекарал три следобеда в Градския комитет на Комсомола да се моли да му позволят да си вземе "дама", която не е нито от випуска, нито от училището. В деня на бала му (беше в ресторанта на Японския хотел, днес "Маринела") час преди времето, в което трябваше да дойде да ме вземе от къщи, стоях напълно готова в стаята си като паметник. Прическа (студено къдрене седмица преди това и два часа личен труд с електрическа маша пред огледалото), грим (винаги съм можела да се гримирам, сега просто бих спестила лилавата спирала от онова време), обувки (не питайте дали ми е било удобно - то ясно, че не беше) и прословутата рокля пълен клош и с дълбоко деколте отпред и огледално отзад на гърба.


Седнала съм на табуретка, за да не се смачка нищо в перфектната ми визия и едва дишам. Около мен в стаята ми ме гледат от плакатите по стените половината музикални идоли на 80-те. "Модърн токинг", Ким Уайлд, "Скоприънс", "Куин", Майкъл Джексън. Всеки един от тях е изстрадан - да се сдобиеш с постер на звезда беше приключение - купувахме на черно списание BRAVO, където винаги имаше постери, пазаряхме се с децата, чиито бащи бяха международни шофьори и ги кандърдисвахме да ни поръчват плочи, афиши и плакати, ходехме на Битака.


Такова беше времето, че по стените ми стояха лицата и на поп и рок артисти, за които нищо не знаех! Нито ги бях слушала, нито им знаех дискографията, ама пък минавах за готина сред съучениците си, защото в стаята ми почти нямаше свободен от постери сантиметър. Заедно с това, разбира се, наоколо се търкаляха и количество плюшени играчки, достойно да захрани един съвременен детски парти център. Странно нещо е тийнеджърството - докато ходиш насам-натам с високите си токове, си готов да се гушнеш в някой мекичък мечок и блажено да засмучеш палец.


Малко преди да изляза под звуците на неспирното бибиткане отвън - ясен знак, че кавалерът Аспарухчо е дошъл да ме вземе за бала - минавам по коридора и виждам в хола отпуснатата глава на дремещия си баща. Влизам да му се покажа. Разсънва се, поглежда ме унесено и в първия миг като че не може нито да разбере коя съм, нито какво му показвам. Очите му блуждаят трескаво, аз се въртя като малко момиченце, за да покажа пълния клош на роклята, а татко полека се усмихва. "Много си хубава, тати! - казва - кога порасна толкова?!"


Беше най-страхотният бал! Танцувахме, целувахме се, обещавахме си неща, признавахме си други. По едно време някой ми изгори роклята с цигара. Образува се раздърпана, пепелява дупка и зейна насред сатенирания пълен клош в цвят бордо. Бяха времена на дефицит, нямане, връзки за всяко нещо и опашки, така че бях наясно, че едва ли ще мога да оправя роклята и ще трябва да я върна не с пълен, а с три-четвърти клош. Градусът на въртене се събираше, кръгът на оборота се затваряше. Тогава не, но години по-късно го разчетох като метафора на порастването. Разбрах, че все в някой важен момент може да се намери нещо, което да те попари, и с това да ти събере диаметъра, да ти свие перките. Е, майсторството е да се научиш да продължаваш да се въртиш, въпреки това. Защото не е важен диаметърът, а движението. Ама това ще го разбера още малко по-късно.


Да ви доразкажа за този първи бал.


В три часа сутринта ходехме едва-едва по някакви градски улици и се опитвахме да стигнем до някакъв апартамент, където имаше афтър парти. Тогава не го наричахме така - беше си просто купон. Не познавах хората там, но си спомням, че едно момиче пушеше непрекъснато и плачеше, едно момче рецитираше части от "Малкия принц", а аз умирах от глад. В шест и половина вече стърчахме пред лепкавия от разлята боза тезгях в една софийска баничарница и ожесточено ръфахме първата мазна продукция. Прическата ми приличаше на стара кошница, лилавата спирала се беше посипала във вид на лилави точици по лицето ми, а обувките с токове стояха изути до босите ми крака. Прибрах се нахранена, боса и с мръсни пети, но щастлива. Татко все така дремеше в своя диван, а когато му се появих за сутрешна целувка, каза: "Много си хубава, тати! Кога порасна толкова?!"


Точно на 24 юли следобед баща ми се пресели във вечното време на моите спомени. Тогава истински пораснах, не на абитуриентския бал на моето момче, нито на моя собствен година по-късно. Пораснах бързо, за няколко часа, когато осъзнах, че животът е невероятен шанс, който сме задължени да изживеем щастливо. Татко вече го нямаше физически, но аз бях щастлива, че изобщо съм го имала. И още нещо - че успя да ме види в бална рокля. Нищо, че беше назаем и че се прибра с дупка от цигара като простреляно от куршум. Нищо, че гримът беше компромисен, а прическата - смешна. Бал си беше! И татко ми беше казал, че съм много красива. При това два пъти - и когато бях наистина принцеса, и когато бях се върнала като Пепеляшка.


На следващата година дойде и моят истински абитуриентски бал.


С мама бяхме ходили при някаква художничка, от която купихме рокля с апликация на цветя. Лилава, с дълъг ръкав, нищо особено. Не бях във възторг, но не исках да разочаровам майка си - и без това годината й беше трудна и тъжна без баща ми. После с тонове връзки ми уредиха да вляза в някакъв склад за обувки и чанти. Оттам си купих едни средновисоки сандали в сиво със съответната чантичка тип "клъч". И те нищо особено. Момчето Аспарух беше в казармата, нямаше как да го пуснат с мен на бала, така че носът ми си беше увиснал и по този повод. Грима този път ми го направи най-добрата приятелка, косата пак си беше на студено, но някак... някак не беше весело.


И вечерта мина така - опитах се да повторя всичко супер яко, което се беше случило предната година - и танците, и признанията, и афтър партито у някого, и баниците на сутринта, но не се беше получило. Осъмнахме в друга баничарница, все така мазна и мърлява, но някак друга. Бях премръзнала въпреки бялото сако, което майка ми ми беше тикнала в последния момент. Прибрах се с автобуса - един зъзнещ, раздрънкан 94, с който хората отиваха на работа, а аз стоях сред тях като опърпано розово фламинго.


Вкъщи мама ме чакаше с кафе. Най-хубавото от всичко в тази моя лична нощ на голямото влизане в живота, беше, че тя за първи път от десет месеца насам не беше облечена в черно. Нямате представа колко много значеше това за мен. Така моето излизане от инкубатора, моето приемане в света на големите, моето първо прекрачване на прага на реалността завинаги остана озарено от светлобежовата копринена рокля на моята майка, облечена за първи път за моя бал. Тогава разбрах, че често събития в твоя живот стават важни само защото някой по някакъв свой, малък, но особено докосващ начин ти е показал любовта си.


Май стана малко тъжно, а не исках.


Просто исках да ви кажа, че в този живот, тъгата и радостта са едно нещо с две лица. Това всъщност е самият живот. Затова, когато ви показва тъжното си лице, никога не забравяйте, че точно от другата му страна е веселото. И то ей сега, всеки момент ще се обърне. Да, важи и обратното. Но пък как бихме могли да различим и оценим веселото, ако нямахме тъжното? Как щях да се радвам на всеки, на абсолютно всеки миг от следващите години в моя живот до днес, ако не бях разбрала на 16 колко е крехък животът? Щях ли да мога да осъзная, че празниците са повече в очакването им, отколкото в случването им? Щях ли да знам, че нито един миг не може да се повтори, затова трябва да се изживява напълно и с всяка клетка, безрезервно и всеотдайно? И през всички победи и загуби, които ми предстоеше да изживея в годините напред, щях ли да преминавам с онази увереност, с която мама беше сменила траура си с бежовия цвят само за да ме пусне със светлина в живота?


И така, мили момчета и момичета, се случва това, което ви предстои - вашият уникален, неповторим, вълшебен живот. С падания и уроци. С викове от щастие и викове от болка. С победи и загуби. Със страхове и безразсъдни смелости. В този път ви трябва да имате само две неща: хора до себе си и увереност. Увереност, че всичко ще бъде наред. Защото то ще бъде. Помнете ми думата!


