© Юлия Лазарова
Няма дори признаване на проблема, което би било първа стъпка към реформи.
Правният съветник на президента Иванка Иванова говори по БНР за евродоклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона в България, обявен вчера, и за предстоящото разглеждане на искането на правосъдния министър за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев.
Трябва да разделим оценката за доклада на две части. Като политическа оценка - от гледна точка на българския национален интерес е по-добре да е този доклад, дори да повтаря предишни констатации. Защото истината е, че в тази сфера на наблюдение - независимост на съда и борба с корупцията - една година е смешно малко време и не може да се очаква за една година да се очакват някакви съществени промени.
Но от научна гледна точка още първият доклад беше критикуван остро, защото не съдържа истински анализ на проблемите на отделните държави и много от индикаторите за измерване на напредъка са спорни. Например броя на присъдите по високите етажи на властта.
Докладът изброява серия от факти, за които липсва автентичен анализ. Този анализ може да бъде направен на местна почва в новооткриващото се Народно събрание. Целият механизъм за този доклад на европейско ниво е мислен, от една страна, като повод за разговор между държавите членки, но и вътре в тях, и е мислен като превантивен механизъм, а не като инструмент какво да се направи, затова и няма препоръки и срокове.
Оценките, които излизат от пресцентъра на прокуратурата, невинаги са базирани на обективни възприятия на фактите. Нашата прокуратура би трябвало да е обект на реформи, които да се случат с нейно участие. Но за момента оттам аз не виждам дори признаване на проблема, което би било първа стъпка към реформи.
От гледна точка на гражданите, които протестират срещу избора на Иван Гешев още от избора му за главен прокурор, и оценките на Европейската комисия, която е извела на първо място проблема с независимостта, наказателната отговорност и изобщо отговорността на главния прокурор - между тези две оценки има пълно съвпадение. Само нашата прокуратура си мисли, че всичко е наред.
Много често наличието на външно наблюдение у нас се използва като средство да си "измием ръцете" и да прокараме половинчати законодателни промени.
Висшият съдебен съвет (ВСС), колкото и да се ползва с гаранции за независимост, не може да стои като един остров на блаженството насред тази вълна от обвинения към главния прокурор и прокуратурата като цялост.
Тука си говорим за право. Висшият съдебен съвет е длъжен да започне процедурата за отстраняване на главния прокурор. Дали ще успее да събере мнозинство, за да вземе реално решение, е съвсем отделен въпрос. Но трябва категорично да се избегне ситуация на шиканиране и игра с кворума, трябва да имат елементарен усет за самосъхранение. Ако откажат да приложат правото, това ще е сериозно нарушение от тяхна страна.
В рамките на процедурата главният прокурор има право и трябва да бъде устно изслушан във Висшия съдебен съвет, защото само така гарантираме за него правото на справедлив процес при отстраняване от длъжност. Той има право да изложи своята гледна точка и устно пред съвета да се защити.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
