Не се страхувайте да се провалите или да останете неразбрани

Не се страхувайте да се провалите или да останете неразбрани

© Бояна Петрова



Проектът "12 писма до дванайсетокласниците" продължава и през 2021. Той се роди от ковид кризата през май 2020 г., когато пандемията заплашваше да остави абитуриентите на 2020 без бал, без възможност за официална раздяла с 12-те години в класната стая, без фойерверките и радостното броене до 12 по улиците. "Дневник" ще публикува през следващите дни посланията на хора на културата и науката до абитуриентите от випуск 2021. Писмата от миналата година четете тук.


Вече публикувахме писмата на режисьора Галин Стоев, журналистката Мария Касимова-Моасе и д-р Александър Симдчиев, на писателката Петя Кокудева, алпиниста финансист Иван Кожухаров, актрисата Мартина Апостолова.


Днес четете посланието на Цветан Цветанов - автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" (сряда и петък от 21:30 до 23:00) и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" (вторник от 00:30 до 02:00) по програма "Христо Ботев". Програматор на 24-часовия канал за некомерсиална музика "Пънк Джаз" на БНР; водещ на Балканския конкурс на "София Филм Фест"; редовен автор на "Портал Култура" и Booklover (ревюта на книги). Създател на фестивала "Аларма Пънк Джаз" (2008 - 2020), на платформата "АфроВизия", както и на камерната серия "Шити Мюзик" (концерти от преддверия на тоалетни на културни институции). Бил е съветник и съ-селекционер на международни фестивали: "Срещу течението" (2007, на кораб от Видин до Пасау), "Есен Джаз Фест" (2017-2018, Плевен), "Вола Оpen Air" (2013, връх Околчица) и други.




Здравейте, млади хора, и ще започна от средата, тъй като смятам, че и началото, и краят по природа са до голяма степен илюзорни и че значението им е силно надценено.


Навярно никога не сте чували за мен, освен ако случайно някой от родителите ви не е гостувал в мое предаване по радиото. Но и в този случай може да не ме помните, защото името ми, освен че е толкова сиво и незабележимо като Иван Иванов, Стоян Стоянов или Георги Георгиев, преди около две десетилетия беше окупирано в общественото пространство от друг един човек, далеч не толкова мил и симпатичен като мен.


Спомням си, че веднъж, преди няколко години, дъщеря ми (тогава на 10) сърфираше нещо из Гугъл и ми каза:"Ама защо като ти напиша името, излиза все тоя плешив човек, а не ти?"


Тогава някъде почнах да откривам радиопредаванията си със станалото емблематично вече изречение


"Добър вечер, уважаеми слушатели, аз съм Цветан Цветанов, истинският"


и лека-полека дори си заобичах скучното име: нали като ви вземат нещо и положите усилие да си го върнете, започвате да го оценявате по нов начин и в крайна сметка да си го харесвате.


Не съм в положение да ви давам "съвети" за живота, тъй като за разлика от много от съучениците си - днес директори на фирми, успешни бизнесмени, програмисти, юристи и пр. - аз живея скромен (според някои - провален) живот на ръба на бедността и единствените ми притежания са две стаи с книги, дискове и плочи (книгите, дисковете и плочите притежавам, двете стаи са под наем) и три банки ми дишат във врата. Но пък изпитвам специална симпатия тъкмо към вас, защото сте родени в най-хубавите ми години (първите от това хилядолетие) и затова ми е приятно да си поговорим.


Опитах се и аз като някои от предишните автори в рубриката да напиша "здравей" и да заговоря сякаш на един човек, но не ми се получи - и заговорих на "целия японски народ" (както би се изразил Хиджиката Тацуми). Единственото число би ме вкарало в коловоза на диалога със себе си в един момент, а в множествеността сякаш виждам една безкрайна палитра от нови лица и личности, вас, които сте ми по-интересни, защото ви срещам за пръв път и тепърва ми предстои да узная кои сте.


Някъде на 16-годишна възраст започнах да водя съботно радиопредаване в малкия град, в който съм роден и в който живеех до 1998 г. Стана случайно - от погрешно набран номер: мислех, че съм набрал телефона на местния вестник, от който имах да взимам един хонорар за публикуван разказ, а набрах радиото в същата сграда, където спешно се търсеше водещ за съботното предаване след два дни. След първоначалния разговор за опознаване директно ме попитаха "Искаш ли една седмица да се подготвиш, или искаш да започнеш веднага?"...


Та, това имам предвид, като казвам, че писмото започва от средата - важните истории в живота ни нямат ясно начало и ясен край. Тогава, на кажи-речи ваша възраст, в рамките на две години получих знания и умения в област, която едва ли някога съм си представял, че ще е моята. По онова време пишех разкази, от чиято посредственост, четейки ги сега, искрено се ужасявам. Свирех и пеех в рокендрол група или поне си мислех така - думите, които бих използвал днес, описвайки тези опити от средата на 90-те, са "скрибуцах" и "виех". И изведнъж радио: напълно непозната за мен територия, която се оказа моята. Можеше да не е радио, а скачане с парашут, инженерни науки, земеделие, фотография.


Мисълта ми е - опитвайте много и различни неща, които са ви интересни. Това, че днес леко се срамувам от скрибуцането, виенето и лошите разкази, не означава, че не е трябвало да мина през тях, формирайки се като човек. Беше ми забавно да се занимавам именно с това на ваша възраст. Искам да кажа - правете това, което ви доставя удоволствие, скачайте с парашут, свирете фалшиво, садете домати и ананаси и така нататък - за удоволствие, дори да не блестите с най-оригиналния блясък в дадената област. Пък другото, това, в което сте наистина добри, може да ви споходи и съвсем ненадейно, както стана в моя случай. Познавам немалко хора с подобна на моята история. Казвам "наистина добри", а не "най-добри" съвсем умишлено, защото смятам, че състезанието (извън чисто спортните дисциплини) убива удоволствието от правенето на нещата.


И радиото ми беше забавно тогава, когато бях на 16-17-18, дори леко бях почнал да се надувам, както подобава на съответната възраст, а и другите ме гледаха сякаш с повече уважение. Но тъй като с радиото (от около 20 години вече в БНР) сме в нещо като четвъртвековен брак, да, днес често досадата надделява над удоволствието. Затова гледам на всеки няколко години да измислям нещо ново (жанровете в радиото са безкрайни) - или не, да го кажем така: трябва да гледам да измислям по нещо ново, но то обикновено си идва само.


Така през 2008 г. започнах да организирам малък радиофестивал за некомерсиална музика едновременно пред публика и в национален ефир (близо 500 концерта за 12 години с участието на рокендрол-електро-пънк-джаз-ембиънт-нойз-инди-грайндкор-авангард-фолк-психеделик-и т.н. групи от Япония, Мали, Гана, САЩ, Мексико, Канада, Австралия, Монголия, Камбоджа, Индия, ЮАР, цяла Европа, като особено се гордея с концертите на Криста Бел от "Туин Пийкс" и на ветераните от The Bad Seeds Мик Харви и Хюго Рейс). Всичко, което ми липсваше на българската музикална сцена, доста скучна по онова време, направих така, че да не липсва чак толкова. Голямо приключение беше - понякога за пред няколкостотин души публика, понякога за пред трима. Вложих лични пари (единственият начин да не ви се бъркат други хора в творчески, а и в бизнес план!), изгубих десетки хиляди левове, но не съжалявам. И днес срещам хора на по 25-30 години, които ми казват, че някой от организираните от мен концерти е бил първият или един от най-важните за тях, когато са били на 18, примерно.


През 2012 пък се впуснах в правенето на 24-часовия канал за некомерсиална музика "Пънк Джаз" в рамките на доста прогресивния в началото онлайн проект Радио Бинар, пак в рамките на радиото-майка (през юни каналът става на 9 години). Някъде през 2015 започнахме активно да пътуваме с "Подвижното радиостудио на Аларма" и да правим предавания от улицата или от всякакви ъндърграунд локации в различни градове - на фестивали или просто с интересни хора. На третия месец от пандемията (юни 2020 г.) се включих да помагам на мой колега от култова радиостанция в съседна на България страна, снабдявайки го веднъж месечно с най-интересното от новата българска некомерсиална музикална сцена - и това си се превърна в традиция: днес веднъж месечно той прави двучасово предаване именно с такъв фокус, което е много важна стъпка във взаимното опознаване с най-близките ни съседи, с които имаме много повече общи неща, отколкото поводи за напрежение. Преди десетина дни пък започнах да водя нощен блок в линията "Заедно след полунощ" на програма "Христо Ботев". Казва се "Вавилонската фонотека" - по Борхес, но в превод на езика на радиото.


Та, с всички тези думи искам да ви кажа нещо съвсем просто и базисно - някои неща ще ги постигате сами, други ще идват неочаквано и ненадейно. Ще има и пречки (аз от друг един грип, грипа Сидни от 2000г., изгубих изцяло и безвъзвратно слуха на лявото си ухо). Ще има и съдбовни срещи. На 24-годишна възраст в Нови Сад срещнах майката на моето дете (което е почти колкото вас вече) и прекарахме заедно цели 8 години, повечето от които хубави, което е рядкост в съвременния свят (сватбата ни беше в планината, имаше холандски клезмер оркестър, свещеник арменец, кум турчин и кюрдски вкусотии на масата и с малиново вино, а на развода ни си разказвахме вицове и успяхме да вбесим съдийката, защото се държахме извън канона на дебелокожите български буржоа, които се карат за хладилници, телевизори и други безсмислени предмети)...


Като бях на 25, само година преди смъртта му, се запознах с краля на блуса от Западна Африка, двукратния носител на "Грами" Али Фарка Туре, и му подарих личната си китара, същата като неговата първа китара, купена в България през 1968г. и изгубена някъде през 80-те). И така нататък Това са стари истории, които си спомням с добри чувства, а вашите тепърва предстоят и като нищо може да са още по-забележителни.


Кое бих променил, като погледна с 20 и няколко години назад? Може би не бих бързал чак толкова да мина "на следващото ниво", защото като ученик доста се отегчавах и само чаках да завърша училище, от което така и така бягах, за да чета книги, да ходя на кино, да свиря или просто да се разхождам сред природата (или просто по улиците, когато нямаше природа в непосредствена близост). Българското училище, поне от 90-те насам (в периода, който що-годе познавам), винаги ще си остане най-либералната институция по линия на това, че дава безкрайни възможности да се самообразова човек, като се измъква от нея за по ден-два или седмица срещу съответните медицински документи. И в друга такава, няма какво да се лъжем, едва ли ще имате втора възможност да пребивавате, без измъкването ви да навреди на някого.


Също така, по мое време поне половината от населението трябваше да отбива военна служба и за да избяга от такава, човек (включително и аз) обикновено кандидатстваше на 20 места, влизайки да учи специалности, които са му напълно чужди и безинтересни, само и само да не го приберат в казармата. Сигурно сте чували, че в казармата се ставало мъж, ама аз съм пацифист и до ден-днешен смятам, че да спиш в едно помещение с 60 човека с чорапи, миришещи на кисело зеле, да ядеш гадна храна в шест сутринта и да те навикват нискочели питекантропи, които не могат да си напишат името, само и само да бъдеш научен накрая как да убиваш други хора с пушка, е и неморално, и нездравословно, че и непрактично във века, в който е много по-лесно да ни затрият и като индивиди, и като човечество с ядрено, химическо или биологическо оръжие.


Джазът в България. Българите в джаза + CD (меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Днес няма нужда да бързате и да записвате да учите на всяка цена нещо, което не ви е интересно. Ако трябва, пропуснете година-две. Работете като хижари, отидете до Киргизстан или до Нова Гвинея, или бездействайте активно... И когато решението какво ви се учи узрее, запишете точно това, което е вашето и ще ви донесе познания в областтите, които считате за важни, интересни и вдъхновяващи за вас самите, а не според критериите на родителите ви или изкуствено наложените обществени нагласи за престижно и перспективно.


Не се страхувайте и да се провалите или да останете неразбрани. Провалът е много по-естествен и много по-малко нелеп от гледката на хора не на място (често заемащи високи позиции с обществен престиж и/или материални облаги), които "не искат да пуснат кокала". Изграждайте сами позициите си и по "важните", и по "маловажните" въпроси, дори често да е по-лесно да вземете "позиция наготово" от някоя медия, социална мрежа, партия или друга платформа за манипулиране. Никога не стъпвайте върху труповете на други хора, преследвайки личните си цели... Май почнах със съветите, така че спирам дотук.


Спомних си как през 1998 г., когато аз завършвах гимназия, си избрах най-евтиното сако за бала (което после подарих на баща ми, понеже това не е обичаният ми начин на обличане: и до днес предпочитам тениски с музиканти), за да ми останат пари за една хармоника в Ре и две книги на Вонегът. Спомних си и други хубави неща от последните 23 години, докато го пишех тоя текст. И си казах, типично в мой (леко саркастичен) стил "Ей, имало било надежда в миналото". Е, да, ама това, което за мен е минало - аз на 20, аз на 25, аз на 33, аз на 37 и т.н. - за вас е бъдеще в крайна сметка, нали? Така че - честити да сте и на добър път!


Не се страхувайте да се провалите или да останете неразбрани


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  4. 4 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3246 Неутрално

    "...Може би не бих бързал чак толкова да мина "на следващото ниво", защото като ученик доста се отегчавах и само чаках да завърша училище..."

    Не знам дали съм бързал, но сега си давам сметка колко много съм пропуснал, особено през студентските години. Разбира се лесно бе да се обвини системата, и тъпизмите от него време, които струваха страшно много усилия за преодолявенето им (история на БКП, научен комунизъм, диамат-истмат), но с малко конформизъм можеше и да продължиш уверено напред.
    Малък безплатен съвет - обърнете внимание на съветите от хора, които ви обичат! Не е необходимо стриктно да ги спазвате - просто се вслушайте в тях!

  5. 5 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3246 Неутрално

    "...Може би не бих бързал чак толкова да мина "на следващото ниво", защото като ученик доста се отегчавах и само чаках да завърша училище..."

    Не знам дали съм бързал, но сега си давам сметка колко много съм пропуснал, особено през студентските години. Разбира се лесно бе да се обвини системата, и тъпизмите от него време, които струваха страшно много усилия за преодолявенето им (история на БКП, научен комунизъм, диамат-истмат), но с малко конформизъм можеше и да продължиш уверено напред.
    Малък безплатен съвет - обърнете внимание на съветите от хора, които ви обичат! Не е необходимо стриктно да ги спазвате - просто се вслушайте в тях!

  6. 6 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 3246 Неутрално

    "...Може би не бих бързал чак толкова да мина "на следващото ниво", защото като ученик доста се отегчавах и само чаках да завърша училище..."

    Не знам дали съм бързал, но сега си давам сметка колко много съм пропуснал, особено през студентските години. Разбира се лесно бе да се обвини системата, и тъпизмите от него време, които струваха страшно много усилия за преодолявенето им (история на БКП, научен комунизъм, диамат-истмат), но с малко конформизъм можеше и да продължиш уверено напред.
    Малък безплатен съвет - обърнете внимание на съветите от хора, които ви обичат! Не е необходимо стриктно да ги спазвате - просто се вслушайте в тях!

  7. 7 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1647 Неутрално

    Общо взето вместо съвети е написана автобиографията на автора. От която разбираме,че е записвал различни специалности в университета, за да се отърве от задължителна военна служба, щото бил пацифист.Ами аз не познавам някой,който е отишъл по желание в наборната казарма.Да не говорим, че реална бойна подготовка нямаше-аз за цялата служба три пъти стрелях с автомат.На практика си беше затвор за различен срок-24,18,12 месеца.
    Та господинът им дава отличен пример на младите-търси вратички, за да не си изпълниш гражданските задължения, пък нека ги изпълняват балъците.

  8. 8 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 345 Весело

    И аз да се изкажа, и няма повече: В никакъв случай не започвайте да четете "Сто години самота" сега. Прочетете я през 2051 година.

  9. 9 Профил на Сенсей НАНАЙ Боко НАНАЙ Шкембе НАНАЙ
    Сенсей НАНАЙ Боко НАНАЙ Шкембе НАНАЙ
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Това ще е вероятно най-смислената статия в Дневник за дълго време.

    Направо се чудя как само един човек досега е сипнал на автора - обикновено смислените статии не се приемат добре в тоя форум.

  10. 10 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 823 Неутрално

    Всеки си намира място в живота. Ако се вгледаме по-внимателно ще забележим, че живота поставя всеки на неговото място. И това не е казано от автора. За да имаш шанс да бъдеш поставен от съдбата на добро място трябва да имаш добри основи, добър както се казва бекграунд, добра подготовка, добри знания, умения. Това не е гаранция за успех, но помага много, вервайте ми!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  11. 11 Профил на Viktor Inox
    Viktor Inox
    Рейтинг: 47 Весело

    Пари ми дай акъл не ми давай 😁🎃😫🇻🇳🚾

  12. 12 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 1209 Неутрално

    Погледнато реално,всеки има да разкаже една история.Понякога тъжна,понякога весела,но винаги истинска.Най-важното в крайна сметка е да се съхраниш като човек.

  13. 13 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1067 Весело

    If you tried and failed, try again, try better, fail again, fail better

  14. 14 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 529 Неутрално

    Добре си е посланието и по принцип е прав човекът.

    Само за едно бърка, говори за казарма, при положение, че не е ходил.

    Не казвам, че казармата е прекрасно място. Но честно, никой не ме е учил да убивам, някой от офицерите бяха пичове (други бяха женското на пич) и имам няколко страхотни приятеля от онова време.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  15. 15 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    До коментар [#10] от "Сатана Ликующий":

    Не ти вярваме

  16. 16 Профил на Darkman
    Darkman
    Рейтинг: 1449 Неутрално

    Хващам се на бас с редакцията на Дневник на кашон уиски, че нито един абитуриент не е прочел нито едно от 12-те писма от тоя "проект".

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж
  17. 17 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 400 Весело

    Най-после един наистина интересен човек, който може да пише, пък не бил писател. Явно единственото условие да си писател в България е да не си писател.

  18. 18 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 815 Весело

    "Не се страхувайте да се провалите или да останете неразбрани!" (автора)

    До коментар [#16] от "Darkman":
    Хващам се на бас с редакцията на "Дневник" на кашон уиски, че нито един абитуриент не е прочел нито едно от 12-те писма от тоя "проект"!

    - съгласен съм с теб! Но какво да ги правиш, нали требе нещо да се направи около 24 -ти май и кво' ?, хайде да се направим на оригинални и да си пишем "писма", които вече ниКОЙ не пише и не чете ?!!! и до КОЙ ? разбира се до двадесетокласниците, много от който въобще не им е до някакви писма написани от хора, които се надпреварват "съвети" да им дават?!

    Навремето имаше един виц в превод: "Ние сме от страната на Съветите, така че "съвети" не ни давайте, на нас са ни нужни "барани"!

    До коментар [#11] от "Viktor Inox":
    "Пари ми дай акъл не ми давай!" 😁🎃😫🇻🇳🚾

  19. 19 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 400 Весело

    До коментар [#10] от "Сатана Ликующий":

    Ами! Има три вида хора - такива с късмет, такива без и такива с някакво призвание. В първата категория има много примери за хора без умения и добър бекграунд. Във втората - може да имат всичко, но никога не става, което искат. В третата са тези, които, ако не знаят, че са в третата, си пропиляват живота в глупости. Могат да имат късмет и да го използват зле, могат и да нямат.

  20. 20 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 400 Неутрално

    Няма как обаче да се съглася с твърдението, че "състезанието убива удоволствието от правенето на нещата". Такова е мисленето на поколения българи, отгледани с комунистически идеи и ценности, в техен ущърб. Знам, че едно време на мнозина майките и бащите им бяха назначавани, без необходимите умения и квалификации, както и сега. Не са се състезавали с никого, мразят конкуренцията и са научили децата си, че всякак може. Разбирам, че авторът не е сред тях, защото няма даже собствена бърлога, точно затова не разбирам позицията му, явно е заобиколен от комунета. Комунетата не искат състезания, защото тогава става ясно, че не ги бива. Не ги бива в нищо. В нищо не са нито особено добри, нито най-добре. Ти, млади човече, без да разбираш, явно си бил обработен от такива типове. Такива като теб могат да успеят в тоя живот, ще прощаваш, само през състезания от един или друг характер, защото няма кой да ти даде нищо в ръцете, само със силен състезателен дух. Няма кой да ти купи апартамент и кола, няма кой ти даде по-високоплатена работа. Това е моето писмо към теб. Може би ти е късно да ставаш амбициозен, но поне не учи детето си същите лъжи.

  21. 21 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 529 Весело

    До коментар [#20] от "ТумбаЛумба":

    А бе не си разбрал явно някои неща в живота. Дано си млад, че да имаш време да компенсираш. На както говориш ... май не си.
    Да си прост анти-комунист и да набеждаваш всеки, с чието мнение не си съгласен за комунист, е толкова елементарно, колкото и да си комунист, който набеждава всички с които не е съгласен, за фашисти.

    Номерът е да знаеш кога има смисъл да се състезаваш, за какво, с кого и кога няма смисъл. А по към края разбираш. че през цялото време е имало смисъл да се състезаваш само със себе си.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  22. 22 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 400 Весело

    До коментар [#20] от "ТумбаЛумба":А бе не си разбрал явно някои неща в живота. Дано си млад, че да имаш време да компенсираш. На както говориш ... май не си.Да си прост анти-комунист и да набеждаваш всеки, с чието мнение не си съгласен за комунист, е толкова елементарно, колкото и да си комунист, който набеждава всички с които не е съгласен, за фашисти.Номерът е да знаеш кога има смисъл да се състезаваш, за какво, с кого и кога няма смисъл. А по към края разбираш. че през цялото време е имало смисъл да се състезаваш само със себе си.
    —цитат от коментар 21 на Ebeneezer Goode


    Нека съм прост анти-комунист. Към днешна дата даже най-простият анти-комунист е по-умен от всеки комунист. Няма да те питам на колко си години, защото това няма значение. Ако си бил тъп на 20, ще си останеш тъп цял живот. Та, какви са днешните комунисти - мизерници, които искат компания, или незрели типове, които изобщо не познават света, в който пребивават. Пребивават, а не живеят. Какво стана с децата от Африка, защо не получават пари от черни милиардери? Как основателката на БЛМ в Америка стана милиардерка и придоби толкова имоти за броени години, и то в предимно бели квартали, докато протестираше същевременно срещу белите? Аре да се обзаложа, че родителите ти са били комунета и затова те подразни коментара ми? Бас хващам, че нищо не си постигнал сам и винаги е имало някой, който да ти чисти пътя или лайната? И какво ми редиш някакви клишета с претенцията, че казваш нещо, което не знам? Аре! Дано ти си много млад, че иначе, при този начин на мислене ще минаваш за малоумен сред хора, които не са на твоето тинейджърско ниво.

  23. 23 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 400 Весело

    [quote#21:"Ebeneezer Goode"] Послепис - научи се да четеш. Защото аз не обвинявам автора, а ти това намекваш. Казвам, че не съм съгласен, но не защото е комунист. Точно обратното, твърдя, че е бил обработен от комунисти да мисли така. В България думата "амбиция" е мръсна дума. В голяма степен това се дължи на факта, че твърде много не стават за нищо.

  24. 24 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 529 Неутрално

    Няма как обаче да се съглася с твърдението, че "състезанието убива удоволствието от правенето на нещата".
    —цитат от коментар 20 на ТумбаЛумба


    Говориш като човек, емигрирал на Запад, доста на Запад.
    Хайде сега потърси една книжка, казва се "Something Happened" на Джоузеф Хелър. Същият дето е написал "Параграф 22", ама друга книжка. И я прочети, дано я разбереш. За да не ти се налага да разбереш по много болезнен начин, както на героя в тази книга, че амбицията, още повече като насила я налагаме на другите, на децата си, може и да е супер вредна.

    И недей да говориш глупости за България. Да, годините след 1944 се отразиха много лошо на обществото. Но не всички хора които са живели в България по това време (и не са емигрирали) са посредствени комунисти. Да, тъпите комунисти пречеха много и точно затова достойните хора от тези години заслужават още повече уважение.

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK