© Велко Ангелов
НБУ преиздаде ценна книга - "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции", написана през 1928 г. от Светослав Велчев, главен прокурор при ВКС 1920-1932 г. и първи председател на ВАС
НБУ издаде изследването "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции" на Светослав П. Велчев - главен прокурор при Върховния касационен съд от 1920 до 1932 г., първи председател на Върховния административен съд от 1932 г. до 1938 г. и автор на учебници по право. То е писано през 40-те години на ХХ век, а сега излиза в поредицата "Българско юридическо наследство" с встъпителна студия и научна редакция на проф. Веселин Вучков, преподавател в Нов български университет и зам.-министър и министър на вътрешните работи, подал оставка от втория кабинет на ГЕРБ.
Светослав П. Велчев
"Светослав П. Велчев е един от най-известните юристи на Царство България, според някои съвременници е може би е и най-популярният юрист в България", разказа по БНР проф. Вучков. Според него най-отличителната черта на именитият юрист е чувството му за държавност и обединението на нацията. Интервюто с проф. Вучков можете да чуете тук.
Предлагаме ви мнението за книгата на бившия прокурор Андрей Янкулов, сега адвокат и консултант в "Антикорупционния фонд". То е препубликувано от профила му във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник".
Наскоро НБУ преиздаде една много ценна книга - "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции", написана през 1928 г. от Светослав Велчев, главен прокурор при Върховния касационен съд в периода 1920 - 1932 г. В нея се проследява възникването и развитието на прокурорската институция в различни европейски държави, както и в България след Освобождението и през първата четвърт на миналия век.
Любопитното е, че
Политическият дебат за "мястото на прокуратурата", който ни очаква сега, е воден у нас и преди точно 100 години.
По съществото си това е спор не толкова за номиналната позиция, която да заема институцията в системата на държавните органи, а за реалното проявление на отношенията ѝ с политическата власт и съда. Преди век нещата са се въртели конкретно около института на несменяемост на прокурорите, като поддръжниците на тезата "против" са я защитавали със същите аргументи, с които и днес се защитава близостта на прокуратурата с изпълнителната власт и отдалечеността ѝ от съда, обратно при поддръжниците на тезата "за".
Есенцията на едната концепция се свежда до разбирането, че наказателното преследване е по същество функция на изпълнителната власт, а на другата - че прокурорската работа е "квазисъдебна", а стандартите на независимост, безпристрастност и качество естествено приближават прокурорската служба до съдийската, а не до обикновената администрация.
В този дебат ключови са няколко отправни точки:
1. Колкото е по-развита досъдебната фаза на наказателния процес, толкова повече аргументи има в подкрепа на "квазисъдебните" функции на прокурора, особено пък там, където няма съдия-следовател.
Континенталните правни системи, сред които и нашата, са с развита досъдебна фаза на наказателния процес, което следва от исторически инквизиционния му характер на континента, за разлика от историческия състезателен процес в англо-саксонските системи. На досъдебната фаза страни няма и един от основните аргументи за това, че мястото на прокуратруата не е в съдебната власт - за "прокурора страна", категорично не е относим.
Логично, колкото е по-развита досъдебната фаза, толкова по-слаба е тезата за естественото приравняване на позициите на прокурора и адвоката като страни, което е важимо само за съдебната фаза на процеса. Обратно, колкото по-неразвита е досъдебната фаза и функцията на прокурора да решава е слабо застъпена, толкова по-силни са аргументите за "прокурора страна".
2. Колкото наказателнопроцесуалната система стои по-близо до принципа на "задължителност на наказателното преследване", т.е. да трябва да се преследват наказателно всички престъпления, а не да може да се избира по целесъобразност с кои случаи да се занимава и с кои не, толкова по-силни са аргументите, че провеждането на самото наказателно преследване няма нищо общо с правене на политика.
Исторически континенталните системи са изградени на принципа на задължителността, отново за разлика от англосаксонските, където никой може въобще и да не се занимава с извършителя на някое престъпление, ако се прецени, че няма публичен интерес от това.
3. Развитието на европейските правни системи е насочено към повече независимост на прокурорските институции от политическото статукво, дори и там, където по историческа традиция прокуратурата остава и към ден-днешен номинално част от изпълнителната власт. Явно е откроима тази тенденция от редица документи на Венецианската комисия и особено становищата ѝ по промените в съдебната система на Полша, първия доклад за върховенството на правото на Европейската комисия, някои решения на Съда на ЕС, касаещи възможността изпълнителната власт да дава указания на прокурорите по конкретни дела в някои европейски държави, и пр.
4. Имаме нагледния пример на действителността, в която живеем, със състоянието и на регулаторите от типа на агенции и комисии, и на съда. С всичките си неудачи съдът е единствената институция, която едва що-годе и с много условности, но (особено на фона на останалите) се опази от безобразията, съпътствали обяздването на цялата държава от един всепоглъщащ властови кръг през последните години. И се помъчи да бъде някаква преграда пред тоталното обезличаване на каквато и да е законност у нас.
На фона на това всякаквите комисища и комисийки бяха изцяло изпразнени от каквото и да е легитимно съдържание и превърнати в бухалки спрямо едни и чадър спрямо други. Имайки пред очите ни тази реалност, не мога да открия прагматична логика, по която да не би ни било страх от отдалечаването на прокуратурата от съда, а за сметка на това приближаването ѝ към статута на някаква там дори и уж независима комисия.
В заключение, връщайки се на "Прокурорският надзор: произход, развитие, функции" от Светослав Велчев, при прочитането му ще откриете, че нещото, което днес смятаме едва ли не за азбучна истина и за реформата му, не се говори - прокурорският монопол върху функцията по наказателно преследване съвсем не е било в същото положение преди 100 години.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