Ето това повтарям и до ден днешен на моите дъщери. Знам, че често е досадно, ама го повтарям. И на мен ми беше досадно, когато майка ми ми говореше, но сега възстановявам всяка нейна дума с благодарност. Толкова съм убедена, че и вие един ден ще имате нужда от тези малки възрастни опори, че когато дъщеря ми завърши училище, й направих "Мамин наръчник за оцеляване". Точно това представлява, което си мислите - купища лични съвети за всякакви ситуации, които събирах в продължение на година и които исках да й подаря. Написах ги, сложих снимки от всичките й периоди, една приятелка направи дизайна и то си стана съвсем истинска книга. Няма как да ви я предоставя цялата - ще е доста претенциозно. Но искам да ви подаря поне някои от собствените си мъдрости. Пък дано един ден, ей така от немай къде, в трудна, тъжна, щастлива или необяснима ситуация, те ви помогнат. Не ги подреждам по важност - животът не го прави, затова и аз няма.


• Винаги мечтайте нашироко и на голямо. Мечтите нямат размери, те затова са мечти. Колкото по-необятна е една мечта, толкова повече вероятност има тя да се превърне в необятна реалност. И дори да не е чак пък толкова необятна, със сигурност ще е много голяма. По-голяма от реалностите на другите.


• Никога не се лишавайте от преживяване, което може да ви научи на нещо. Всяко знание в този живот си намира място, където да е полезно.


• Бъдете любопитни, не само любознателни. В любопитството има някаква доза гаменство, беладжийство, непокорност. Любознателността е просто прилежна. Пък е хубаво да си малко гамен, малко беладжия, малко непокорен.


• Казвайте на хората, които обичате, че ги обичате. Не го пестете - няма нито за кога, нито смисъл.


• Гушкайте! Други хора, животинчета, плюшени играчки, дървета, одеало, възглавница И позволявайте да ви прегръщат.


• Смейте се често и се срещайте с хора, които ви разсмиват! В този живот смехът е абсолютно спасение.


• Наслаждавайте се на миговете. Спирайте се, вглеждайте се в тях и ги изпитвайте до последната секунда.


• Доставяйте си радост и доставяйте радост! Не си пестете усилията, за да направите някого щастлив - себе си или човек, който с нещо ви е развълнувал.


• Като казах "развълнувал" - вълнувайте се! От книги, от филми и музика, от картини, от съдбата на другите, от политика, от природа, от детски думи, от спонтанна красота. Вълнението е най-сигурният начин да живеете пълноценно.


• Учете езици! Езикът е код и да го владееш е сила.


• Бъдете възпитани и любезни! Има наистина няколко думи, които отварят врати: добър ден, довиждане, благодаря, моля, извинявай! Като бяхте малки, ви казваха, че са вълшебни. Вярно е.


Пътувайте много! Не само физически, но и с въображението си. То е нещо, което животните нямат, така че природата не случайно ни го е дала. Дава свободата да преживяваме неща, които не са се случили и може и никога да не се случат. Така можем да изживяваме много животи в рамките на единия, с който разполагаме.


Балканска рапсодия
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

• Давайте си почивки - пийте много вода, яжте хубава и чиста храна, спортувайте, мълчете от време на време, гледайте да спите между 6 и 8 часа. Понякога ей така, без причина, сядайте на пейка в парка, на тревата в гората, на пясъка на плажа или на някой камък сред нищото и просто дишайте дълбоко.


• Опитайте се да постигнете няколко важни и много освобождаващи неща: не завиждайте, не ревнувайте, не обвинявайте, не давайте непоискани съвети, не премълчавайте обидата. И никога не си позволявайте да бъдете агресивни! Агресията е най-жалката човешка слабост.


• Накрая да припомня нещо. Смисълът на живота е да бъдем щастливи. Плод сме на толкова случайности, че нямаме право да предадем този смисъл. Всеки път, когато се почувствам нещастна, загубена или предадена, си казвам, че докато ми се затваря една врата, някъде другаде някой ми постила червен килим. Просто аз още не знам точно къде. Е, трябва да потърсим мястото.


Сега складирайте някъде дълбоко тия мъдрости на една пораснала абитуриентка, впуснете се шеметно в живота си и го направете незабравим! Разбира се, че можете - ние как успяхме?!


По пътя си трябва да имате две неща: хора до себе си и увереност


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (54)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Бубенце
    Бубенце
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Снимката дали е от абитуриентския бал на гуцпуджата?

  2. 2 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1530 Неутрално

    По умно от това което очаквах. И все пак.... За това за което не може да се говори, трябва да се мълчи. Нали така, Мария?

  3. 3 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 720 Неутрално

    Думи,думи,думи, съвременният свят е затрупан от думи.

  4. 4 Профил на Michael Jordan
    Michael Jordan
    Рейтинг: 1169 Неутрално

    Не е важно надълго да се обеснява,
    важно е с делата да се обосновава.

  5. 5 Профил на pavur
    pavur
    Рейтинг: 1374 Неутрално

    още послания до хабитурентите , дето викат : дьесьет...идинайсиии...дфанайсиии...бууууум

  6. 6 Профил на Дария Колев
    Дария Колев
    Рейтинг: 1872 Неутрално

    Много добри съвети, но без финансов портфейл много от тях остават нереализирани!

    Поне нямаше политкоректни залитания!

  7. 7 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1114 Неутрално

    жалко че Моасе не успе
    да си намери постоянна работа на острова
    къде са ожени.
    и не е ангаже там!
    на тва отгоре забелезАх и некъв
    Симеон Моасе
    да са изевява поучително из наште медии
    УДЖАС!

  8. 8 Профил на lechevalier
    lechevalier
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Поне заглавието напишете правилно! "По пътя СИ трябва да имате". Как се очаква да гледаме сериозно на статия, чието заглавие е едно граматическо безумие?

  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 995 Неутрално

    Надявам се това да е писано с tongue in cheek, щото ако е “на сериозно” липсва уверението как сите абитуриенти ша станат астронавти и догодина ша ходят да покоряват близките и не толкоз галактики

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3508 Неутрално

    До коментар [#9] от "Gretel":

    И аз нямам много розави спомени от абитуриентството....
    Обувките ми стягаха.....това бе най интересното....
    Но трябваше да се фукам с тях понеже околните ги харесаха....и най вече,че бяха по поръчка...
    После обущарката ми се извини, че е взела размера доста "отвътре" (никога няма да го забравя тоя лаф)....но кел файда....
    Болките по краката ми траеха близо седмица.....

    Bukalemun
  11. 11 Профил на daking
    daking
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Много важни напомняния за буквалното общество в което живеем.

  12. 12 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3927 Неутрално

    Никой от сегашните абитуриенти не го интересува как сте прекарала вашият бал преди примерно 30-40 години, а още по-малко пък от вашите "съвети". Живеете с изостанаване от поне 20 год.

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  13. 13 Профил на archangel
    archangel
    Рейтинг: 0 Неутрално

    всеки абитуриент, който се вслушва в мариикисимовци, заслужава да го напътстват такива като Мария Касимова

  14. 14 Профил на az_medikyt
    az_medikyt
    Рейтинг: 254 Неутрално

    Главен редактор на Капитал Light? А, значи интелектуал! Сама дето Light никога не е ставал за четене. Една претенция.

  15. 15 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2754 Весело

    Най-много ми хареса фразата:
    "Не давайте непоискани съвети..."
    Това се отнася за всички, чиито децата са семейни или им предстои да станат такива. Няма нищо по-досадно от дудненето на възрастните, които смятат, че всичко знаят и са помъдрели с годините, а освен това да определят и живота на децата си...
    Е, не са. Ако са помъдрели би трябвало да разбират, че техният житейски опит е само техен и никой не се интересува от него.

  16. 16 Профил на Vαζελιν Αλbιωνοβ
    Vαζελιν Αλbιωνοβ
    Рейтинг: 260 Неутрално

    ех мария, ех госпожо моасе, тия възвратни местоимения кога ще ни научим да употребяваме правилно?

    13-ти клас има ли?

    кравосмешението прави зелката ^¥^
  17. 17 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1351 Неутрално

    За съжаление в живота много рядко се намират хора до вас (обикновенно те са срешу вас). А увереността е доста спорно нещо. По/скоро трябва да се формулира като настойчивост и упорство ... Кой ли знае отговора на тези въпроси

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  18. 18 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1257 Любопитно

    Прекрасен текст, благодаря!

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  19. 19 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1351 Неутрално

    • Учете езици! Езикът е код и да го владееш е сила.
    • Бъдете възпитани и любезни! Има наистина няколко думи, които отварят врати: добър ден, довиждане, благодаря, моля, извинявай! Като бяхте малки, ви казваха, че са вълшебни. Вярно е.


    Да, това са наистина добри съвети и напътствия!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  20. 20 Профил на Milko Stoyanov
    Milko Stoyanov
    Рейтинг: 634 Весело

    Марийче Касимово! Тоест, Моасе... Умна и талантлива, моя ученичка-абитуриентка (в единствената ми година като даскал по литература в жк Червена звезда)...
    Ама, Марийче, много меланхолично си го изкарала, протяжно... и мазните банички, и раздрънкания рейс... Днешната младеж не познава тази действителност. А може би не й и трябва.
    Вчера и онзи ден гледам как фучат по улиците, с веещи се от прозорците балони и надуващи клаксона S-класи и G-класи, кайени и баварци, а родителите се напинят да създадат на наследниците си усещането за безметежен лукс и охолство, вместо да поговорят за реализма на живота след края на гимназията, за изборите и пътеките, по които можеш да поемеш, за вдъхновението и прагматизма.
    Ама сигурно греша.

  21. 21 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2155 Неутрално

    Нищо лично, ама каквото и да пише г-жа Касимова, все на спомени за "тате, мама и аз" го докарва. Та и в това писмо - така. Да загубиш баща си толкова рано е трагедия, разбира се, но да направиш бизнес от това.....
    Жалко! В текста има и някои попадения, но бъбривостта ги дави безпощадно. Да започнеш с разказ за такава загуба, а после да съветваш хората да се уморят от смях, да цитираш вечното "Не давай непоискани съвети!', докато сам затрупваш читателите с тонове мъдрости / в които, изглежда, липсва само мъдрост за констипацията/....това е гротескно ...А авторката можеше много по-успешно да завърши с разказа за загубения баща и неминуемото духовно израстване покрай удара, това би било смислено, защото е личен опит и защото така трагичната горчивина на спомена нямаше да се бие с бодряческия тон в останалата лавина от непоискани съвети..
    Жалко. И е добре, че абитуриентите едва ли четат корифеите-графомани на Дневник. Ако го правеха, шизофренията не им мърдаше ;)
    На добър път на всички абитуриенти и от мен!

    Мараба, С-ДС доносници!
  22. 22 Профил на Бланш
    Бланш
    Рейтинг: 1739 Неутрално

    Младостта е войнствена и сама. Винаги може да започне "Отначало".

  23. 23 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7293 Неутрално

    "животът е невероятен шанс, който сме задължени да изживеем щастливо."

  24. 24 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 1541 Неутрално

    Достатъчно ми е да и видя двойната фамилия за да знам, че няма смисъл да чета :))

  25. 25 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3927 Весело

    До коментар [#19] от "Сатана Ликующий":

    Ама децата ще чакат съвети от дамата, че да почнат да учат езици?! Не, още до юношеска възраст знаят по 2 и почват 3-ти. Отделно, жената наистина живее в миналото, до 3 год. се очаква изкуствения интелект да направи излишни учителите по чужди езици...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  26. 26 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2939 Неутрално

    До коментар [#19] от "Сатана Ликующий":
    Да, това са наистина добри съвети и напътствия!
    >>> И моето мнение е такова. Не е лошо и някои бивши ....абе_тури_една_тройка във форума да ги следват..
    За спомените на Касимова.. Написани искрено, от сърце. Трогнаха ме и ми навяха някои лични, свидни спомени.

  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  28. 28 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2155 Любопитно

    За спомените на Касимова.. Написани искрено, от сърце. Трогнаха ме
    —цитат от коментар 26 на тулса


    Когато и аз за пръв път прочетох спомените на МК беше затрогващо, няма как да е иначе. Но след 20+ пъти.....нещата не са същите. Просто преживяването на спомените не е циклично действие, като секса. Поне за външния наблюдател е така....

    Мараба, С-ДС доносници!
  29. 29 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#9] от "Gretel":

    Какво галактики, джанъм, отдавна минали времена. Сега са прагматици.

  30. 30 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2939 Весело

    До коментар [#28] от "Манчо": Но след 20+ пъти.....нещата не са същите.
    >>> Е, явно сте и фен на госпожата.:) Аз за първи път чета нещо от нея .

  31. 31 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#25] от "hamiltonf":

    Да ти кажа ли откога го чувам това? Приритета е на американските военни, и до днес се смеем не само за акцента, но и за речника на обучаваните с компютри. За езика, след получаване на основите и структурата, общуването в езикова среда на "носители на езика" е най-добрият метод. Да, с модерните средства можеш да полираш акцента си, да научиш думи, но...
    Запомнил съм един израз на Иван Башев, станал популярен . Башев беше външен министрър, и в речта си пред студенти от МИО във "ВИИ "Карл Маркс" навремето по един студентски празник казал:
    "Обучаваме и възпитяваме хора, които на 5-6 езика нямат какво да кажат."

  32. 32 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#27] от "тулса":

    Изневеряваме с възрастни любовници?

  33. 33 Профил на Petia Nikolova
    Petia Nikolova
    Рейтинг: 1079 Неутрално

    В ония времена на въпросния Аспарухчо как са му разрешили да има дама на бала си, па макар и след три следобеда в Градският комитет на Комсомола? Освен, ако...по някакъв начин някогашният абитурент и дамата му по някакъв начин не са подсказали по-голяма симпатия към комсомола, отколкото един към друг. По скоро човеци да има до нас. Хора много и почти всички са срещу нас.

  34. 34 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2939 Весело

    До коментар [#31] от "daskal1":"Обучаваме и възпитяваме хора, които на 5-6 езика нямат какво да кажат."
    >>> Е, сега ще им турят по един.. изкуствен интелект ( виж постинга на съфорумеца Хамилтън) и всичко ще е наред.

  35. 35 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 995 Неутрално

    До коментар [#29] от "daskal1":

    “ Сега са прагматици.”
    ——
    Комуто квото си пожелае. Важното е да доди без усилия и да е гарантирано

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  36. 36 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2939 Неутрално

    До коментар [#33] от "Petia Nikolova":В ония времена на въпросния Аспарухчо как са му разрешили да има дама на бала си?
    >>> Е, той само една имал, а аз имах 3:)

  37. 37 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#35] от "Gretel":

    Анджък. Е, има анахронизми сред родителското тяло като моя милост, обвинявани навремето от децата че "it's not fair" за допълнителни задачки по аритметика и други такива извращения и черни точки като "популярен родител", ама после се хилят доволно. Минало време, но добра инвестиция.

  38. 38 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#34] от "тулса":

    Абе то и "изкуствен секс" симулират вече с технологичните средства, повече ме плаши от езиците набивани в главата.А иначе и на мен ми се иска да имам подкожен чип с 80-100 езика поне за периоди на ексотични пътувания, та чакам без затаен дъх. И от ваксината за Ковид нищо... :-(

  39. 39 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3258 Неутрално

    И Любо Аламанов е отправил съвети към абитуриентите, смислени и човешки. Текстът завършва с "И, естествено, не слушайте такива като мен. Сами си подредете приоритетите, постройте си живота, забавлявайте се."
    https://www.clubz.bg/114024-tarsete_iskayte_stremete_se_ne_badete_lesni

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър
  40. 40 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2155 Неутрално

    До коментар [#28] от "Манчо": Но след 20+ пъти.....нещата не са същите.>>> Е, явно сте и фен на госпожата.:) Аз за първи път чета нещо от нея .
    —цитат от коментар 30 на тулса


    Малко е старичка за мен, но умението й да бъде досадна е забележително и заслужава да бъде.....мммммм.....забелязана ;)

    Мараба, С-ДС доносници!
  41. 41 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2155 Неутрално

    Абе то и "изкуствен секс" симулират вече с технологичните средства, повече ме плаши от езиците набивани в главата.(
    —цитат от коментар 38 на daskal1


    Стига, бе, та нали в изкуствения секс е надеждата ни да се отървем от робията, дето робуваме на жените....;)
    Имай предвид, че 90% от жените са Касимови с касинки на главите, няма отърване от тия досадници!

    Мараба, С-ДС доносници!
  42. 42 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#41] от "Манчо":

    Я с един трейлър от "Цигулярят на Покрива" да представя мнението по въпроса с песента "Традиции" - първата във филма:
    https://www.youtube.com/watch?v=gRdfX7ut8gw

  43. 43 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2145 Весело

    До коментар [#19] от "Сатана Ликующий":...., до 3 год. се очаква изкуствения интелект да направи излишни учителите по чужди езици...
    —цитат от коментар 25 на hamiltonf


    И къде ще отиде тръпката от ученето със жив речник? 😂

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  44. 44 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2155 Весело

    До коментар [#41] от "Манчо":Я с един трейлър от "Цигулярят на Покрива" да представя мнението по въпроса с песента "Традиции" - първата във филма:https://www.youtube.com/watch?v=gRdfX7ut8gw
    —цитат от коментар 42 на daskal1


    Е, да, ама традициите на са това, което бяха....От целия този балансиращ паноптикум на традициите е останала само отвратителната традиция на женския сексуален терор. А сега дори един балансиращ традиционен тупаник нямаш право да отпериш и.....балансът отива по дяволите....

    Мараба, С-ДС доносници!
  45. 45 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 995 Неутрално

    До коментар [#37] от "daskal1":

    “ "it's not fair" за допълнителни задачки по аритметика”
    ——
    :) Три класа напред по математика по едновремешни български сборници … докато не открихме Кумон. Уроците по пиано, рисуване, таекуондо и японски не се броят. Така сме ние, хеликоптерните майки — обичаме да шофираме из града в след работно време. Само с книгите пълен провал

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  46. 46 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4212 Весело

    До коментар [#45] от "Gretel":

    Какви хеликоптерни, сега се появиха майките-булдозери. страхът сред администраторите е оглупяващ :-)

  47. 47 Профил на Viktor Inox
    Viktor Inox
    Рейтинг: 116 Весело

    Пари ми дай акъл не ми давай 😁🎃

  48. 48 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3508 Весело

    До коментар [#25] от "hamiltonf":

    до 3 год. се очаква изкуствения интелект да направи излишни учителите по чужди езици
    ======
    Преди години, подобни напъни имаше и в Анадола....
    После се оказа виц....

    Bukalemun
  49. 49 Профил на Martin Yordanoff
    Martin Yordanoff
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Красив текст! Невинен, докосващ, истински,..! Благодаря!

    П.с.: А за 90% от коментиращите по-горе - жалки малки истории! Бъдете здрави!

  50. 50 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 784 Весело

    Прочетох само края, ама и от него нямаше нужда, голяма боза.

  51. 51 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 995 Неутрално

    До коментар [#46] от "daskal1":

    “ майките-булдозери“
    ——
    Допускам. Туй родителите от по-високата средна класа са много просто племе. Позиция по докиманти няма. Само шуробаджанащината цака интервюто. Преди години ме завлякоха като представителка на родителското тяло в жури за интервю за чистач в училището. За чистач!
    Без, разбира се, да пренебрегвам значението на това, с кого си се напивала по студентските кръчми и кой ти е държал косите като си драйфала в храстите … за бъдещото кариерно развитие.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  52. 52 Профил на Viktor Inox
    Viktor Inox
    Рейтинг: 116 Весело
  53. 53 Профил на Аллен Даллес
    Аллен Даллес
    Рейтинг: 490 Неутрално

    До коментар [#20] от "Milko Stoyanov":

    М.С. от „Ритъм“???

    Антиквар - човек, който се бори против тиквите.
  54. 54 Профил на aqua_blue
    aqua_blue
    Рейтинг: 589 Неутрално

    Прекрасно е да се събират такива писма на едно място. Четейки ги, всеки се връща именно в онези моменти от живота си.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK