© Юлия Лазарова
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".
Защо министърът на културата не бива да бъде певец, танцьор, скулптор, актьор или илюзионист, а културен мениджър?
За 30 години политическата класа в България не разбра отговора на този въпрос, а резултатът е, че страната ни е единствената държава членка, която нито "внася" европейска и световна култура, нито "изнася" българска.
Не, не давайте за пример малкото изключения. Срамно ще е!
Причините? Липса на каквато и да е било реформа в сектора и поддържането на изкуствено дишане на наследените от социализма тежки и закостенели системи и структури, в които потъва и без това срамно малкият национален бюджет за култура.
От какво трябва да разбира министърът на културата?
На първо място той трябва да бъде мениджър и да е доказал, че може да управлява процеси, хора, бюджети...
Тази позиция изисква добро познаване на ситуацията в сектора у нас, на културните политики на държавите членки, както и на самия ЕС.
Изисква визия за реформи, формулиране на ясни цели и срокове за реализирането им.
Изисква ясна визия за екип, имена на конкретни доказани експерти, с които можеш да постигнеш тези цели.
Намирам за срамно 13 години след членството ни в ЕС все още да говорим в бъдеще време за включването на България в европейския културен обмен.
Това освен въпрос на достойнство е въпрос за това какво ние ще оставим на поколенията след нас.
Какво ще бъде културното наследство от днешна България?
В практически аспект - политиките за създаването на конвертируема съвременна българска култура и усилията за нейното популяризиране ще привлекат преки чуждестранни инвестиции на нашата културна сцена.
Т.е. няма да плащаме сами за създаването на съвременна българска култура, а ще получаваме подкрепа от много държави, защото нашата култура е ценна!
Невероятно ли звучи? Ами не, не е!
Кандидат-министрите на културата трябва да знаят как става това.
Ето такива неща очаквам да чуем от сегашния и от всеки следващ кандидат за този пост, преди да бъде избран.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
