Да оценяваш лоялността на един политик според гражданството – глупав принцип

Кирил Петков

© Велко Ангелов

Кирил Петков



Текстът е препубликуван от "Дойче веле". Заглавието е на "Дневник".


Има ли министър Кирил Петков двойно гражданство? Встрани от политическите цели, които преследват задаващите този въпрос, с просто око се вижда едно сериозно несъвършенство на българското законодателство - макар че и другаде по света съществува същото ограничение.


Реликт от 19-и век




Да обвързваш заемането на правителствена или държавна позиция с изискването за едно-единствено национално гражданство, е анахронизъм и реликт от 19-и век. Съответно: да оценяваш лоялността на един политик според гражданството му е архаичен и в крайна сметка глупав принцип. Злонамереният винаги ще се освободи от чуждото гражданство, а добронамереният дори няма да се сети.


В днешно време, особено пък в ЕС, паспортът всъщност не е нищо повече от най-обикновен документ - като шофьорската книжка например. Той не гарантира лоялност, а удостоверява едно правоотношение. И притежаването на един-единствен паспорт изобщо не означава, че притежателят е по-квалифициран за определена длъжност и позиция. В България сме се нагледали на дейци с българско гражданство, които вършат работата си некадърно, дори злонамерено - и без да им мигне окото грабят държавата, която им е издала паспорта.


Примерът с папата


И обратно: за днешния държавен глава на Ватикана и духовен лидер на милиарди католици по света медиите пишат, че притежава два, а може би и три паспорта - аржентински, италиански и ватикански. За предполагаемите две гражданства и на предишния папа се водеха дискусии. Очевидно обаче и за двамата това не беше пречка да изпълняват добросъвестно служебните си задължения като глави на една малка държава и на една огромна църква.


А за един български служебен министър може да се окаже. Звучи някак странно, нали?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK