Възможна ли е съдебна реформа без политическо писмено споразумение

А дали намеренията на ИТН за съдебна реформа хващат вяра е отделен въпрос.

© Велко Ангелов

А дали намеренията на ИТН за съдебна реформа хващат вяра е отделен въпрос.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.


Все още не знаем дали партията на Слави Трифонов ще бъде способна да излъчи правителство, което да намери парламентарна подкрепа. А от това зависи и животът на 46-ото Народно събрание (НС). Оттам пък усилията за изпълнение на редица необходими мерки за отстраняване на дефицитите при работата на българските съд, прокуратура както и на конфискационната комисия КПКОНПИ.


На този етап от "Има такъв народ" (ИТН) избягват подписването на споразумение с партиите, които потенциално биха гласували кабинета им. Най-често вместо това от партията на Слави заявяват високи морални претенции (депутатът Балабанов), като считат това за достатъчна гаранция за изпълнението на редица политики в сектора правосъдие. Да речем, че като цяло в предизборните платформи на ИТН, "Демократична България" (ДБ) и "Изправи се Бг! Ние идваме" (ИБНИ) консенсусните теми бяха ревизия на Закона за съдебната власт с цел закриване на специализираните съд и прокуратура, преформатиране на КПКОНПИ и търсене на мнозинства по конституционния дебат, отстраняването на главния прокурор Гешев с един или друг похват. Но така общо изброени приоритети на тези три партии се припокриват частично, а при внимателно изследване бихме открили, че конкретиката им дълбоко се разминава.




Няколко възможни конфликтни сценария


От ДБ предлагат краткосрочни и средносрочни мерки, сред които при настоящия модел на ВСС: въвеждане на двойното мнозинство (от всички членове и от съдиите, избрани пряко от съдии) при вземане на решения, засягащи статута и функционирането на съдилищата и кариерното развитие на съдиите; разширяване на функциите на общите събрания на съдилищата. Макар и временна тази мярка е в състояние да предотврати прокурорско и политическо надмощие при предстоящия избор на нов председател на Върховния касационен съд. Подобна конкретика липсва при ИБНИ и ИТН и ако те откажат да подкрепят едно такова действие, това би бил бърз и значим повод за оттегляне подкрепата към кабинета Трифонов/Николов.


По друг важен въпрос - статуса на главния прокурор, от ИТН поддържат без мотиви и обосновка виждането за пряк избор на ГП и възможност за отстраняването му. И двете идеи звучат гръмко и обещаващо, но не са подкрепени с никаква конкретика, а следва да търпят критика и преразглеждане. Ето защо един писмен политически акт за общи приоритети и изпълними политики би спомогнал да се навлезе в детайлите, които да оправдаят обществените искания за реформи.


Внимателният прочит на платформата на ИТН обаче може да раздразни запознатия читател с някои недомислици като "Създаване на независим Инспекторат за контрол на ВСС и прокуратурата". Към настоящия момент има Инспекторат към съдебния съвет, необходимо е обновяването му, а какъв ще е този нов вид инспекторат и на съдебния съвет, вероятно правно изобретение, непознато в конституционните традиции. Подобни откъслечни инициативи няма как да не разгневят ИБНИ и ДБ.


Опит от последните дни и близкото минало


В ДБ и особено Христо Иванов би следвало определено да пазят трайни спомени от времето на Реформаторския блок, когато Борисов, Първанов и компания не само ги надхитриха, но и реално изхвърлиха за известно време от политиката, а в правните среди голяма част от професионалните общности останаха излъгани. Тогава зад гърба на реформаторите Борисов се договори с ДПС и Цацаров, постави в изолация идеите на екипа на Христо Иванов и самия него, именно защото и конституционният проект, и стратегията за съдебна реформа бяха подкрепени в парламента от плаващи коалиционни мнозинства.


За разлика от тогавашното поведение на Борисов и Цацаров хората на Трифонов в НС, а и самият Гешев изглеждат твърде неуравновесени в поведението си. Като добавим, че сценаристите на Трифонов излизат с противоречиви твърдения ежедневно, както и сменят проектокабинетите си и проектоминистрите си със завидна скорост, то няма как да се вярва на моралистки политически обещания. Добре знаем, че политическите отношения се консумират най-малкото охладени, положени на няколко страници, за да няма отмятане, за да не се чувстват предадени българските граждани и дори твърдите ядра поддръжници на политическите партии, подкрепящи бъдещата власт.


А дали намеренията на ИТН за съдебна реформа хващат вяра е отделен въпрос - засега опитите им да намерят правосъден министър се изчерпват или до подозиран в плагиатство наместник, или до анонимен борец срещу фундаментални конституционно признати права на българските граждани. Твърде нелепо като за морализаторски и реформаторски претенции.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK