Що е политология и има ли почва у нас

Платон и Аристотел в Атинската школа – копие на картина на Рафаело

© Николай Дойчинов

Платон и Аристотел в Атинската школа – копие на картина на Рафаело



Избори 2022

Все по-смаян съм от количеството хора, които снизходително ми обясняват, какво било пишело в учебниците по политология: че "политологията е наука за овладяване, упражняване и задържане на властта".


Да, има и такива учебници. Преди няколко години влязох в една емблематична руска книжарница и изкупих всички налични учебници по политология - общо шест на брой. До един бяха одобрени от путинското министерство на образованието. И до един развиваха различни версии на горната дефиниция на политологията.


Проблемите в тази дефиниция са поне два. Първият: не е очертана целта на упражнението - в името на какво или на кого се овладява, упражнява и задържа тази власт? Вторият: и Чингиз хан, и Хитлер, и Сталин биха се подписали под тази дефиниция. Но те не са известни с това, че след себе си са оставили значими цивилизационни постижения.




Що са цивилизационни постижения и защо ни интересуват в случая? Интересуват ни, защото дават отговор именно на въпроса, който дефиницията на Чингис хан-Хитлер-Сталин изобщо не поставя: в името на кого или на какво се упражнява властта?


Най-ясното и практично съвременно (т.е. не говорим за фараоните в древен Египет) определение на "цивилизация" е дадено от Чърчил:


Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


"Цивилизацията означава общество, основано върху мненията на цивилните граждани. Тя означава, че насилието, властта на воините и на деспотични вождове... условията на агресия и тирания отстъпват, за да освободят място за парламенти, в които се коват законите, както и за съдилища, които поддържат тези закони. Това е Цивилизацията - и върху нейната почва израстват свободата, удобството и културата. Когато в дадена държава властва Цивилизацията, тогава животът на масата от хората е по-широк и по-малко измъчен".


Тук виждаме решението на въпроса - в името на кого или на какво се упражнява властта? А именно: докато властта се упражнява по дефиницията на руските учебници, на власт са въоръжени мъже и вождове, упражняващи властта си с насилие, агресия и тирания. За кого и за какво се упражнява тази власт е ясно: за благото на упражняващите я. В този модел мнението на гражданите няма отношение към властта, а техният живот е лишен от свобода, култура и - това е много важно - от удобство, но затова пък е "измъчен" и тесен.


Самсон агонистът
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Всичко това се преобръща в момента, в който гражданите започнат да се самоуправляват чрез закони и парламенти. Така си осигуряват удобен, културен, свободен и "широк" живот, лишен от насилие, агресия, мъчения и тирания. Това точно състояние наричаме днес "цивилизация"; и това точно състояние никога не се постига при упражняването на властта според дефинициите в руските учебници.


Дотук разбрахме, какво политологията не е: тя не е подпомагането на въоръжени мъже, вождове и тирани да овладеят, упражняват и задържат властта. Тя не е това, тъй като така не допринася за цивилизацията. Политологията няма и не може да има за цел да постигне увековечаване на властта на вождовете в собствен техен интерес (е, обслужващите политолози може и да се докопат до някой и друг недооглозган кокал, метнат в тяхна посока от трапезата на вождовете).


Какво, тогава, е политологията?


Открай време политическата цивилизация, която за краткост наричаме "Европа", се опитва да реши следния голям въпрос: как да стане така, че обикновените граждани да не бъдат тормозени от власт-имащите? За системното решаване на този въпрос Аристотел структурира политическата наука, която първоначално нарича "Политика" в едноименния си труд. Тази наука има за цел да определи най-вече, кои държавни устройства са правилни и добри и кои - девиантни, лоши.


Феноменология на духа
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Правилните, според Аристотел, са онези държавни устройства, в които управляващите упражняват властта за общото благо, благото на всички - нещо, което не може да намери място във варварската дефиниция, с която започнах. За нея обикновените хора не съществуват като субекти, обекти или изобщо някакви участници във властта. Затова онези "политолози", които споделят тази дефиниция, са вторачени единствено и само във вожда, презирайки (като него самия) онези "цивилни", за които говори Чърчил. Девиантните форми, пак според Аристотел, са онези, при които управляващите упражняват властта за собственото си благо.


От времето на Аристотел, обаче, някои думи са променили значението си. "Политика" вече се приема като самото действие, а не - като анализът на това действие; анализа обозначаваме с термина "политология". Действието, т.е. политическата дейност, следвайки европейската политологична традиция, може да бъде само едно: обслужване на общото благо, работа в интерес на всички. Действието в собствен интерес не е политика и политологията е длъжна да съобщава това. Пример: управлението на "модела Борисов", както и на "вертикалата на Путин" обслужва техните (и на техни приятели) интереси и следователно не може да бъде наречено "политика", не и в европейския смисъл на тази дума.


Аристотел. Органон - част 1
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Добре, разбрахме, в името на кого и на какво съществува и политологията, и политиката: в името на гражданите и на тяхното благо. Възниква още един въпрос: това се прави с цел да се случи - какво?
Това е огромният, определящият свръх-въпрос, "слонът в стаята". Отговорът му разкрива съдържанието на европейската цивилизация, което откриваме при внимателното четене на големите наши мислители - от Аристотел до Хегел, от Августин до Кант и от Милтън до Бърк . Тази цивилизация по този отговор се различава от всички нейни варварски конкуренти. Кой е този отговор?


Ето го.


В сърцето на европейската цивилизация стои програма за постоянното разширяване ("по-широкия" живот на Чърчил) на възможностите за воденето на независим живот - на отделните хора, на общностите, на държавите. Що е независим живот е очевидно: да си свободен в решенията какво да правиш със себе си, без някой да ти пречи, т.е. без да си ограничаван от външни обстоятелства или от чужди решения и указания. Когато, в политологията, говорим за прогрес или напредък, имаме предвид това: дали в някакъв следващ момент хората имат повече или по-малко възможности за воденето на независим живот? Ако повече, значи има напредък. Ако по-малко, значи има регрес.


Лекции по логика
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Пример: в момента българите се опитват да излязат от състояние на регрес, на период, в който възможностите им за независим живот постоянно намаляваха. И все по-ясно същите тези българи дават заявка, че искат напредък - т.е. по-"широки" (пак по Чърчил) възможности за воденето на независим живот, без тормоз, насилие и подчинение на волята на някой вожд.


Скритата цел на варварската политология е да постигне безгласно подчинение на волята на вождовете. Откритата цел на европейската политология е чрез постоянна дискусия да постигне все по-широки възможности за воденето на независим живот.


Така стигаме до въпроса: коя политология има почва у нас?


Мнозинството българи вече са наясно, че не искат подчинение, а все по-независим живот. Все по-малко са следовниците на варварския вариант на политологията, т.е. на безгласното подчинение на волята на вожда. У нас европейската политология е онази, която описва и оценява състоянието на обществените отношения и повечето българи ще я намерят за самоочевидна.


В този смисъл мнозинството българи са вече повече политолози от доста титуловани политически анализатори, които трескаво се опитват да запазят властта на вожда, следвайки варварските дефиниции, разхвърляни из руските учебници по политология.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK