Няма да ви пожелая попътен вятър, защото ще се справите и с насрещен

Петя Кокудева

© Евгений Милов

Петя Кокудева



Проектът "12 писма до дванайсетокласниците" продължава и през 2021. Той се роди от ковид кризата през май 2020 г., когато пандемията заплашваше да остави абитуриентите на 2020 без бал, без възможност за официална раздяла с 12-те години в класната стая, без фойерверките и радостното броене до 12 по улиците. "Дневник" ще публикува през следващите дни посланията на хора на културата и науката до абитуриентите от випуск 2021. Писмата от миналата година четете тук.


Вече публикувахме писмата на режисьора Галин Стоев, журналистката Мария Касимова-Моасе и д-р Александър Симдчиев. Днес четете посланието на Петя Кокудева - пътешественик и автор на няколко книги за деца и възрастни. Бакалавър е по журналистика и магистър по творческо писане. Работи като копирайтър. За постижения в живота си брои не наградите и преводите на чужди езици, а това, че засега успява да задържи детинското си въодушевление от света вече 38 години и любовта - вече 14. Има 6-месечна дъщеря на име Яна.


Бях на 21 и сбъдвах мечтата си.




Крачех по коридора на мрачен затвор, облечена в нелепо бяло, ефирно яке. През отворените врати на затворническите халета можех да видя библии, стърчащи изпод възглавниците на осъдените. Бях на 21 и имах среща с човек, извършил убийство, а после неуспешен опит за самоубийство. В стаята, отредена за срещата ни, заварих благ, кротък мъж. Щом повдигна брадичка, ме втрещи продълговат белег като въжена люлка - от едното до другото му ухо. Мъжът беше опитал да си пререже гърлото. А аз бях тук за интервю.


След разговора ме въведоха в широка, полутъмна зала, където течеше рецитал в чест на Ботев. Бях единствената жена в зала, пълна с десетки, може би стотици мъже, извършили тежки престъпления. Още ме сковава ужас, като си спомня как от всички страни ми подвикваха.


Бях на 21 и сбъдвах мечтатата си.


Една ранна съботна сутрин телефонът иззвъня. Долепих го до рошавата си глава - разговорът беше кратък и завърши с "Ще се видим в съда!". Поредната заплаха, която получавах от някого, чийто интерес бях напът да наруша като репортер с ресор социални теми.


Бях на 22 и продължавах да сбъдвам мечтата си.


Скромен хотел в малък български град, където за първи път идвах. Щях да правя интервю. Не помня вече с що за акъл се бях съгласила да е вечерта. От прозореца на хотелската стаичка видях в тъмното долу да изплува злокобно като от поп фолк песен огромен бял мерцедес. С него ме взе човекът, с когото щях да разговарям - на вечеря, за която нямах и бегла представа къде ще се състои. Просто влязох в мерцедеса и потънах в тъмното. Бих излъгала, ако кажа, че не ме тресеше шубе от палците на краката до перчема.


Бях на 22 и все така сбъдвах мечтата си.


Ревах около месец, всеки ден, защото майка ми е съдия, а по ирония на съдбата дъщеря й, само на 22, скоро щеше да бъде подсъдима. Заведоха дело срещу мен за журналистически материал. (Всъщност заведе го кмет.) Майка ме предупреди да не се тревожа - че няма шанс да ме осъдят; че само искат да ме сплашат, но кой ти вярва. Дойде денят на делото, а аз се изправих на трибуната пред съдийката. (Майка и един приятел бяха единствените в "публиката".) Съдийката ми съобщи, че искът е оттеглен, а аз мога да заведа насрещен, за да получа обезщетение. Не заведох.


Скоро след това нервите ми окончателно не издържаха и напуснах мечтата си - журналистиката, за която цяло тийнейджърство се бях тръшкала и молила вселената да ми сбъдне. Нищо друго за кандидатстване не щях да чуя. Заработих като репортер още в края на първи курс, а докато завърша (учех телевизионна журналистика), вече знаех: голямата ми мечта се оказа греда. Провалих се.


Минаха близо 10 години.


Поздрави от синята палатка
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Станах копирайтър (откъм стрес детска игра спрямо социален репортер на терен). Случи се така, че срещнах любимия си човек и с него започнахме да пътуваме по света - номадски, предимно на палатка. Направихме пътуване от 9 месеца - през Европа, Скандинавия, Русия, Азия, чак до Нова Зеландия. Бяхме в Сахара и Патагония, в САЩ и Израел, в Африка, в Перу и Исландия, в пустинята Атакама. Неусетно започнах да записвам историите, които ни се случваха, и разказите на хората, които срещахме по пътя. Истории от джунглата, от кратер на вулкан, от 5000 метра надморска височина в Андите, от норвежки ледник, от японско село, откъде ли не. Деветдесет и пет от тях събрах в книга.


Малки същества
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Лека-полека неуврялата глава на Петя взе да проумява, че мечтата да бъде репортер всъщност не се беше провалила! Тъкмо напротив, моят вътрешен двигател и вселената - в тандем - ми бяха отворили възможност да пътешествам и да бъда репортер от света. Пишех от места, които не си бях и помечтавала, че ще видя. Пишех свободна и независима.


Представата, която имаме за мечтата си, не е самата мечта. В моя случай журналистиката беше просто един конкретен начин, по който си представях Моето Нещо. А Моето Нещо беше и си остана да задавам въпроси, да общувам и да разказвам. Но дотогава не знаех, че това може да се осъществи и по друг, неочакван за мен път.


Ако някога и вас ви обземе усещане за провал, имайте едно наум: навярно се е пропукала само конкретната ви представа за постигане на нещо. А самите мечти... те са достатъчно жилави, своенравни и дълбоко свързани с нашата същност, че да умеят да се сбъдват по свой начин, даже на въпреки, даже когато вече не ги мечтаете.


Няма да ви желая попътен вятър, защото знам, че ще се справите и с насрещен.


И, както симпатично се обърка един академик в едно телевизионно предаване, "... винаги има светлина в нутела".


Няма да ви пожелая попътен вятър, защото ще се справите и с насрещен


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1104 Неутрално

    “ мрачен затвор, облечена в нелепо бяло, ефирно яке. ”
    ——
    Много прилагателно, много нещо, бе жена… творческото писане, a?

    A иначе тука му е мястото да се публикуват писма до ученици … заради читателската публика

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на debruckere
    debruckere
    Рейтинг: 1509 Неутрално

    A иначе тука му е мястото да се публикуват писма до ученици … заради читателската публика
    —цитат от коментар 1 на Gretel


    Определено забележката си е на място - аудиторията тук е много "подходяща" за послания към ученици :)
    Мисля си обаче, че такива послания дори и във формата на брошурки на концерт на Слави, няма да бъдат прочетени от нашите ученици :)

  3. 3 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 6211 Неутрално

    Е, по-добре е, попътен. На добър час, че много им се събра през тази последна учебна година на абитуриентите!

  4. 4 Профил на az_medikyt
    az_medikyt
    Рейтинг: 252 Неутрално

    Ла, ла, ла! Още един опит да осъществи мечтата. Това момиче е напълно откъснато от действителността.

  5. 5 Профил на the_librarian
    the_librarian
    Рейтинг: 693 Любопитно

    До коментар [#1] от "Gretel":

    "A иначе тука му е мястото да се публикуват писма до ученици … заради читателската публика"

    Вие като "шепот от отвъдното " ли ги научавате новините в Дневник? Защото както разбирам, съвсем парадоксално се самоизключвате от "читателската публика" но пък не пропускате да коментирате. Или следвате завета: "всички пишат, никой не чете"?

  6. 6 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1811 Разстроено

    Много хубави текстове....жалко, че онези, за които са предназначени изобщо няма да ги прочетат...!

  7. 7 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 4235 Неутрално

    На палатка с пустинята Атакама човек се чувства по-свободен, отколкото като журналист в джунглата Тиквистан...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  8. 8 Профил на rumen5252
    rumen5252
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Реклама на книга, нищо повече

  9. 9 Профил на clint_eastwood
    clint_eastwood
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Съмнявам се, че някой абитуриент чете това, така че моля да ми спестите претенциозните текстове в стил "а бяхме млади, а сега сме мъдри", които обслужват единствено егото на авторите си.

    Като епидемиолози по инфекциозни болести и учени в областта на общественото здраве имаме сериозни опасения относно вредното въздействие върху физическото и психическото здраве на населението, в резултат на преобладаващите политики наложени във връзка с COVID-19: https://gbdeclaration.org/great-barrington-declaration-bulgarian/
  10. 10 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1648 Неутрално

    "Няма да ви пожелая попътен вятър, защото ще се справите и с насрещен"

    Това ми звучи като

    "Няма да ви помагам защото и сами ще се справите".

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  11. 11 Профил на chedeuvre
    chedeuvre
    Рейтинг: 404 Неутрално

    Браво....поздравления, Петя....много красиво написано.........!

  12. 12 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    Никой не ви чете, никой от тези, за които са адресирани тези соц. писма...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  13. 13 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    Много добре, Петя. Докато четях статията се замислих за промените които настъпиха в мен само една година след като започнах работа (преди много, много години). Това което си представях че е върховна реализация в професията ми вече не ми се струваше никак интересно, друго за което като студент нямах и представа буквално ме завладя и го работя с удоволствие вече 40+ години.
    Наистина съмнявам се че много абитуриенти четат тези материали тук, но дори и един да го прочете и се въодушеви ще е от полза.

  14. 14 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2327 Неутрално

    Скъпи абитурити, не вярвайте на никой който под 30 не си е родил децата

  15. 15 Профил на georgievb
    georgievb
    Рейтинг: 1733 Весело

    Ето го и моето писмо:
    Деца, веднъжг на 100 години даже Славия става шампион....така че, не се отказвайте от мечтите си, няма нищо невъзможно.

  16. 16 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8034 Неутрално

    Дано да е попътен, отколкото насрещен. Не всеки се справя с насрещния.

  17. 17 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1444 Неутрално

    Awtobiografija? Narcizam! Ok.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  18. 18 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1104 Неутрално

    До коментар [#5] от "the_librarian":

    “ съвсем парадоксално се самоизключвате ”
    ——
    Туй ко е сега ? Несъгласие с казаното от мен или апликация да бъдете изключен от кюпа, щото думичката “парадоксално” фигурира в речника Ви? Ако е първото, да почвам с примерите които го подкрепят … първият, на Грънчо, е удобно разположен 2 коментара под Вашия. Ако пък е второто, трябва да демонстрирате уместността на “ парадоксално” в тоя контекс ( и е любопитно как ще я свършите тая работа).

    И малко тангенциално — как човек със толкова благороден ник допуска да оплеска яснотата на “съобщението” си с емоционално препотвърждение като “съвсем”? … нещо, което филтърът на всяка текстообработваща програма го фаща в полет

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  19. 19 Профил на Dimitar Kunev
    Dimitar Kunev
    Рейтинг: 926 Неутрално

    40 г. съм бил учител и зам.-директор. Днешните ученици и младежи са 2 равнища в подготовката, морала и волята по-ниско от поколението отпреди 1989 г. Никой сериозен български бизнесмен не иска млади хора на работа, освен рядко в ИКТ фирми. От 2-ро място в Европа при същите учители сега сме предпоследни по знания и умения. Това са резултатите от ПИЗА - световната оценъчна организация за подготовка. Честита демокрация, т.е. - срутване на българското образование.

  20. 20 Профил на Dimitar Kunev
    Dimitar Kunev
    Рейтинг: 926 Неутрално

    До коментар [#15] от "georgievb":

    Славия е 8 пъти шампион за 100 г. Постингът Ви е крайно некоректен.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK