9 юни 1923 г. през погледа на съвременниците и историците

Митинг след преврата пред Народното събрание в подкрепа на новото правителство, Кадърът е от "Изгубената България"

© Изжубената България

Митинг след преврата пред Народното събрание в подкрепа на новото правителство, Кадърът е от "Изгубената България"



"Дневник" препубликува статията на проф. Веселин Янчев, предоставена на "Дневник" по повод 97-ата годишнина от Деветоюнския военен преврат.


Преди 98 години, на 9 юни 1923 г., телефоните и телеграфите разнасят новината, че в България е свалено правителството на земеделците начело с Александър Стамболийски и управлението е поето от ширококоалиционен кабинет, начело с професор Александър Цанков. Извършената промяна е сред събитията от новата българска история, които предизвикват и продължават да предизвикват разнопосочни и често яростно категорични и непримирими интерпретации не само сред съвременниците, но и сред изследователите на онази епоха. В този контекст, един ретроспективен поглед едва ли би променил нещата, но би могъл да послужи за размисъл и аргументация.


Като дело на армията, логично е да започнем с оценката на тогавашния военен министър и едно от главните действащи лица полковник Иван Вълков, която той прави още на 14 юни 1923 г. Намесата на войската в политическия живот. Вълков обяснява с това, че




при земеделското управление е било заплашено не само конституционното, но и въобще самото съществуване на държавата


Като демократична институция и част от народа, армията е трябвало да защити гражданските свободи и да се противопостави на "произволно потъпканите закони чрез незаконно узаконяване". За изкупуването на свободата трябвало да се дадат жертви, но заслугата била не само на офицерите и войниците, но и на запасното войнство и на родолюбивите граждани.


Вълков призовава всички да пазят свободата си, да се борят за нея, но само идейно, за да не подлагат войската на такива тежки изпитания. Такова е и виждането на военните началници по места. Те са убедени, че "намесата на армията за запазването на спокойствието и правовия ред, бе неизбежно и наложително необходимо".


Ако след 1944 г. един от главните организатори на преврата Кимон Георгиев предпочита да запази пълно мълчание, то непосредствено след събитията той е разточително многословен. В издадената от него специална брошура "9 юний" и в други публикации,


Кимон Георгиев оценява случилото се като провал на един тираничен режим


следствие от родените след Освобождението партийна разпокъсаност, лични амбиции на политическите водачи, изкористяване на властта и пълното партизанско заслепение. На тази почва и върху разрушенията на две национални катастрофи се родил дружбашкият режим и пуснал корени в измъчената българска душа. Този режим насадил съсловност в управлението, възбудил омраза и изострил противоречията между класите, между селото и града, учени и неучени, извадил на повърхността тинята на обществото и дал предимство на всичко полуинтелигентно, декласирано и престъпно.


Земеделското управление дало широк простор на грабителските инстинкти чрез грубо посегателство върху държавни, общински и частни имоти, и разклатило из основи най-важните държавни институции - армия, полиция, правосъдно дело, водило война срещу армията, срещу църквата, срещу Университета, действащото и запасно офицерство. Нихилистична външна политика и война срещу всички патриотични организации, въздигането на предателството в култ, провокирането на животинското у човека, на инстинкта за разхищение и разврат, насаждането на пошлост и робско подчинение, според Кимон Георгиев, също са сред характеристиките на бившето управление. Това предизвикало армията, действащото и запасно офицерство, което не можело да измени на дълга си към родината и свалило правителството на Стамболийски.


Неангажираните пряко с подготовката и извършването на преврата -


водачите на старите политически партии посрещат промяната с радост и големи надежди


още повече, че затворът, където те се намират, не е най-уютното място за прекарване на времето.


Александър Малинов не скрива, че като революционен акт промяната е смутила едни, окуражила други и озлобила трети. В оценката си за събитията той акцентира върху лицемерието на старите и благородните намерения на новите управляващи: "Народният земеделски съюз се скри зад конституцията, която фактически бе отрекъл, когато държеше властта в ръцете си, и се хвърли в открита борба за защита на конституцията, на законно установената власт. Политически парадокси! Не. Това бяха политически маневри за организиране на бунтове и метежи на много места в царството под красивото знаме "защита на законността и правовия ред, за некрасиви цели - да се спъне новата деветоюнска власт, която наистина се роди в грях, но която не искаше друго, освен да консолидира вътрешното положение на страната, да насади в нея мир и ред, да възвърне на гражданството свободите му и да се помъчи да създаде условия за стопанско и финансово съвземане на България".


Бързият и пълен успех на военния преврат поставя пред свършен факт


външните сили и те признават извършената политическа промяна


В това отношение особено показателен е рапортът на майор Сканагата, италиански представител в Ликвидационния орган на Междусъюзническата военноконтролна комисия и временен негов ръководител. На 18 юни 1923 г. той докладва в Париж и Рим, че вътрешното положение в страната се е стабилизирало и няма признаци за съпротива, която да е от значение за новото положение на нещата. Комисията застава зад позицията, че смяната на властта е вътрешно дело, но веднъж започнато, то "трябваше да успее на всяка цена, иначе един неуспех би значил унищожение на столицата от страна на част от най- долните земеделски среди, на които водителите биха оставили широка свобода за грабежи и отмъщение".


Изтъква се, че събарянето на земеделското правителство е намерило "широко съчувствие във всички интелектуални среди, граждански, а също така и в земеделските среди". Новият кабинет д'афер бил образуван от просветени лица, компетентни и с нищо несвързани с предишни компрометирани правителства и с политиката, водена от цар Фердинанд. Бившите управляващи били изгубили престиж поради разкритите беззакония, злоупотреби и корупция.


Английският дипломатически представител Ърскин също отбелязва в годишния си доклад за 1923 г., че планът за промяната бил "великолепно обмислен и безупречно осъществен с много малко кръвопролитие, поне що се отнася до София". Жертвите в провинцията оценява на "много стотици".


Професионалните историци в периода до 1944 г. разглеждат събитията от 9 юни като спасителна акция за страната


- като "един военен акт, чрез който по най-безболезнен начин да се отстрани правителството на Стамболийски и да се състави друго популярно и общонародно правителство, което да спре противодържавните удари и да възстанови нормалния ред и доверие между всички обществени сили и групировки, които са за реда, спокойствието и мирното развитие". Това твърди Н. Станев в "История на нова България. 1878-1941".


След 9 септември 1944 г. историците Д. Косев и Я. Йоцов естествено възприемат оценките на Коминтерна и неговите резиденти Г. Димитров и В. Коларов, и определят деветоюнските събития като "военнофашистки преврат", срещу който се е надигнало "масово народно въоръжено движение" или "въстание", но стихийно, без предварителна подготовка, без общо ръководство и без обща цел. В съпротивата участвали 100 000 селяни и са избити "стотици комунисти и земеделци". През 1956 г. се появява монографията на Йоно Митев, която казва всичко със заглавието си: "Фашисткият преврат на девети юни 1923 година и Юнското антифашистко въстание".
Трудът е


класически пример за сътворяване на история със задна дата


за това, как абсолютно периферни факти и събития са хиперболизирани и изведени като водещи и определящи.


Първото в света "антифашистко въстание", макар че никъде все още няма фашизъм на власт, Митев определя като организирано във военно и политическо отношение, с цел установяване на работническо-селско правителство с участието на "повече" от 100 000 души". И понеже все пак трябва да се обясни как тези повече от 100 000 души не успяват да се наложат над малобройната армия, като най-главна причина за неуспеха се посочва липсата на единен фронт между работниците и селяните, но и недостатъчната организираност, лошото въоръжение и разпокъсаността в действията.


Тези оценки имат политически, но не и научен характер. Те свързват фашизма с всяко дясно, недемократично, антиконституционно и антикомунистическо или антисъветско явление.


Превратът на 9 юни и неговите извършители са далеч от редица фашистки белези - антилиберализъм, антипартийност, антипарламентаризъм, всеобхватна роля на държавата, монополно управление на една единствена партия и един единствен вожд, тотален обществен контрол, ксенофобия, расизъм.


Хората се струпват след преврата и на днешния площад "Св. Неделя" . Кадърът е от "Изгубената България"

© Изгубената България

Хората се струпват след преврата и на днешния площад "Св. Неделя" . Кадърът е от "Изгубената България"


В края на 80-те години В. Георгиев определя събитията само като "военен държавен преврат" и спасителна операция за българската буржоазия.


След политическите промени в страната се променя и оценката на историците, която е изразена по един недвусмислен начин от Георги Марков: "Държавният военен преврат на 9 юни 1923 г. сложи край на еднопартийното управление, стремящо се да установи съсловна селска диктатура".


Според други автори, конституционноустановената власт на БЗНС е заменена с авторитарна диктатура на най-десните сили в обществото.


Някои от историците преживяват интересна еволюция


През 1984 г. те определят деветоюнските събития като "злокобен заговор", фашистки и реакционен, "атентат срещу прогреса и независимостта на страната", който по своите мащаби, жестокост и варварство съперничи с големите злодеяния на ХХ век.


През 2007 г. този автор ще определи същите събития като сблъсък между селото и града, между
утопизма на съсловната власт и парламентарното общество, между държавността и дезорганизацията, между националното и интернационалното и ще обобщи, че с "военни, насилствени методи се съхранява българското царство". Европа признала новото правителство, въпреки незаконния и антиконституционен начин на неговото съставяне, защото прокламира принципи, доминиращи в тогавашния свят.Армията е действала като надпартийна и общонационална институция, като конституционна сила, макар че извършеният от нея акт е неконституционен, в името не на кастови, а на общограждански и общонационални интереси. Армията е извършила промяната, без да чертае перспективата на военна диктатура.


От дистанцията на времето и при непредубеден прочит на фактите може да се заключи, че извършената чрез армията политическа промяна на 9 юни 1923 г.


безспорно е противоконституционна и незаконна, но с цел пресичане на антиконституционните и незаконни действия


и намерения на земеделското управление - на неговия държавнически нихилизъм и правен волунтаризъм.


Чисто теоретично, 9 юни дава шанс за страната, като спира авторитарните попълзновения на Александър Стамболийски и създава възможност за обновление и обединение на демократичните сили.


Актът е израз на слабостта на политическите партии, но не е насочен срещу тях. Той няма за
цел въвеждане на военна диктатура и трайно обвързване на управлението и армията, макар че нейната тежест се увеличава.


Превратът показва, че корените на земеделското управление не са нито толкова здрави, нито толкова дълбоки. Факт е, че те са изтръгнати със завидна лекота. За да се докаже пост фактум огромното влияние на БЗНС в обществото, се сътворява представата за масовата съпротива в защита на земеделската власт, "неоправданата жестокост" и насилия, извършени от войската и новите управляващи.


Развоят на събитията недвусмислено сочи, че никъде в страната земеделците не успяват да организират ефективна съпротива и да се противопоставят на армията до степен да преобърнат съотношението на силите. В емблематичните центрове на съпротивата - Плевен и Шумен, са налице опити, но не и реална съпротива. В Шумен и на редица други места организаторите на съпротивата са в почти перманентен контакт и преговори с войската и новите власти, което не може да бъде признак на непримиримост и ожесточеност.


След няколкочасово сражение земеделците от Пазарджишко


дотолкова са "готови" да защитават "своята" власт и своя министър-председател, че го оставят абсолютно сам


Насилията и жестокостите в политическите борби никога и по никакъв повод не могат да бъдат оправдани, но не бива да се пренебрегва фактът, че те са двустранни. Насилие се упражнява от земеделците, докато са на власт и в защита на своята власт. Насилие се допуска и от претендентите за властта. Най-голямото петно, което компрометира целия смисъл на извършената промяна и нейните организатори, е убийството на Александър Стамболийски без съд и присъда. И още по-компрометиращ е отказът да се заведе съдебно дело дори срещу "неизвестен извършител". Надделяването на политическата целесъобразност над справедливостта и законността не е добър атестат за която и да е власт.


Деветоюнският преврат не е безкръвен, но не е и толкова кървав, както е представян и възприеман. След 30 години неговите жертви сдружени земеделци са грижливо издирени по окръзи и те са следните:


Благоевградски - 39, Бургаски - 9, Пловдивски - 6, Хасковски - 1, Русенски - 4, Шуменски - 1, Плевенски - 2, Старозагорски - 1, Врачански - 5, Софийски - 11, София град - 10, или общо 89.


История и цивилизации за 7. клас
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Може да има съмнения за завишаване, но не и за занижаване на числата. Те са показателни. Във вече отбелязаните масови центрове на съпротива - Шумен и Плевен, убитите са трима. В целия Пловдивски окръг, където е и Пазарджишко - шест.


Две трети от жертвите са в Благоевградско, Софийско и София-град, където реална съпротива срещу преврата почти няма. Допустимо обяснение е, че това са жертви на ВМРО, която използва ситуацията, за да разчисти сметките си със своите противници в земеделските среди по предварително съставени черни списъци, в които са имената на земеделските дейци Д. Кемалов, М. Конев, К. Попиванов, Б. Велев, П. Ангелов и др. Никой не е събрал сведения за убитите войници и офицери, доброволци и държавни служители.


Въпреки че е заченато в грях, въпреки погрешните първи стъпки, новото управление има шансове, но те са брутално взривени от Москва. На 23 юни 1923 г. Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал, през главата на БКП, ще призове българските работници и селяни на борба срещу капиталистическата власт в страната и установяване на комунистическо работническо-селско правителство.


Призив, който ще предизвика нови въоръжени сблъсъци и разделение сред обществото.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK