Какво казва Библията за хомосексуалността

Статуя на Идет и Рую, 1480-1390 пр.Хр.

© 3D Garden

Статуя на Идет и Рую, 1480-1390 пр.Хр.



В основата на твърдението, че Библията ясно заавявала, "че хомосексуалността е забранена от Бог", са слабото ѝ изучаване и четенето на Библията с културни пристрастия и предразсъдъци.


Малко вероятно е библейските автори да са имали представа за "сексуална ориентация" (например, терминът "хомосексуален" дори не е измислен до края на 19-ти век). Но мнозина вярващи търсят в Библията вечно напътствие за това какво означава "почитайте Бог с живота си". И това със сигурност включва нашата сексуалност.


Първо е важно да направим няколко уточнения.


Какво е Библията




За християните, за които Библията е записаното Божие слово, е широко прието, че Бог е създал нейното съдържание чрез вдъхновени човешки автори, за да разкаже историята на Божието творение, как грехът е влязъл в света и изкуплението, което се намира чрез Исус Христос и неговото спасение.


В тази светлина Библията често се разглежда като първоизточник, който ни помага да разберем как трябва да живеят Божиите хора. Важно е обаче да се отбележи, че това, че е Божие слово, не означава, че разбираме какво е правилно или грешно, като четем изолирани пасажи от книгата. По-скоро повечето християни правят тези трудни определения за начина си на живот, като изучават какво казва цялото Писание по отношение на конкретна тема, изследват езиковия, историческия и културния контекст, в който са написани думите, и след това съпоставят установеното с онова, което знаем за истинната същност на Бог като цяло.


Докато "Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги", то способността ни да разбираме и прилагаме библейските учения се променя и задълбочава, докато растем във вярата си и научаваме повече за света.


Какво са библейските интерпретации


Всеки път, когато някой отвори Библията, той или я започва процес на тълкуване. На лица, привлечени от други от същия пол, редовно им се казва, че те поставят своя опит над Писанието, когато казват, че са стигнали до потвърждаване на техните взаимоотношения и самоличност. Често им се казва, че подобна позиция е пряко отхвърляне на авторитета на Библията в живота им. Но въпросът е това справедлива и точна оценка ли е? Има ли такива неща като неутрални интерпретации? Има ли един единствен верен или правилен начин да тълкуваме Библията и ако да, кой определя това?


Изучаването на тази интерпретация се нарича херменевтика и ни помага да отговорим на този вид въпроси. Херменевтиката е това, което правим, когато вземаме текст и питаме не просто "какво казва това", а "какво означава това?" Задавайки въпроса "Какво казва Библията за хомосексуалността" (или по-подходящо казано "какво казва Библията за привличането към някой от същия пол"), нашата задача е да проучим какво означават съответните библейски пасажи по темата в техния първоначален контекст и какво означават за нас днес.


По-конкретно, ние се стремим да определим дали библейските автори са осъждали специфични практики, свързани със сексуалността в древния свят, или наистина са осъждали всички еднополови връзки от всякакъв вид през останалото време?


Проблемът с изключващите тълкувания


За много евангелисти и други консервативни християни отговорът на този въпрос е "да". Тълкуването им е, че еднополовите връзки не са в състояние да отразяват творческите намерения на Бог. Техните разсъждения включват, но не се ограничават до:


1) това, на което винаги са били учени, е "безпристрастна" интерпретация на съответните пасажи и


2) основно убеждение, че разделението по пол е незаменима част от християнския брак.


Последното е от огромно значение, тъй като според Новия Завет бракът е основен символ на любовта между Христос и неговата любима "булка", църквата .. За тях еднополови двойки (и самотни хора в този смисъл) са уникално изключени от участие в този символ въз основа на невъзможност за изпълнение на едно или повече измерения на често неясна категория, наричана "допълване между социалните полове" (бел.ред. - патриархална в основата си концепция, в която мъжът води, а жената следва като всеки изпълнява отредената му роля и цел на брака им е съ-творяването, т.е. продължаването на рода; но защо тогава църквата - предимно католическата - продължава да подкрепя като неотменима венчавката на стерилна двойка)


Макар че т.нар. комплиментарността на половете наистина се корени в пасажи от Битие 1 и 2, заслужава да се отбележи, че в тези истории се казва, че Бог е създал човешки същества от мъжки и женски пол (дефинирани като сложен резултат от комбинации между хромозоми, полови жлези, гени и гениталии ), но в Писанието няма нищо, което да показва, че Бог е създал само този двоичен вариант. Този разказ не говори нищо за социалния пол (социалните и културни норми и практики, съответстващи на това, което се счита за мъжко и женско.)


Кои са тези библейски пасажи и за какво говорят


Става дума за 6 места в Стария и Новия завет, които разглеждат еднополовата еротика в древния свят. Те са отрицателни по отношение на практиките, които споменават, но няма доказателства, че по някакъв начин говорят за еднополови отношения, основани на любов и взаимност. Напротив, количеството културни, исторически и лингвистични данни около това как е действала сексуалността в културите на библейските автори показва, че това, което се осъжда в Библията, е много по-различно от ангажиментите, които двама души поемат в еднополови партньорства, каквито познаваме и виждаме днес.


Историите са за Содом и Гомор (Битие 19:1-11) и законите на Левит (Левит 18:22 и 20:13), които са за сексуално насилие и стигмата в Древния Близък изток за нарушаване на мъжката чест. Нареждането, че "с мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота." (Левит 18:22, 20:13) е свързано с култова проституция, с контекста на общество, загрижено за здравето си, продължаването на семейните родове и запазване отличителността на израелтяните като народ след бягството от Египет.


От Новия завет това са Първо писмо до Коринтяни 6:9 и Първо писмо до Тимотей 1:10, но там се говори за "мъжеложство" и изтъкнатият аргумент и контекстът на употребата му най-вероятно се за сексуалната експлоатация на млади мъже от възрастни мъже - практика, наречена педерастия.


Друг новозаветен текст е писмото на апостол Павел до римляните (1:26-27), но той е част от по-широк обвинителен акт срещу идолопоклонството (в частност, култ към богиня Изида) и прекомерната, егоцентрична похот, която се движи от желанието да "консумираме", вместо да обичаме и да служим, както е очертано за християнското партньорство на много места в Библията.


(бел.ред. - някои добавят и седми текст, Битие 9:20-27, където всъщност се разказва за голотата на пияният заспал Ной и как синовете му го прикрили.)


За основата на християнското партньорство


Макар че е вероятно евреите и християните през I век да са нямали почти никакво съзнание за категорията "сексуална ориентация", това не означава, че библейските автори са грешили. Това означава най-малкото, че продължаващото противопоставяне на еднополовите връзки и LGBTQ идентичността трябва да се основава на нещо различно от тези библейски текстове. Което ни връща към теологията на християнския брак или партньорство.


Ако нито диференциацията на пола, нито "допълването между половете" са основата на християнското партньорство, тогава какво е?


В Писанието често се изтъква: бракът е свещен за християните, защото може да представлява трайната любов между Христос и Църквата. Християнското партньорство създава възможност да изживеем Божията любов.


Вярно е, че известна разлика изглежда важна за въплъщаването на тази метафора. Но тя е важна и разбирането, че всички наши различия могат да доведат до съпричастност, състрадание, добронамерено изслушване, жертвоготовност и какво означава да "обичаме ближния като себе си".


Всеки, който някога е бил в интимни отношения от всякакъв вид, може да свидетелства за спектъра от различия (и произтичащи от това конфликти), които са неразделна част от две личности, опитващи се да интегрират живота си.


По-важното тук е, че Божият замисъл за християнско партньорство е да отразява "най-истинската и сладка любов", която някой би могъл да познае; това е самоотдаващата се, вечна, освобождаваща любов между Бог и творението, която е възможна чрез Христос. Голямо предизвикателство, но въпреки това цел, с която безброй LGBTQ индивиди и двойки живеят и продължават да живеят и днес.


В заключение


За да усложни допълнително аргументите срещу еднополовите връзки, Писанието не предполага, че спазването на библейския авторитет означава, че християните трябва да отхвърлят опита като учител. Всъщност това, което Исус каза в Проповедта на планината (Матей 7: 17-18), показва, че опитът трябва да информира как ние научаваме Божията истина. Това е, което е позволило на първите християни да решат да включат езичници, които не спазват старозаветния закон, в ранната църква (Деяния 15: 1-19). Това също бе в основата за християнските аргументи, сложили край на робството и подкрепящи движенията за равенство на жените през цялата църковна история.


Призивът за реформа на християнското учение в тези случаи не предполага, че човешкият опит трябва да се поставя над Писанието, а че очевидното изключване, несправедливост и разрушителни последици от широко разпространените вярвания трябва да върнат християните към текста, за да разгледат различна перспектива, която може да отразява по-добре сърцето на Бог. Библията никога не подкрепя потисничеството. За да бъде страданието подобно на Христовото, то трябва да бъде изкупително. Изкупителното страдание не поддържа потисническите сили, но винаги е израз на съпротива срещу тях. Поради всички тези причини, християните имат морален императив да преразгледат своето тълкуване на това, което Библията казва за LGBTQ идентичностите.


Като се има предвид всичко, важно е да се помни, че през цялата църковна история новата информация за хората и света често е карала християните да преосмислят своите вярвания. Това не трябва да е причина за недоверие към Писанието, а по-скоро трябва да служи като покана за съвместяване контекста на библейските писатели и собствения ни преживян опит.


Текстът е от сайта на организацията "Кампания за човешки права" и негови автори са теолози и пастори от САЩ. (С известни съкращения).


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK