С откраднатите обществени пари продължават да се купуват гласове, магистрати, регулатори

В България на практика няма работеща държавна структура, която да се бори с прането на пари и корумпирането на висши държавни чиновници.

© Юлия Лазарова

В България на практика няма работеща държавна структура, която да се бори с прането на пари и корумпирането на висши държавни чиновници.



Според министрите на икономиката и регионалното развитие само от 2019 г. и само чрез "Автомагистрали" ЕАД и "Държавна консолидационна компания" са раздадени 8.7 милиарда лева без обществени поръчки (без търгове и конкурси). Огромната част от тези пари са преведени като аванси без насрещни гаранции, и то по договори, повечето от които още не са започнали да се изпълняват дори към днешна дата. Тези пари са силно концентрирани в едва няколко десетки фирми. Отделно са близо 2 милиарда, раздадени от ББР щедро само на 20 фирми.


Освен това според министъра на финансите много от парите, изхарчени от държавния бюджет чрез обществени поръчки, са дадени в процедури с по един - САМО ЕДИН - кандидат. Сумите на тези договори ще се съобщят допълнително от служебното правителство. И това само от края на 2019 г. и само чрез две от разкритите схеми за пренасочване на огромен публичен финансов ресурс към конкретни неслучайни лица. Отделно са схемите за милиарди, действащи в държавната енергетика, например.


Проблемът с тези много големи за размера на България суми не е просто криминален. Възмездието сигурно е важно за мнозинството български граждани и такова трябва да има, но криминалната отговорност за тези схеми ще трябва да почака нов състав на Висшия съдебен съвет и нов главен прокурор след това. Защото, ако сегашните си вършеха работата, тези схеми нямаше да се случат изобщо. А промени в съдебната система може да има, а може и да няма след изборите. Това зависи основно от "катарзиса" на БСП и от искреността и необвързаността със статуквото на партията на Слави Трифонов.




По-големият проблем с тези космически за страната ни суми обаче е техният ефект върху средата


Възможността със стотици милиони и милиарди, откраднати от всички нас, да продължават да се купуват полицаи, магистрати, политици, регулатори и медии. Да се участва в бъдеща приватизация на държавни активи. Да се купуват гласове. Да се организират скъпи кампании за дезинформация и омаскаряване на опоненти. Да се събира и използва за изнудване информация. Да се прокарват интереси на чужди държави. Да се насаждат антиевропейски настроения и тези. Да се изкривява свободната конкуренция в икономиката. Ако тези мръсни пари се оставят да циркулират свободно в икономиката на България, тогава отвоюването на завладяната държава ще е много по-трудно и щетите ще продължат за поколение напред.


Деморализиращият, корозионен ефект на този капитал ще отрови средата за години напред и ще поддържа на власт в сянка криминален икономически "елит". Ще трябва да забравим за чужди инвеститори за още няколко мандата. Ще трябва да забравим за Шенген и за Еврозоната. България ще заприлича все по-малко на член на ЕС и все повече на държава от "Западните Балкани" или бившия Съветски съюз.


Изключително важно е да се изолират тези отровни пари от финансовата система на страната


За това не е необходима сложна и дълга съдебна реформа, а само силната политическа воля на следващото правителство. Субектите (и всички свързани с тях лица), облагодетелствали се от обществени средства по неправомерен и непрозрачен начин, трябва да бъдат обявени публично от правителството и българските банки трябва да бъдат предупредени да не работят с тях поради висок риск от пране на пари, както и поради висящи производства за разследване на тези схеми от агенциите на изпълнителната власт (ДАНС, полицията, НАП, Държавна финансова инспекция, Сметната палата).


Ако българските банки изолират тези "играчи" от финансовата система на страната, те няма да могат да корумпират и корозират повече обществото ни с мръсните си пари. Това е работа на частния финансов сектор, който трябва да се активира от изпълнителната власт и финансовите регулатори БНБ и КФН (които заедно с ДАНС също имат важна роля по Закона за мерките срещу изпирането на пари - ЗМИП) като щит и филтър, като имунна система на обществото срещу заразата на мръсните пари. За това не е необходима "съдебна реформа".


За това не са необходими години. За това са необходими и достатъчни силна политическа воля


независимост от задкулисието, здрав морален компас, смелост и няколко месеца на решителни действия от страна на следващото правителство. Публичното оповестяване на "бенефициентите" на милиардите безконтролно и на тъмно изхарчени публични пари и предупреждението към банките от страна на Министерството на финансите, ДАНС и БНБ, би било напълно достатъчно, за да се окажат тези хора в невъзможност да се радват на парите ни. И да не могат да продължат да крадат бъдещето ни, да ни контролират и инфектират чрез тях.


На ръководствата на българските банки междувременно бих казал това - не чакайте указания от държавни органи, а действайте превантивно. По този начин ще защитите банките си от сериозни рискове и потенциални обвинения в съучастие в пране на пари, корупция и укриване на данъци. Обвинения, които лесно може да надхвърлят юрисдикцията на България. Преразгледайте отношенията си с фирми и лица (вкл. свързани такива), които са били бенефициенти по договори с държавата и държавни фирми през последните години. Вие знаете кои са, те са ваши големи клиенти. Всъщност може би едни от най-големите.


Поискайте допълнителна информация за трансфери на пари от тях към трети лица по договори за различни "услуги", особено към сметки в чужбина. Поискайте информация за крайните собственици на "контрагентите" им. Поискайте обяснения за тегленията на големи суми в брой.


И най-накрая учтиво ги помолете да си закрият сметките. Веднага


Изградете си вътрешни бази данни с рискови лица, които са получатели или свързани с получатели на публични и/или европейски средства. Направете изследване за свързаност с такива лица сред клиентите си. Поискайте декларации от съществуващите ви клиенти за свързаност с бенефициенти по договори с държавни структури, вкл. държавни търговски дружества. Изолирайте тези клиенти от бизнеса си, рискът не си струва. Дори само едно сериозно разследване, споменаващо банката ви - дори журналистическо - е достатъчно да се отрази силно негативно на репутацията ви и да доведе до ограничаване на отношенията ви с партньори в чужбина, включително до прекратяване на кореспондентските ви отношения за разплащания в долари и евро.


А потенциалните санкции, които биха ви се наложили от различни правителства (особено правителството на САЩ) - ако се прецени, че банката ви е съдействала активно за или е допуснала поради небрежност и занижен контрол преминаването на мръсни пари - на практика нямат горна граница и могат да доведат до затваряне на институцията ви. Не разчитайте, че ще можете да защитите интересите си в съда - в България или някъде другаде. Веднъж накърнена, ртепутацията ви няма как да се оправи и загубите ще са гарантирани. Започнете почистването сега.


На Банков надзор в БНБ бих казал следното - вие имате преки задължения по ЗМИП да контролирате


поднадзорните ви лица (в случая търговските банки) да не допускат преминаването през финансовата система на страната на мръсни пари. Освен това имате и задължение за общ надзор над банковата система и опазването й от рискове по принцип. Рискове, които могат да доведат до колапс на конкретна банка или група от банки - в случая от санкции, наложени за участие в схеми за пране на пари, корупция и укриване на данъци, свързани с кражби на публични средства.


Събудете се и започнете да виждате проблемите в борбата срещу прането на пари в България, или по-точно липсата на прилагането на практически мерки, които да имат какъвто и да е измерим ефект върху тези процеси. През българските банки за последните десетина години са минали десетки милиарди лева публични средства, голяма част от които - както се вижда напоследък - раздадени без конкурси и търгове, често в необичайно големи аванси, платени месеци и години преди изпълнение на договорите.


Немалка част от тези пари - вероятно измерима с милиарди левове - са отишли за корупционни плащания


от фирмената клиентела към политическите им патрони. Вие не сте забелязали нищо нередно. Не сте обърнали внимание на банките да осъществят засилен контрол върху тези клиенти и парични потоци. Не сте ги задължили да квалифицират тези клиенти като високорискови. Не сте инициирали нито една проверка за потенциално пране на пари. Не сте уведомявали НАП за потенциално укриване на данъци и ДАНС за потенциално пране на пари или корупционни практики. Започнете да си вършите работата. А ако случайно смятате, че това не е ваша работа (любима позиция на БНБ през годините), или не ви харесва - намерете си друга.


За ДАНС в случая просто няма какво да се каже. Дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС следва да се върне като агенция към Министерството на финансите и да се преоснове отново. В България на практика няма работеща държавна структура, която да се бори с прането на пари и корумпирането на висши държавни чиновници, политици и магистрати. Активното толериране на разпределянето на милиарди левове публични средства на тъмно, без търгове и конкурси, и липсата на дори едно разследване, намекващо за някаква корупция, свързано с тези огромни за размера на държавата ни парични потоци, е достатъчна атестация за работата на тази агенция.


Фокусът върху проформа документални проверки за пълнота на клиентски досиета и наличието на изискуеми по закон вътрешнофирмени политики и протоколи по никакъв начин не може да се нарече ефективна работа по борбата с пране на мръсни пари, които се крадат от публични средства и минават с милиарди през банковата система на страната. Писането на актове за изтекли срокове на клиентски лични карти и липси на парафи върху копието на някой документ не е причината да съществува такова силно овластено от закона разследващо звено.


Смисълът от съществуването на такива агенции е да направят невъзможно харченето на милиарди публични средства по непрозрачен начин


без логични аргументи, на ръба или извън ръба на закона. И проследяването на парите след това - ако все пак такова харчене е допуснато - до разпределянето и на последната стотинка между участниците в схемите. И при установяване на престъпления - изолиране на мършата от стадото и изправяне на виновните пред закона. Постоянно. Без оглед на конкретните лица, заемащи конюнктурно властови позиции.


Вероятно много хора потръпват нервно в столовете си, докато четат тези редове. Много собственици на фирми, закачени от години за публични фондове, ще възразят тихо, че са нямали друг начин да оцелеят. Но да участваш в корупционни схеми за кражби на публични средства е съзнателен избор, а не начин на оцеляване. И рисковете от такива "бизнес" решения са пределно ясни на (съ)участниците от самото начало. Включително рисковете за банките, обслужващи схемите. Крайно време е тези рискове да се материализират.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK