Прокурорският монопол не е азбучна истина – разказва главният прокурор преди 100 години

НБУ преиздаде ценна книга - "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции", написана през 1928 г. от Светослав Велчев, главен прокурор при ВКС 1920-1932 г. и първи председател на ВАС

© Велко Ангелов

НБУ преиздаде ценна книга - "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции", написана през 1928 г. от Светослав Велчев, главен прокурор при ВКС 1920-1932 г. и първи председател на ВАС



НБУ издаде изследването "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции" на Светослав П. Велчев - главен прокурор при Върховния касационен съд от 1920 до 1932 г., първи председател на Върховния административен съд от 1932 г. до 1938 г. и автор на учебници по право. То е писано през 40-те години на ХХ век, а сега излиза в поредицата "Българско юридическо наследство" с встъпителна студия и научна редакция на проф. Веселин Вучков, преподавател в Нов български университет и зам.-министър и министър на вътрешните работи, подал оставка от втория кабинет на ГЕРБ.


Светослав П. Велчев

Светослав П. Велчев


"Светослав П. Велчев е един от най-известните юристи на Царство България, според някои съвременници е може би е и най-популярният юрист в България", разказа по БНР проф. Вучков. Според него най-отличителната черта на именитият юрист е чувството му за държавност и обединението на нацията. Интервюто с проф. Вучков можете да чуете тук.


Предлагаме ви мнението за книгата на бившия прокурор Андрей Янкулов, сега адвокат и консултант в "Антикорупционния фонд". То е препубликувано от профила му във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник".




Наскоро НБУ преиздаде една много ценна книга - "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции", написана през 1928 г. от Светослав Велчев, главен прокурор при Върховния касационен съд в периода 1920 - 1932 г. В нея се проследява възникването и развитието на прокурорската институция в различни европейски държави, както и в България след Освобождението и през първата четвърт на миналия век.


Любопитното е, че


Политическият дебат за "мястото на прокуратурата", който ни очаква сега, е воден у нас и преди точно 100 години.


По съществото си това е спор не толкова за номиналната позиция, която да заема институцията в системата на държавните органи, а за реалното проявление на отношенията ѝ с политическата власт и съда. Преди век нещата са се въртели конкретно около института на несменяемост на прокурорите, като поддръжниците на тезата "против" са я защитавали със същите аргументи, с които и днес се защитава близостта на прокуратурата с изпълнителната власт и отдалечеността ѝ от съда, обратно при поддръжниците на тезата "за".


Есенцията на едната концепция се свежда до разбирането, че наказателното преследване е по същество функция на изпълнителната власт, а на другата - че прокурорската работа е "квазисъдебна", а стандартите на независимост, безпристрастност и качество естествено приближават прокурорската служба до съдийската, а не до обикновената администрация.


В този дебат ключови са няколко отправни точки:


1. Колкото е по-развита досъдебната фаза на наказателния процес, толкова повече аргументи има в подкрепа на "квазисъдебните" функции на прокурора, особено пък там, където няма съдия-следовател.


Континенталните правни системи, сред които и нашата, са с развита досъдебна фаза на наказателния процес, което следва от исторически инквизиционния му характер на континента, за разлика от историческия състезателен процес в англо-саксонските системи. На досъдебната фаза страни няма и един от основните аргументи за това, че мястото на прокуратруата не е в съдебната власт - за "прокурора страна", категорично не е относим.


Логично, колкото е по-развита досъдебната фаза, толкова по-слаба е тезата за естественото приравняване на позициите на прокурора и адвоката като страни, което е важимо само за съдебната фаза на процеса. Обратно, колкото по-неразвита е досъдебната фаза и функцията на прокурора да решава е слабо застъпена, толкова по-силни са аргументите за "прокурора страна".


2. Колкото наказателнопроцесуалната система стои по-близо до принципа на "задължителност на наказателното преследване", т.е. да трябва да се преследват наказателно всички престъпления, а не да може да се избира по целесъобразност с кои случаи да се занимава и с кои не, толкова по-силни са аргументите, че провеждането на самото наказателно преследване няма нищо общо с правене на политика.


Исторически континенталните системи са изградени на принципа на задължителността, отново за разлика от англосаксонските, където никой може въобще и да не се занимава с извършителя на някое престъпление, ако се прецени, че няма публичен интерес от това.


3. Развитието на европейските правни системи е насочено към повече независимост на прокурорските институции от политическото статукво, дори и там, където по историческа традиция прокуратурата остава и към ден-днешен номинално част от изпълнителната власт. Явно е откроима тази тенденция от редица документи на Венецианската комисия и особено становищата ѝ по промените в съдебната система на Полша, първия доклад за върховенството на правото на Европейската комисия, някои решения на Съда на ЕС, касаещи възможността изпълнителната власт да дава указания на прокурорите по конкретни дела в някои европейски държави, и пр.


Прокурорският надзор: Произход, развитие, функции
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

4. Имаме нагледния пример на действителността, в която живеем, със състоянието и на регулаторите от типа на агенции и комисии, и на съда. С всичките си неудачи съдът е единствената институция, която едва що-годе и с много условности, но (особено на фона на останалите) се опази от безобразията, съпътствали обяздването на цялата държава от един всепоглъщащ властови кръг през последните години. И се помъчи да бъде някаква преграда пред тоталното обезличаване на каквато и да е законност у нас.


На фона на това всякаквите комисища и комисийки бяха изцяло изпразнени от каквото и да е легитимно съдържание и превърнати в бухалки спрямо едни и чадър спрямо други. Имайки пред очите ни тази реалност, не мога да открия прагматична логика, по която да не би ни било страх от отдалечаването на прокуратурата от съда, а за сметка на това приближаването ѝ към статута на някаква там дори и уж независима комисия.


В заключение, връщайки се на "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции" от Светослав Велчев, при прочитането му ще откриете, че нещото, което днес смятаме едва ли не за азбучна истина и за реформата му, не се говори - прокурорският монопол върху функцията по наказателно преследване съвсем не е било в същото положение преди 100 години.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 977 Весело

    Поведението "бухалки спрямо едни и чадър спрямо други" не е обвързано с конкритна личност. Това е модел, който много трудно ще се изкорени... Като гледам САЩ и Западна Европа съм по-скоро песимист - дори там започнаха да въртят "бухалки". Е, оцветени в цветовете на дъгата и украсени с африкански абанос, но пак са си здраво дърво.

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  2. 2 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2953 Неутрално

    “ Колкото наказателнопроцесуалната система стои по-близо до принципа на "задължителност на наказателното преследване", т.е. да трябва да се преследват наказателно всички престъпления, а не да може да се избира по целесъобразност с кои случаи да се занимава и с кои не, толкова по-силни са аргументите, че провеждането на самото наказателно преследване няма нищо общо с правене на политика.”

    В днешно “европейско” време това изобщо не е така - наказателното преследване все повече зависи от “правенето на политика” - от наказателното преследване заради недолюбване на богоизбрания народ (Холкост) през преследването на “езика на емоцията” (за едни омраза, за други чест, за трети - любов - ПКП) до, ако щете днешното “чипиране” - ако някой се вмъкне с валиден паспорт в европейска държава, но заобиколи QR кода (фалшив сертификат, подкуп за валидиране).
    Още с обявяването на “интелектуалното право” за свещена крава (доказателства тежест лежи върху обвинения в едно със задължението да разкрие “търговските си тайни/ноу-хау-то/творческите намерения пред обвинителя, сезирал прокуратурата), наказателното преследване стана политическо зависимо. В последствие подсилено с нормативни актове като законите за предотвратяване “прането на пари”; “конфликт на интереси; “неоснователно обогатяване”; “бързите процедури” по рекет на установените монополи (банки, ел. дружества, телекомуникационни компании) върху потребителите си, и то със задна дата, и дори върху починали лица.

    И не се преследват всички престъпления - достатъчно е прокуратурата да забави образуваната преписка (или да повдигне измислени обвинения) и престъпникът може да бъде помилван без никаква санкция от съда.
    Та, прокуратурата не е и трябва да е извън съдебната власт!

  3. 3 Профил на koftimastia
    koftimastia
    Рейтинг: 15 Весело

    До коментар [#2] от "wanderer":

    Give this man a cookie

  4. 4 Профил на koftimastia
    koftimastia
    Рейтинг: 15 Весело

    До коментар [#2] от "wanderer":Та, прокуратурата не е и трябва да е извън съдебната власт!
    Това не значи, че непременно трябва да съществува фигурата на главпрока.

  5. 5 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 982 Неутрално

    Главния прокурор е важна публична фигура. Трябва да се избира от парламента и да се отчита на него.С това трябва да се залови новото законаделство веднага като пръв приоритет.

  6. 6 Профил на pro_bono
    pro_bono
    Рейтинг: 982 Неутрално
  7. 7 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4271 Неутрално

    UNITED EU UNION

    По Велик закон, КРБ, прокуратурата е част от Съдебната власт.

    Което недостига е:
    обикновен закон разграничаващ категорично ясно
    Съдилищна власт Над прокурорска.

    Прокурор е "страна".

    Законно, не е "обвинител".
    Не е,
    защото предназначението на Цялата съдебна власт
    под КРБ Чл. 117 е "защита на законни права и интереси...".

    Прокурор е страна защитник на законни права,
    държавни или частни, според данни за нарушения/престъпления.

    Ако прокурорско разследване (досъдебно производство)
    произведе "достатъчно качествени" данни,
    прокурорът подава до съдилище исков документ,
    като страна ищец.

    Термини "обвинител" и "обвинение" са част от съдебната и политическа практика,
    но се ползват твърде блудно,
    забравяйки повелята на първия закон КРБ: "защита",
    както и презумпцията "невинен" до ако/евентуално бъде доказано противното.
    Неточни термини обслужват политическо говорене за сметка на...


    "Имайки пред очите ни тази реалност,
    не мога да открия прагматична логика,

    по която да не би ни било страх от отдалечаването на прокуратурата от съда,

    а за сметка на това приближаването ѝ към статута на някаква там дори и уж независима комисия."

  8. 8 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1422 Неутрално

    До коментар [#2] от "wanderer":Та, прокуратурата не е и трябва да е извън съдебната власт!Това не значи, че непременно трябва да съществува фигурата на главпрока.
    —цитат от коментар 4 на koftimastia


    Мненията ни съвпадат по този въпрос.
    Където и да се намира прокуратурата, в изпълнителната или съдебната власт, издръжката и, включително заплати и бонуси, да не говорим за рушвети ще съществуват и желаещите да въздействат ще ги има.
    Но ако няма главен прокурор и пирамидална структура, всеки прокурр ще действа според съвестта си и понеже няма гилдия, която да е 100 ангели или дяволи, то и между прокурорите е имало, има и ще има свестни и отговорни хора. Аз мисля, че повечето от тях са такива и съответно, като няма кой да им се меси както е сега, ще имаме приличен процент честно изградени обвинения, а не бухалки по разпореждане отгоре.
    Остава въпроса с кариерното развитие, който може да бъде решен с оценка на обективните резултати, присъждана от комисия съставена от самите тях (общото им събрание) при това с мандат, а не за цял живот, която да оценява количеството и качеството на обвиненията, произнесените присъди и да одобрява съответно повишение. То може да е на място с увелиение на заплатата, може да е и с придвижване по служба от районен, в градски или областен, с което добрите да бъдат поощрявани и 'лошите" ще се очертаят по естетсвен начин. А когато си 'лош" по-дълго време, е въпрос на регламент, кога ще ти бъде показана вратата или пък ще има нещо като мандат, след изтичането на който ако си с кофти резултати, преминаваш в гилдията на юристите на свобдна практика.

  9. 9 Профил на ali_ibn_isa
    ali_ibn_isa
    Рейтинг: 1094 Неутрално

    "Не знам как трябва да бъде, но както е сега - не трябва да бъде"
    ----
    Сега, Прокуратурата е основен инструмент на мафията да прикрива престъпления и да тормози опоненти.
    За да се промени това трябва да има желание - начин ще се намери.
    Дали с премахването на прокурорската йерархия, щото в този вид е нищо повече от милиционерска структура.
    Дали с промяна на изборните процедури(пряк избор може би?)
    Изборът на прокурор от НС не ми се струва за удачен, защото ще повтори точнао политическата конюктура към определен момент.
    Може да се вземе пример от президентската институция. Факт е че тя единствено НЕ беше завладяна, както и съда(изцяло). Причината при президента беше, че има времево разминаване с парламентарните избори и обикновенно народа вече се е усетил, какво му гласят. Причините при съда са повече(относителна децентрализация и независимост).

  10. 10 Профил на mbe281060634
    mbe281060634
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Прокуратурата дали ще провери
    #КойПредложиСпецов ?

  11. 11 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 1058 Неутрално

    Въпреки словесните еквилибристики факт е, че обвинителят не може да бъде едновременно и съдия т.е. да е част от съдебната власт. Трите страни в съдебния процес са обвинението, защитата и съда, като логично власт в съдебния процес е само съдът, който взима решението в съдебния процес. Другите две страни в съдебния процес (обвинеието и защитата) са част от съдебната система, но не и от съдебната власт. Държавното обвинение и следствието са естествена част от изпълнителната власт - другото е фактически неверно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK