В Библиотеката на Борхес след резултатите от матурата по литература

Време е да помислим какво точно предлагаме на учениците чрез Държавния зрелостен изпит.

© Юлия Лазарова

Време е да помислим какво точно предлагаме на учениците чрез Държавния зрелостен изпит.



Законът и инерцията


На сайта на Сдружение "Образование България 2030" има статистика, която показва, че тенденцията в постиженията на зрелостниците през последните 10 години остава една и съща. Средният успех на 12-окласниците на матурата по български език и литература (БЕЛ) за 2020 г. от 4,20 е почти колкото и средния успех на завършващите от 2010 г. насам - 4,24. Въпреки че през 2020 г. се наблюдават както по-добри, така и по-лоши резултати, тенденцията зрелостниците да постигат среден резултат около добър 4 остава непроменена.


Предполагах, че резултатите и за 2021 г. ще са в тази скала, според излязлата вече информация - става дума за добър 4, 14 на матурата по БЕЛ. От МОН обобщават, че дванадесетокласниците все още трудно извличат информация от непознат текст, т.е. им липсва добра функционална грамотност. Всеки пети не се е справил с тази задача. Слабите оценки по български език и литература са по-малко отколкото през предходните две години, но броят им продължава да бъде твърде висок - 3331. По-малко в сравнение с предходната година обаче са и отличниците по този предмет - 5732, което е спад спрямо 2020 г. (6283).




Знам, че анализът тази година, ще е като предходходните десет: лека самокритика, пожелания и благодарности за усилията, предписания за най-слабите места, обещание за помощ... Дългият йерархичен списък с най-добрите училища е изключително несправедливо нещо (казвам, че работя в такова), той изключва средата и възможностите на учениците, изключва, че матурата е непосилна за някои професионални училища или уязвими групи от гимназисти.


Според мен е сериозен проблем, че матурата по литература може да бъде взета дори с отличен (поне до този момент), без да бъдат прочетени произведенията, или поне откъси. Ако ученикът реши около 10-15 матури от сайта на МОН, му е достатъчно да се ориентира в тестовите въпроси, които започват да се повтарят. Ако случайно има добра грамотност и усвои малко клишета за величината и "важността" на авторите - де факто е "подготвен" на определено ниво.


В тази инерция отличниците успяват, защото принципно се трудят, по-неграмотните достигат от първи-втори път тройките, добрите също са доволни. До миналата година ученици с 2, 67 си вземаха изпита със среден. Не знам кой точно е измислил тази формула на "успеха", но освен, че е йезуитска, тя не е и коректна спрямо никого в системата на образованието. Просто защото не ни позволява да формулираме ясно и прецизно проблемите, които с времето се трупат.


С влизане в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. беше поставено началото на реформата към компетентностния подход на обучението в училище. Това наложи разработването на нови учебни програми. Те би трябвало да поставят по-силен фокус върху развитието на компетентности (знания, умения и отношения), а не само на предметно знание. Доколко това се случва е отделен въпрос, казвам го като човек, който премина като учител през целия гимназиален етап по новата програма, остана само 12. клас. Почти никога от МОН и РУО не са искали да знаят друго, освен това, което ги интересува пряко - статистиката.


Понеже видях и проверка от Националния инспекторат на образованието, съм изненадана от това как толкова много институции не успяват да измислят регулатор и механизъм, за да подобрят качеството на образованието, свързано с общата грамотност на всички нива. От друга стана, някои от учителите, виждайки средата, в която работят - успяха да саботират новите модули в профилирана подготовка. За отбелязване е, че тазгодишната матура е последната по старата програма. Какво точно означава това, ни предстои да видим догодина. Добре замислиха тази първа и втора гимназиална степен, но не успяха да намерят "пропорциите", механизмите, които не подвеждат, а водят към знанието.


Без конспект ли?


Проведох редица неформални разговори с единадесетокласници, на които им предстои да държат матура по литература през 2022 г. Понеже, така както се изисква, съм работила и с непознати текстове (за интерпретация и извличане на информация), ги попитах кое предпочитат, конспект със зададени произведения или непознати, или и двете.


Един от отговорите беше интересен: "Всичко е толкова много разказано нацяло, че не можем да кажем нищо от себе си, г-жо". Това показва нещо важно: все по-голяма е нуждата от идентификация и себеизразяване у децата ни. Разбирах, че вечните училищни класики не ги затрудняват, но те знаят, че за тези светове са изписани хиляди страници, съдят и по учебниците си.


Всички млади хора искат да започнат своята страница и да напишат първо собственото си име. Не можем да им се сърдим за тази красива наивност! Школското познание, с което сме свикнали, им се вижда удачно, ако е с мярка. Така както "натрупаха" всичко в 9. и 10. клас, мярката отсъства напълно. С ръка на сърцето казвам, че колкото повече преподавам Българското възраждане, толкова повече у учениците се задвижва рефлекс, на който съм измислила име: "бяло поле". Не можем да измерваме образователните пътища само количествено, защото важни неща губят смисъл.


Непознатият текст принципно е провокация. Ако учениците бъдат обучени да извеждат модели, които да прилагат после и в други (познати или непознати) произведения, училището ще е постигнало целта си. Явно се обмисля вариант за изпита догодина да се даде един познат и един непознат литературен текст, по който те трябва да напишат есе, откривайки на принципа прилики-разлики идеите, мотивите, езика себе си.


Според мен трябва да ги оставим да опитат, без да се притесняваме толкова много, че ще "провалят бъдещето си" с несправяне на матурата. Искам да кажа, че колкото повече се водят пунически войни за "бройката" в конспекта, за произведенията и какво ли още не, се отдалечаваме от модерното и приемливо звучене, което може да носи литературата в днешния свят. Очевидно успяваме да "нагласим" статистиката, но не и да стигнем до реални изводи как да направим така че да се доближаваме до по-качественото образование чрез диференциран подход.


Матурите до този момент са индикатор, но не отчитат категориите училища, сякаш изключват все по-ясно разграничаващите се прослойки у нас: бедни, неграмотни, малцинствени групи, крайни квартали В България не е като във Финландия: всяко училище, квартално или не, е еднакво като качество, стандарт и изисквания. Матурата у нас за всички е една и съща, и трябва да е така, но в развито, стройно и функциониращо на ясни и устойчиви принципи общество, в което училището е един от многото работещи механизми.


Благодарение на сравнително консервативния си модел и възрожденски традиции, дори, българското училището е стриктна система, остана да бъде и по-функционираща и напредничава.


Модулите


Доколкото разбирам модулите по природо-математическите дисциплини, които се изучват в 11. и 12. клас са буквално преписани от разни конспекти на студенти; световната история е наблъскана в този модул, учениците не издържат. Добри думи обаче за колегите по литература: най-сетне свобода. Имаме поставени цели така, както е в модерното образование, дадени са конкретни теми, предложени са на места по цели три варианта, а учителят може да си избере също свой. Родният език и литература си звучат човешки на фона на цяла плеяда теоретични и претенциозни модулни предмети, по които учениците трябва да си изберат втора матура, съставителите на програмите не бива да забравят това.


Има един основен проблем: модулите не могат да се приложат във всички средни училища и затова се саботират, колегите няма на кого да ги представят, дори и да искат. Отделно програмите се правят от университетски преподаватели (понеже е добре платено), които не са стъпвали в училище и дори не се интересуват до кого, защо и как въпросният модул ще достигне, или не. Една скоба: много харесвам Мирча Елиаде в романа "Майтреи", виждам как един изключително голям учен трансформира своя интелект и дълбоко познание в книга за любовта и предразсъдъците, без да се изкушава да демонстрира факти или безразличие към читателя.


Тетрадки за аржентинска литература: Хорхе Луис Борхес
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Да заповяда Борхес, моля


Когато реших да направя модулно упражнение по "Вавилонската библиотека", не знаех какво ще се случи. Никой от тези близо 60 ученици не беше чувал за аржентинския писател. Толкова, между другото, са чували за Георги Господинов, Константин Павлов, Борис Христов, Екатерина Йосифова, Александър Геров и кой ли още не. Не отстъпих от Георги Марков и Петя Дубарова, за тях всички разбраха.


Избрах откъси от Библиотеката на Борхес и ги раздадох, заедно с въпроси и пет изречения за автора. Видях с очите си какво въздействие може да има върху съвсем неукрепнали хора големият писател. Не рекламата за книгата, не кой точно е Борхес дори, не разказът нацяло за самото произведение, а просто абзаци от текста. Децата ни станаха самотни, защото ги отделихме от книгите, училището има най-голяма вина затова, дадохме им "преразказите"-си, механизирахме ги с тестовете, които са полезни, но в мярка, напълнихме им главите с мисли на разни критици, които те изобщо не искат да знаят.


Писма за оригами
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Питах как си представят Библиотеката, да я нарисуват, ако искат; какво пътешествие ни предлага разказвачът; подчертаваха думи, от които са впечатлени; какво означава една книга да се превърне в друга; защо библиотеката ще продължи да съществува; има ли връзка между порядъка и безпорядъка; как е представено усещането за безсмислие и могат ли книгите да го носят; какво означава да унищожиш безполезните книги; питах - как си представят онези с "аскетичния бяс", на които се дължи безсмислената загуба на милиони книги; как си обясняват "въздържания" стил на Борхес; на какво се надяват хората, какво искат да открият в Библиотеката


Време е да помислим и ние: какво точно предлагаме на учениците чрез Държавния зрелостен изпит, за да стане така, че да не поддържаме умишлено една и съща статистика десет и повече години поред.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK