© Reuters
Протест в Лондон през септември 2020 г. под призива #BelarusBloodBonds, с който финансистите бяха призовани да не купуват държавни облигации на диктатурата на Александър Лукашенко.
Твърдостта е единственият отговор на варварството на Александър Лукашенко, напомнящо съветската епоха. Но освен строги санкции за управляващите онези, които се противопоставят на потисничеството, се нуждаят и от нашата помощ: психологическа подкрепа и стипендии за младите активисти в изгнание, подкрепа за медии и подслон за журналисти, пише Франс Тимерманс.
Франс Тимерманс е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия. Той предостави тази статия ексклузивно за медийната мрежа EURACTIV, партньор на която е "Дневник".
В нормални времена са необходими само два часа с полет от Брюксел, за да пристигнете в европейска държава, управлявана от бандити, където изборите бяха толкова откровено и безсрамно манипулирани, че никое ниво на държавна пропаганда не би могло да заблуди населението, че диктаторът е спечелил. Където стотици мирно протестиращи са вкарани в затвора, за да бъдат измъчвани, упоявани и заплашвани с екзекуция. Където лидерите насилствено отклониха полет на базирана в ЕС авиокомпания, пътуващ от една столица на ЕС към друга.
Гражданите бяха съзнателно изложени на опасност от властите само за да се доберат до двама млади законно пребиваващи в ЕС, защото са дръзнали да се противопоставят срещу престъпленията на един незаконен режим.
Реакцията на ЕС спрямо това престъпление беше единна, бърза и ясна. Скоро ще последват още санкции и така трябва да бъде. На това криминално деяние може да се отговори единствено твърдо. Особено ако то застрашава гражданите на ЕС и пряко засяга интересите и сигурността на държавите членки.
Досега Литва беше най-засегнатата държава не само защото е съсед на Беларус, но и защото с годините тя се превърна в сигурно убежище на търсещите свобода беларуси. Престъпният начин, по който бяха отвлечени Роман Протасевич и София Сапега, и срамният начин, по който Протасевич беше принуден да измисли признание по телевизията, напомнят за най-мрачните дни на Съветския съюз.
Тогава шефът на КГБ Юрий Андропов усъвършенства системата за репресии, за да премахне дисидентите. Система от несигурни и страхливи мъже, които знаят, че управлението им е крехко и ненадеждно без пълен контрол. Фиктивни процеси, фалшиви самопризнания, принудителна употреба на наркотици, пълен обществен остракизъм, заплахи за семейството и близките, затваряне в психиатрични институции или принудителни трудови лагери.
Всичко това беше част от книгата със стратегии на Андропов, която сега е стриктно следвана от Лукашенко. Целта е ясна: да всява страх в обществото, като се покаже политическото, моралното и психологическото унищожаване на онези, които са достатъчно смели да говорят против режима. Никога не е достатъчно да ги заключите, нито просто да ги убиете. Те трябва да бъдат разбити напълно, за да ги видят всички, така че да не бъдат нито герои, нито мъченици.
Днес беларусите живеят в кошмар заради стотиците хора в затвора, стотиците хиляди, които се страхуват, че могат да бъдат следващите, и милионите, които се чудят колко още несгоди ще ги сполетят, преди режимът да рухне.
Вбесяващ е фактът, че това се случва на прага ни. Още повече поради това, че режимът в Беларус се стреми да всее страх в сърцата на онези хора, които са избягали в ЕС.
Сега те са наши съседи, наши колеги и студенти в нашите университети. Много от тях са малко над двадесетгодишни. Представете си какво означава да живеете в изгнание и все пак да се страхувате, че могат да дойдат за вас.
ЕС и неговите държави членки имат право да налагат строги санкции. Но трябва да правим повече. Трябва активно да споделяме бремето с Литва и другите съседни държави. Трябва бързо да създадем и финансираме структури за психологическа подкрепа на всички в изгнание, които се нуждаят. Университетите в ЕС трябва да предлагат напълно финансирани стипендии за студенти от Беларус, а компаниите да предлагат работа или стаж. Където е необходимо, ЕС трябва да приспособи съществуващите програми като "Еразъм", за да окаже подкрепа на студентите от Беларус. Учените, изследователските институти и висшите учебни заведения в ЕС трябва да засилят сътрудничеството, където е възможно. Независимите (традиционни и нови) медии трябва да бъдат подкрепяни и медиите в ЕС биха могли да обмислят да вземат беларуските си колеги под своя закрила.
Това е момент на истината за всички нас. Да окажем подкрепа на онези, които се противопоставят на потисничеството, е правилно. Защото ние вярваме, че всеки трябва да има право да живее свободно. Също така е и правилно, защото знаем, че ако ние самите не отстояваме това, в което вярваме, рискуваме да внесем нестабилността и несправедливостта, които са неразделна част от книгата на диктатора. Ако го правим за тях, в крайна сметка го правим и за себе си и всичко, което считаме за даденост в съюза.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
