Планът за възстановяване: може ли ефектът да дойде преди 2024 г.

Ако дадена инвестиция досега не е срещала подкрепа или е била отхвърляна, би било откровено разхищение да се извърши само защото "има едни пари за взимане".

© Дневник

Ако дадена инвестиция досега не е срещала подкрепа или е била отхвърляна, би било откровено разхищение да се извърши само защото "има едни пари за взимане".



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Служебното правителство преработва Плана за възстановяване и устойчивост със заявка да предложи нов вариант до края на дейността си. По думите на отговорния вицепремиер Атанас Пеканов, в досегашния си вид той все още има технически неизправности, които трябва да се преодолеят в комуникация с експерти на Европейската комисия. Другите насоки - поне публично обявените - са за "повече амбиция" в областта на декарбонизацията и повишаване на ефективността на предложените инвестиционни проекти.


Има един аспект обаче, който като че ли остава встрани от текущата дискусия, а именно - как се разполагат във времето дейностите, включени в плана. Неколкократно сме коментирали възможността да се мотивират и ускорят различни структурни реформи, които подкрепят дългосрочното разширение на потенциала на икономиката, включително в областта на развитие на човешкия капитал, ефективното функциониране на публичните инвестиции и капиталообразуването.




Всъщност няма никаква пречка едно бъдещо управление да се заеме с подобни реформи още в идните месеци. По-различен е проблемът с планирането, проектирането и изпълнението на проектите, финансирани чрез плана. Формално, регламентът позволява да се покриват публични разходи в страните членки до края на август 2026 г., да стартира изпълнението най-късно до края на 2023 г., а поне 70% от средствата да са договорени до края на 2022 г.


Няма ограничение обаче България да предложи пакет от проекти, които могат да стартират и да се реализират много по-рано от тези крайни срокове. Това ще позволи икономиката и гражданите изобщо да се възползват по-скоро от възможния ефект от механизма - ако приемем, разбира се, че разходването на средствата по проектите се управлява ефективно, а инвестициите подкрепят трансформацията на икономиката, качеството на публичните услуги и икономическия растеж и конкурентоспособността като цяло.


От една страна, дългосрочните ползи ще започнат да се проявяват по-бързо. От друга страна, самото реализиране на дейностите предполага повече публични разходи, които ще повлияят на инвестиционната активност и потреблението в по-ранен период. В крайна сметка, подобно ускоряване ще е предпоставка за по-бързо възстановяване на икономиката след кризата - планът не случайно е за възстановяване и целта му е най-вече да даде тласък в настоящия труден момент, а не в далечното бъдеще.


В този дух е и изготвеният пролетен преглед на Европейската комисия в рамките на Европейския семестър. Той поставя специален фокус върху предоставянето на фискални насоки на държавите членки, обвързвайки възможността за засилване на икономическото възстановяване в отделните страни чрез използване по най-добрия възможен начин механизма за възстановяване и устойчивост.


Сравнение във времевата рамка на българския и другите планове


ИПИ прегледа подадените планове за възстановяване на 19 страни. Използвайки предварителните оценки на Европейската комисия по прогнозни планирани стойности на публичните разходи, можем да направим едно бързо сравнение на времевия профил на предвидените инвестиции в националните планове на голяма част от страните членки. Ето основните изводи:


Планът за възстановяване: може ли ефектът да дойде преди 2024 г.


- Разположението на проектите във времето съществено се различава. Доколкото почти няма страни, в които да има предвидени големи разходи 2020-2021 г., динамиката през 2022 и 2023 г. вече показва отчетливи разминавания. Наблюдава се известно групиране по отношение Изток/Запад - новите страни членки имат по-бавен период на реализация за разлика от страните от Западна Европа; Дания, Кипър, Малта, Австрия, Испания имат изявен профил на "бързо харчене", до голяма степен това е валидно и за Унгария, Словакия и Словения.


- От разгледаните 19 страни, в 8 няма планирани разходи за 2026 г., а в 2 - за 2025 г.; с други думи, в тези страни плановете предвиждат проекти, позволяващи изключително бързо изпълнение.


- В периода 2020-2022 г. пет страни са предвидили да приключат разходването на поне 50% от заложените в националния си план инвестиции, а средният дял за разглежданите 19 страни е 37,2%. В България по досегашния вариант на плана са заложени разходи, равняващи се на едва 12,7% от общия планиран размер.


- В периода 2020-2023 г. вече 15 от 19 страни ще са реализирали поне 50% от предвидените в плановете си инвестиции, а 6 страни ще са похарчили над 70% от заложените средства (виж графика 1 по-долу). Средната очаквана степен на реализация е 60% от общата стойност по плановете; в България се очаква тя да достигне едва 28,5%.


- Ако сравним концентрирането на очаквани разходи, финансирани по плановете през 2021-2023 г., България се очаква да е на последно място през 2022 г., през 2021 г. има две страни, които ще похарчат по-малък дял от целия си план, а през 2023 г. - само една. Независимо, че България е сред най-големите бенефициенти на безвъзмездна помощ от механизма за възстановяване и устойчивост, през 2021 г. ще има 12 страни, в които инвестициите за сметка на плана ще са по-високи като дял от БВП, през 2022 г. - 10, а през 2023 г. - 5. За сметка на това, през 2025 и 2026 г. в България ще харчим най-много като дял от БВП от парите по механизма.


Графика 1: Прогнозен дял на разходите за периода 2020-2023 г. по националните планове


Източник: Прогнозни данни в националните програми за реформи, програмите за стабилност или конвергентните, оценени от Европейската комисия Пролетния пакет на европейския семестър

Източник: Прогнозни данни в националните програми за реформи, програмите за стабилност или конвергентните, оценени от Европейската комисия Пролетния пакет на европейския семестър


Въпросът е дали това е оптимално - с други думи, колко растеж и просперитет жертваме заради решението да харчим по-малко непосредствено след кризата за сметка на големи инвестиции, но чак през 2024-2026 г. Може ли преработката на плана да доведе и до изместване на реализацията му напред във времето? Със сигурност - да, поне до известна степен. Това, освен очакваните по-скорошни и по-силни макроикономически въздействия върху растежа може да се приеме и за своеобразен тест: ако даден проект е в някакъв напреднал стадий и вече е структуриран, има по-голяма вероятност той действително да отговаря на доказана потребност и финансирането му би било ефективно.


От друга страна, ако дадена инвестиция досега не е срещала подкрепа или е била отхвърляна, би било откровено разхищение да се извърши само защото "има едни пари за взимане".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsyrvulan
    tsyrvulan
    Рейтинг: 964 Неутрално

    Интересно, разделението е очевидно. Шоково харчене срещу по-бавно усвояване. А България явно дреме.

    ГЕРБ = Сборище от герберунгело-паралелепипедоиди с онбашия Бойка Мутрашенко начело.
  2. 2 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3012 Весело

    Какво му е лошото на по бавното усвояване !?

    Особено като се има впред вид кой се очаква да усвоява първо - Слави , Ристю , Мая с Крушовишката Мома изотзадзе обути в зелени чорапи ...

  3. 3 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 1731 Неутрално

    До коментар [#1] от "tsyrvulan":

    България бавно си харчи дори собствените постъпления в бюджета.
    Аз не виждам в следващите 7 години как ще харчи по 8 милиарда и от ЕС. Невъзможно.

  4. 4 Профил на Nick F
    Nick F
    Рейтинг: 790 Неутрално

    Какво му е лошото на по бавното усвояване !?Особено като се има впред вид кой се очаква да усвоява първо - Слави , Ристю , Мая с Крушовишката Мома изотзадзе обути в зелени чорапи ...
    —цитат от коментар 2 на SS


    За феновете на банкянския заек има само един начин за използване на средствата - "усвояване" т.е. преливане в чекмеджета.

  5. 5 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3232 Неутрално

    До коментар [#3] от "Да вярваме на истината":

    България ги харчи бавно докато се превърнат в "излишък", веднъж превърнали се в излишък (разбира се благодарение на гениалността на правителство) 5-7 млрд се харчат за месец.

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  6. 6 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 267 Неутрално

    Глупости, плана за възстановяване ще доведе до още по голяма инфлация, защото напечатаните хартийки нямат никакво покритие. Четящия статията може да помисли че ЕК на ЕССР има спестени пари от които взима за да подпомага страните членки.

    Истината е ча ЕК на ЕССР няма и цент и никога не е имала. Всичко е напечатана хартия която увеличи допълнително световния дълг от 255 до 289 трилиона за по малко от две години.

    Института за планова икономика никога няма да ви каже това обаче защото за него комунизма и светлото бъдеще на ЕССР са най важното. Аз бих задал един въпрос на списователя на статията: колко ще струва на българския данъкоплатец на гърба му престъпниците от ЕЦБ да напечатат още дълг и да му го дадат? Лихвения процент по тия заеми някой смята ли ги, без да включваме невидимия данък наречен инфлация?

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  7. 7 Профил на negodnik
    negodnik
    Рейтинг: 392 Неутрално

    България може да се възползва от до 13млрд евро, 24% от БВП, близо с 5% може да се стимулира икономиката на год. база за следващите 5год.
    Добрата новина е че Тиквата и ДпС няма да са тези които разпределят порциите.

  8. 8 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3815 Неутрално

    До коментар [#6] от "radelmarfx":

    Инфлацията вече се усеща. Цените на дребно по магазините осезаемо се повишиха. Въпросът е "Колко % ще е тя в края на годината?".

  9. 9 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3815 Неутрално

    Като знам, как действува нашата администрация, ще се влачи със скоростта на пиян охлюв.

  10. 10 Профил на Мариана Кълвачева
    Мариана Кълвачева
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    Извинете, господа и госпожи от редакцията,
    ако аз реша и отида в съда и регистрирам Фондация"вестник Дневник", това означава ли, че после имам правото да се наричам вестник Дневник ?
    Лъчо Богданов съобщава мнението на някакъв си институт за пазарна икономика.
    Няма такъв институт.
    Има фондация със същото име.

    кратък
  11. 11 Профил на n_kukaleva
    n_kukaleva
    Рейтинг: 1007 Весело

    По стар български обичай отново сме последни - още не е внесен т.н. План за възстановяване, после другите ни били криви и ни третирали като втора ръка европейци? Да, ама тези от първата ръка скоро ще получат и първите траншове по Плана, а ние ще подсмърчаме като наказани хлапета отзад! И затова ли ви е виновен ГЕРБ?

  12. 12 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2904 Неутрално

    От друга страна, ако дадена инвестиция досега не е срещала подкрепа или е била отхвърляна, би било откровено разхищение да се извърши само защото "има едни пари за взимане".

    За съжаление, точно това ще се получи навсякъде с този план за възстановяване. И най-вероятно след него ще се чудят що има пари похарчени, пък ефектът минимален. Не става въпрос само за България, а за навсякъде където има едни пари за усвояване. :)

  13. 13 Профил на dosetliv
    dosetliv
    Рейтинг: 1585 Неутрално

    Планът за възстановяване: може ли ефектът да дойде преди 2024 г.
    —цитат от коментар 0 на др Богданов


    Неможе!
    Другарите от ецебето са предвидили, че ефект няма да има и вместо 750 милярда, къмто 28 май в графа "борба с Ковидя" са ни произвели вече 1094 мрд от въздуха. През 2024 се очаква да върлува вариант на Ковидя, известен като Омикрон (така ще се записва в Сертификатя)

    Аз бих задал един въпрос на списователя на статията: колко ще струва на българския данъкоплатец на гърба му престъпниците от ЕЦБ да напечатат още дълг и да му го дадат?
    —цитат от коментар 6 на radelmarfx


    Може да се сметне приблизително:
    през 2019 г вноската на България в евробюджета е 580 млн евро (цъка се на "ревеню")
    https://ec.europa.eu/info/strategy/eu-budget/long-term-eu-budget/2014-2020/spending-and-revenue_en
    Като извадиме великобританската вноска, наща излиза 0,55% от общата сума. С тоя дял сигурно ще се плаща и заема за Плана. Както се вижда досега, доста страни се скатават и искат само грантовете, а не заеми. Ако приемем че накрая вместо 750 ше се теглят 600 милярда, значи ше треба да връщаме 2,75. Става зел 6, дал 2,75


  14. 14 Профил на Blaga Yankova
    Blaga Yankova
    Рейтинг: 246 Неутрално

    Много ПЛАТЕН гробарски трол бе! На бялото черно казват за жълти стотинки от ""ЧИКМИДЖЕТУ""

  15. 15 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7623 Неутрално

    България, както винаги , последна.

  16. 16 Профил на bxr35608444
    bxr35608444
    Рейтинг: 1109 Неутрално



    На без помощния безмозъчник написал тая глупост му кажете да си смени името на Института за пазарна икономика на Институт За Социалистическа Икономика .
    Интересно защо мълчи за инфлацията , която всеки , който не е напълно кух и малоумен вече може да види и усети и която се ускорява ? Това не е ли скрит данък ,който удря най - жестоко именно най - бедните и незитени социални слоеве ? А също така мълчи като , че ли има сливи в устата и по въпроса , че всички тези милиарди са дълг . Евроколхозът няма никакви свои средства . Средствата му ги дават членовете на колхоза и като свършат започват да взимат назаем от ЕЦБ - то , която пък ги печати като гламава .
    Цялата тая хубосия може да свърши добре само в главата на Лъчо Богданов .







За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK