Политическо влияние, ефективност и проблеми – историята на НАП

Сегашните страсти около НАП следва да се тълкуват с отчитане на историческия контекст.

© Цветелина Белутова, Капитал

Сегашните страсти около НАП следва да се тълкуват с отчитане на историческия контекст.



Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


Поведението и ефективността на Националната агенция за приходите (НАП) не са самостоятелен феномен. Поведението ѝ до голяма степен зависи от текущата политика, а ефективността ѝ - от състоянието на икономиката, което следва далеч не само политическите развития.


Сумарен показател и за двете е най-често наблюдаваният от ЕС - дупката в ДДС или разликата между очаквания и действително събрания ДДС.




Сегашните страсти около НАП следва да се тълкуват с отчитане на историческия контекст.


Институционалните реформи и промени при облагането


"Най-лошите" години, в историята на събирането на данъци, са резултат от най-дълбоката рецесия в историята на България. Тя продължава от зимата на 1996 г. до пролетта на 1998 г. и е следствие на хиперинфлацията, намалените инвестиции, доходи и използваемост на ресурсите, довела до това хората и предприятия практически да спрат да плащат данъци. Тогава хората се върнаха към "икономиката на бурканите", източник на приходи в бюджета бе де факто само ДДС върху онова, което не може да бъде произведено у дома. Държавният сектор работеше почти изцяло на загуба, преструктурирането и приватизацията започната да изчистват загубите едва през 2000-2001 г.


За данъчната система това наложи рационалиация и опростяване, продължило около десет години.


ДДС, който беше първоначално приет в средата на 1994 г. като предварително условие за преструктурирането на външния държавен дълг по съответното споразумение с кредиторите от Лондонския клуб и МВФ, бе унифициран до 20% (преди 1999 г. ДДС за хляб и млечни продукти бе 5%).


През 2011 г. бяха направени промени като за туризъм 20% ДДС бяха намалени на 9%. Между 2005 г. и 2012 г. периодът на възстановяване на ДДС постепенно бше съкратен от 6 месеца на около месец.


За да се увеличат приходите бяха пренаредени и данъците върху доходите за юридически лица (през 2007 г.) и физически лица (през 2008 г.) до 10% единен пропорционален данък. Това се наложи, защото от 1998 г. до 2003 г. реално платеният данък върху доходите е 12.9%.


След 2008 г. беше въведена и усъвършенствана електронната данъчна декларация, за да се съкрати времето за отчитане и да се подобри общуването с НАП. От 2012-2013 г. всеки данъкоплатец може да проверява онлайн данъчните си задължения по всички източници на преки приходи до всички разпределители на бюджета (ДОО, здравната каса и др.). След 2011 г. касите на всички големи данъкоплатци и търговци на дребно (особено търговци на горива и големи търговски вериги) са свързани по електронен път към НАП. Има знакови изключения, например "Лукойл-Нефтохим".


Останалите косвени данъци бяха приведени в съответствие с правилата и разпоредбите на ЕС през 2004-2005 г.


Какво е поведението на данъкоплатците


След 2000 г., когато опростяването и намаляванета на данъците беше вече в ход, до 2019 г., според базата данни на доклада на Креди Суис, средното богатство на пълнолетен гражданин на България се увеличава от 3 839 щатски долара до 42 685 щ.д. Това е увеличение от 1 112%. За този период няма друга страна с такова увеличение на цената на активите на икономиката и населението в ОИСР или в Европа.


Този факт обче не означава, че България изпреварва останалите по богатство. Средното богатство в Европа през 2019 г. е 154 хил. щ.д. на човек, в Австрия - 275, Словения - 122.5, Гърция - 96.1, Естония - 78.5, Словакия - 66.2 Чехия - 64.7, Хърватия - 62.2, Полша - 57.9, Черна гора - 53.5, Унгария - 44.3 и Румъния - 43.1 хил. щ.д.


В същото време най-големият единичен ръст на богатството в България съвпада с годината на въвеждането на 10% плосък корпоративен данък 2007: през 2006 г. то е 14 645 щ.д. на пълнолетен гражданин на България, а през 2007 г. - 20 387 долара. 2007 г. е и годината на най-големия приток на преки чуждестранни инвестиции и най-значителен годишен ръст на БВП в близката история на страната - 6.6%. През следващата 2008 г. - годината, когато същият данък беше въведен и за личните доходи, увеличението на разполагаемият доход е окоро 2 хилади щ. д.


Плащане или неплащане на данъци


Важно за отбелязване е, че неплащането на данъци, измерено по различни методи, спадна до безпрецедентно ниски за страната нива. Между 2011 и 2015 г. България е единствената държава от ЕС, където международните корпорации спазват изцяло данъчните правила, според доклад, поръчан от Зелените в Европейския парламент. През същата година сивата икономика спада от около 35% от БВП през 1999 г. на 20% според конвенционалните методи на пресмятане на дейния дял.


Според изчисленията на размера на "договорно интензивните пари", свиването на икономиката е от 23-24% през 2003 г. до приблизително 12-13% от БВП през 2019 г.


В същото време обстоятелството, че чуждестранните компании се съобразяват с данъчните закони, а някои местни не, е едно от даказателствата, че приходите в НАП зависят донякъде и от политическите връзки на предприятията. Всъщност сивотата в икономиката обикновено е следствие на работата на политиците.


Последица от реформите и независимата работа на НАП е обстоятелството, водещо до това, че от последните 20 години, 11 завършват с бюджетен излишък, а само три - с дефицит над 3% от БВП (една от тях - с минус само 3.1%). В началото и в края на годината на COVID 2020 България е единствената страна в ЕС без прекомерен дефицит.


Самата ефикасност на НАП като централен събирач на дънъци, измерена като разходи на агенцията спрямо получените приходи в бюджета, също се подобрява. След 2008 г. тя е една от добрите администрации с малко над 1% разходи в приходите (според сравненията на ОИСР). Заедно с това, в случаите на възникнали съдебни спорове, те са относително кратки и по-често решавани в полза на НАП, отколкото в повечето страни от ЕС.


Всичко това обаче не означава, че прокуратирата и НАП не могат да ви унищожат само с възбуждане на дело за пране на пари или от проверки. Напротив. Но има много изключения от това правило, някои от които са общоизвестни.


Измерителят ДДС-дупка


Проучването и докладите на Комисията на ЕС относно разликата между предполагаем и действително събран ДДС, т.нар. дупка, в България има ясна, неравномерна, но донякъде сигурна тенденция на свиване. Най-високата му точка е регистрирана през 2000 г. - 35,4% от общото данъчно задължение по ДДС, а най-ниската през 2018 г. - 10,8%.


През 2018 г. "дупката" е по-малка от средната за ЕС (разлика от 11% ДДС), почти равна на Ирландия (10,6%) и Белгия (10,4%), малко "по-добра" от Обединеното кралство (12,2%) и Чехия (12%) и много по-малка от някои от "по-новите" страни членки като Румъния, Литва и Словакия.


Това поведение на данъкоплатците и НАП е относително близко до показателите за Полша, Германия, Австрия и Унгария; средно 3,5-4% "по-зле" от Дания, Франция или Испания. И на значителна дистанция от Швеция, Финландия, Естония или Холандия.


"Най-лоши" години на събиране на ДДС за България са 2001 и 2002 г. - ДДС съответно 38% и 46% размер на "дупката", само Румъния от всички страни от ЕС и бъдещите членки има тогава показател от около 45%.


Какво се случва сега


През 2016 г. едно законово изменение позволи на НАП да отписва данъчни задължения, по-стари от 5 години. От 2017 г. НАП е отписал като "несъбираеми" 10 млрд. лв., приблизително 1/3 от всички несъбрани вземания. За периода преди 2017 г. размерът на несъбираемите приходи е почти същият. Измерена като дял от БВП за 2020 г., "загубата" е 2,08% годишно, приблизително половината от сумата е лихва върху неплатени данъци.


Вземайки предвид това изглежда очевидно следното. От една страна има ясна корелация между данъчните показатели на ДДС на България и текущите развития в реалната икономика. Например спадът на БВП и по-широкият фискален дефицит (включително ДДС-дупката) бяха, наред с други фактори, свързани с фалита на "Кремиковци" - най-голямото единично предприятие в страната, с 18% от националната сметка за електроенергия, 24% от търговския железопътен трафик и около 420 доставчици. По същия начин около 1% от несъбраните вземания през 2021 г. вероятно е свързан с процедурата по несъстоятелност на "Стомана".


ДДС дупката обикновено е между 0.9-1% от БВП годишно, 1/3 вероятно е следствие на неплащане с помощта на кухи посредници, неотчетена вътрешна търговия в ЕС е приблизително 1/10 от общата сума и, може би, 1/3 е неотчитане на ДДС от промишлеността на гостоприемството (хотели, ресторанти и други подобни). Но тук проблемът не е в ДДС, а в Кодекса на труда.


Докладът за ДДС-дупката в ЕС за 2020 г. предвижда увеличаването ѝ в България с около 5%, това приблизително средната стойност за ЕС. Тази оценка се потвърждава от докладите за изпълнението на държавния бюджет през 2021 г.


Проблемите с поведението на НАП


Има няколко ясно разпознаваеми проблема, свързани с порядъчността в поведението на НАП, политическите влияния и прозрачността на фиска.


Така например след хакването на НАП през 2019 г. никой дори не призна отговорност, а съдебните решения по този въпрос са меко казано странни.


От друга страна изборите през тази година ще поддържат висок обществен интерес към НАП. Служебният министър-председател и министър на финансите замениха ръководството на НАП и разпоредиха одит, за да се установи дали е налице незаконно преференциално третиране на някои данъкоплатци. Той ще установи подробности по казаното по-горе.


Междувременно на 21 май 2021 г., НАП отвори подстраница в интернет - Прозрачно управление. Тя дава онлайн достъп до важни и полезни за ориентири за това кой-колко получава от и дава на бюждета. Това решение е закъсняло. Но е изключително добра практика, следствие е на застъпваните от години практики за прозрачност на фиска от Програма "Достъп до информация" (ПДИ) и хипотезите за обществен интерес вече по принцип включени в Закона за достъп до обществена информация.


За такъв достъп бяха водени дела срещу НАП от "Медиапул", БОЕЦ и много други организации, както показват бюлетините и годишните доклади на ПДИ за състоянието на достъпа до информация. То общо взето се подобрява, включително в резултат на едно решение на Конституционния съд, по което ПДИ защитава обществения интерес.


От публикуваните данни стана ясно, че 1400 данъкоплатци дължат на НАП 9.9 млрд. лв. Това са кухи компании, фирми в туризма, въглищната енергетика (две от тях очевидни бенефициенти на политическо влияние) и компании, за които се твърди, че се ползват с преференциално третиране от правителството от години.


Въпреки донякъде справидливото възмущение от видяното, цялостната политика на НАП за последните 20 години създава впечатление за все по-широко използване на репутацията и други стимули за подпомагане на доброволното спазване на данъчното законодателство. От друга страна, събирането на приходи е следствие на странично влияние от други области на политиката като нередности при обществените поръчки и изобщо в държавното управление.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1195 Разстроено

    Тези агенции, ВИНАГИ са били бухалки на докопалите се до власт.

  2. 2 Профил на enter_k
    enter_k
    Рейтинг: 1685 Неутрално

    България е единствената държава от ЕС, където международната корпорация Лукойл НЕ се съобръзява със законите.
    Държава в държавата, пристанище на принципа "Лукойл сарай" близо до Доганския с неотчетни кранчета.
    Белотаджийската компания на Тиквата.

  3. 3 Профил на Чарли Мишкин
    Чарли Мишкин
    Рейтинг: 1990 Разстроено

    И да си го кажа.
    Ако хората които избираме да ни управляват имат малко срам, ум и са професионалисти България може да просперира.

    но не и с хора като пилето!

    Путин kiss май ЕС! ----- wwww . ДЕНьГИ .ru.net :-)
  4. 4 Профил на ggot
    ggot
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    До коментар [#3] от "Чарли Мишкин":

    Заради такива като пилето от различни партии се поддържат ниските заплатите. Досега минималната трябваше да е поне 2000-2500 лв

  5. 5 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 282 Неутрално

    Данъците са кражба, следвателно НАП е престъпна организация създадена да ограбва трудещия се човек, убива малкия и средния бизнес и да обогатява шайката политици и приближените по върха им.

    Списователя от Института за Планова Икономика да каже защо ако не плащаш данъци те вкарват в затвора? Или пък да даде обяснение след като държавната мафия може да си печата сама хартийките наречени "пари" не си напечатва същите и не остави трудещите се хора намира, а ги ограбва с данъци?

    Но на тия отговори никога няма да може да отговори, защото горкия плановик само данъци са му в празната глава.

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  6. 6 Профил на zhoo
    zhoo
    Рейтинг: 55 Неутрално

    много позитивен ми се струва тоз анализ на работата на приходната агенция.

  7. 7 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1445 Неутрално

    "От публикуваните данни стана ясно, че 1400 данъкоплатци дължат на НАП 9.9 млрд. лв. Това са кухи компании, фирми в туризма, въглищната енергетика (две от тях очевидни бенефициенти на политическо влияние) и компании, за които се твърди, че се ползват с преференциално третиране от правителството от години ."

    Достатъчно ясно е казано - правете си изводите. Дето се казва почти всеки от нас може да спомене някоя и друго име и дружество от въпросните, но нашите родни служби, не виждат, не чуват и нищо не знаят, за сметка на това непрекъснато искат повече пари от нас - заплати, бонуси и огромни издръжки.

  8. 8 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1520 Неутрално

    "единичен ръст на богатството в България съвпада с годината на въвеждането на 10% плосък корпоративен данък 2007....."

    Съвпаденията относно "богатството" и плоските данъци са авторска измислица. БГ влиза в ЕС 2007 и след това потичат еврофондовете. 2007 и 2008 са последните години от банковата вакханалия и след това .... финансовата криза. Да не забравяме, че тогава всяка продажба на селска къща на англичанин се причисляваше към инвестициите... след което се усетиха, че е голяма простотия...

    В икон. препоръки евр. комисия няколко години подред подчертава нагативно, че след данъчно облагане, неравенствата в БГ се увеличават. Естествено, това не е в интерес и се подминава от всички плосковати икономисчета, които много обичат средни величини - 12.7% реал. платен данък , $2000 увел. на разп. доход. Ама на кой, ама колко... е, това е извън техните средни способности или извън техния обхват на заплащане

    Ако излезе извън Шопия ще усети колко много лъже авторчето

  9. 9 Профил на Dankol
    Dankol
    Рейтинг: 1065 Неутрално

    Според г-н Станчев най-много ДДС се е крадяло по времето на Командира! Сега неговите ученици могат да го настигнат и задминат дори!

  10. 10 Профил на scott
    scott
    Рейтинг: 796 Неутрално

    и накрая: българите умиргат, чуждестранния бизнес напуска. айде събирай данъци.

  11. 11 Профил на n_kukaleva
    n_kukaleva
    Рейтинг: 1007 Неутрално

    От 2017 г. НАП е отписал като "несъбираеми" 10 млрд. лв.,приблизително половината от сумата е лихва върху неплатени данъци - но интересно защо всички, които се упражняваха на тема "10 милиарда опростени задължения" пропускаха тази важна подробност; в действителност това е истински кух обем! Много поздрави на тези многознайковци, които умишлено надуват цифрите и заблуждават читателите, които пък нямат елементарни финансови познания! Добре че има и финансисти-анализатори като К.Станчев.

  12. 12 Профил на orchis
    orchis
    Рейтинг: 387 Неутрално

    10 млрд се дължат от 1400 "кухи" фирми. Още 10 млрд са отписани.
    Бюджетът е планиран с 5 млрд дефицит.
    Не знам какво толкова му е позитивното на това.
    Цялата статия е в стил "можеше и да е по-зле" и сигурно е така, но това ли са ни целите.

  13. 13 Профил на Румен Урумов
    Румен Урумов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не е въпросът колко се събират,а как и за какво се харчат.Например за заплатите в държавния сектор.Имам един приятел,който работи на държавна служба,и ми казва,че цял ден скучаели,нямали какво да правят,ама заплатката върви.Колко ли има такива.Почти всеки гледа да се уреди на държавна работа.

  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7623 Неутрално

    С една дума, колкото по-близо до властта, толкова по-далеч от НАП.

  15. 15 Профил на Варненчик
    Варненчик
    Рейтинг: 456 Любопитно

    До коментар [#11] от "n_kukaleva":

    Казвате 5млрд. са нищо работа, да си отдъхнем.. :)






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK