Парадоксът на германския патриотизъм

Парадоксът на германския патриотизъм


Новo социологическo проучванe показва, че германските граждани са започнали да губят вяра в европейския проект. Това може да има катастрофални последствия, ако германските политици не променят начина, по който представят Европа на своите избиратели.


Бъдещето на Германия остава неясно, докато страната се готви за федерални избори през септември. Под ръководството на Ангела Меркел Германия стана незаменима в Европа и в международния ред. Съществува консенсус, че следващият канцлер ще приложи същия подход към външната политика на страната. Меркел е избрала своя наследник, Армин Лаше от Християндемократическия съюз, чиято платформа има за цел да продължи досегашния курс.


Въпреки това, докато Меркел се подготвя да напусне поста, нараства неудовлетворението на германското общество от традиционната роля на Германия в Европейския съюз. Няма изгледи страната да напусне съюза или да бъде ръководена от евроскептична партия, но проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) показва срив на доверието в ЕС по време на пандемията.




През 2019 и 2020 г. анкетираните германци са изразили повече вяра в политическата система на ЕС в сравнение с анкетираните италианци и французи. Изглежда, че незадоволителният начин, по който се справи Европейската комисия с пандемията, е променил тяхното мнение. Около 55 процента от германците сега смятат политическата система на ЕС за счупена - 11 процента повече от миналата година. През ноември 2020 г. един на всеки двама германци е вярвал, че системата на ЕС работи, а сега само 36 процента от населението е на това мнение. "По-малко" или "много по-малко" вяра в ЕС имат 49 процента от анкетираните в резултат от ваксинационната политика на страната. Около 33 процента смятат, че нивото на интеграция в съюза е твърде високо в сравнение с 23 процента през 2020 г.


Независимо от това данните са в резултат само на едно проучване и доверието в ЕС може отново да се повиши с напредването на ваксинационния процес в Германия. Поредица от проучвания на ЕСВП през 2019 и 2020 г. сочат, че германците подкрепят задълбочаването на европейската интеграция. Въпреки това, ако спадът на доверие продължи, това може да има сериозни дългосрочни последици. Германските лидери могат да бъдат подложени на обществен натиск да се справят сами с политики, свързани с доставки на ваксини, миграция, търговия и енергетика.


Светът се променя и това носи рискове за ролята на Германия като Exportweltmeister (световен шампион по износ). Китай и САЩ отново се връщат към протекционизма, а други страни - членки на ЕС, гордо преследват единствено своите национални интереси. Страни като Унгария и Полша открито поставят собствените си интереси пред европейската солидарност и това е в противоречие с идеала за Европа, който германските политици представят на избирателите си. Защо Германия да поставя Европа пред своите собствени цели, когато никой друг не желае да направи същото?


Германските популисти вече се възползват от това противоречие. Кристиан Линднер от Свободната демократическа партия е против споделения европейски дълг и заяви, че няма да се присъедини към нито една възможна коалиция, която поставя проевропейската партия на Зелените начело на финансовото министерство.


Дори когато светът се променя, външната политика на Германия продължава да има европейски фокус и да е базирана на жертви и задължения в името на солидарността. Имайки предвид историята на страната от миналия век, нейните лидери избягват да говорят за национални интереси, но този отказ да се адаптират също носи рискове.


Много германци приемат европейската политика на страната по-скоро като поредица от наложителни компромиси с цел да се изкупят исторически грехове, а не като начин Германия да е по-силна, по-богата и по-безопасна за своите граждани. Недоволството от този факт може да стане опасно, ако подходът на германските политици не се промени скоро. След катастрофалното управление на Тръмп, всички вече сме наясно как изглежда един граждански бунт срещу статуквото.


Парадоксът се състои в това, че германците имат нужда от нотка на патриотизъм, за да приемат проевропейския космополитизъм. Като избягват да говорят за германски патриотизъм, прогресивните политици в страната създадоха вакуум, , който крайната десница с радост запълва с ултранационализъм и ксенофобия. Бъдещото правителство може да има едно ново патриотично и отворено към Европа послание и да наложи стандарт, че Германия има национални интереси, които си струва да бъдат защитени. Тъй като тези интереси неизбежно ще са дълбоко свързани с европейския контекст, промяната няма да е за сметка на ЕС.


Чрез патриотично говорене за Европа, германските политици могат да посочат, че изборът е между европейски суверенитет и липсата на такъв. Германия ще трябва да премисли своя икономически модел, за да се адаптира към революциите в цифровизацията и зелените политики. Страната ще трябва да намери и начин да се противопоставя на протекционизма, санкциите и други негативни практики на великите сили, независимо дали те идват от приятелски страни като САЩ, или опоненти като Китай.


От европейска гледна точка е изключително важно Германия да претърпи такава трансформация. Още по-важно е подобни икономически промени да настъпят и в малките икономики в Съюза. Останалите държави-членки на ЕС не трябва да се чувстват застрашени от един истински дебат за това какви са интересите на Германия и какво предполагат те за европейската политика на страната. Много по-опасна е алтернативата - германско оттегляне от Европа.


Последното проучване на ЕСВП трябва да служи като предупреждение, че германското общество може би губи вярата си в Европа. Човек, заразен от ковид-19, може да има както кратка, остра фаза на заболяване, така и широк спектър от по-дългосрочни патологии. Политическите ефекти от вируса трябва да бъдат разглеждани по подобен начин. В краткосрочен план пандемията предизвика силен имунен отговор и германците се мобилизираха и подкрепиха амбициозна общоевропейска политика. Сега настъпват по-трудно разбираемите политически ефекти на "продължителния ковид". Ако германските политици не намерят нов подход към Европа, е вероятно ЕС да страда от продължително неразположение.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK