Приоритетите във висшето образование – има ли смисъл

Субсидирането на и без това силно субсидираната система на висшето образование още веднъж спъва определяне на финансирането според качеството.

© Цветелина Белутова, Капитал

Субсидирането на и без това силно субсидираната система на висшето образование още веднъж спъва определяне на финансирането според качеството.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).


Правителството ще подкрепя определени професионални направления и специалности в университетите чрез освобождаване на студентите от семестриални такси. Конкретната идея се появи още през 2018 година.


Към този момент вече около 70% от професионалните направления се третираха като приоритетни чрез допълнително субсидиране и изключване от правилото за пари срещу качество - реформата, която обвързва издръжката за образованието с резултатите и основно с реализацията на пазара на труда (писали сме за това ТУК).




И докато изглеждаше, че изключенията от "реформата" няма накъде повече да се разширяват, министерството на образованието измисли нова линия, по която да има по-приоритетни направления (още тогава министърът на образованието цитираше точните специалности - тук).


В първия случай държавата субсидира допълнително университетите да привличат повече студенти в определени направления, а във втория - студентите да се записват в тези направления напълно безплатно.


Така студентите от 8 професионални направления и 18 защитени специалности, определени като такива с най-висок бъдещ недостиг на пазара на труда, се освобождават от семестриални такси. Целият курс на обучение ще е безплатен за студентите в специалности от професионалните направления "Педагогика на обучението по", "Религия и теология", "Математика", "Физически науки", "Химически науки", "Химични технологии", "Енергетика", "Материали и материалознание".


Без такси ще се обучават студентите в специалности "Арменистика и кавказология", "Африканистика, "Индология", "Иранистика", "Класическа филология", "Новогръцка филология", "Румънска филология", "Унгарска филология", "Хебраистика". В списъка попадат също "Ядрена техника и ядрена енергетика", "Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост", "Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост", "Топло- и ядрена енергетика". Безплатно ще е обучението и за студентите, приети в "Ядрена енергетика", "Корабостроене и морска техника", "Хидростроителство", "Металургия", "Технология на дървесината и мебелите".


Мярката ще обхване 8916 студента в първи и втори курс в 18 държавни висши училища, а само през първия семестър на новоприетите през 2021/2022 г. студенти това ще струва 1,6 млн. лева. Средствата ще дойдат от бюджета на образователното министерство, но от догодина те ще бъдат планирани ежегодно в бюджетите на университетите. Това говори, че мярката вече ще се превърне в постоянна, като, разбира се, е предвидена възможност списъкът да се променя, специалности да отпадат и да се прибавят нови.


С цялата идея има няколко проблема. От една страна, действието ѝ ще е спорно. Дори в сега публикуваната частична оценка на въздействието не е заложена конкретна цел за увеличаване на броя на студентите в цитираните направления и специалности. Вероятно ще доведе до по-висок интерес - най-малкото създавайки стимул за безплатно студентстване с всички прилежащи облаги от това (субсидиран транспорт, общежитие, храна и т.н.), но това не е стратегическо планиране от страна на управляващите.


От друга страна, поредното изключение и субсидиране на и без това силно субсидираната система на висшето образование още веднъж спъва определяне на финансирането според качеството. Въпреки че формално акцентът е върху нуждата на кадри на пазара на труда, данните на Рейтинговата система за висшите училища показват, че при приоритетните направления приложението на придобитото висше образование е по-ниско от средното, а акцент върху подобряване на качеството изобщо не се поставя.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK