© Надежда Чипева, Капитал
Икономическите политики, базирани на социални помощи и по-високи доходи през бюджета, няма да решат проблема.
Добрата новина от вчера е, че България има най-голям годишен ръст от над 22% в търговията на дребно в целия ЕС, спрямо юни 2020 г.
Същевремнно инфлацията се ускорява, като само месечната инфлация през юли от 3% е по-висока от годишните норми през последните години.
За високата инфлация има натрупване и преплитане на няколко проинфлационни фактора.
Най-важният е очакваното икономическо възстановяване след срива на световната икономика от пандемията през 2020 г. Още от втората половина на миналата година започна ръст на цените на суровините и на някои основни доставки, както заради повишеното търсене, така и заради нарушените от пандемията вериги на доставки. Поскъпна рязко и морският траснпорт, като основнен канал за движение на стоки.
За България - отдавна страдаща от зависимостта си от нефт и газ - особено неблагоприятно е рязкото поскъпване с 50% на природния газ. Т.е основни компоненти в производството и дистрибуцията на произведениете у нас стоки - като суровини, енергия и транспорт - тласкат цените нагоре.
Вторият неблагоприятен проинфлационен фактор е поскъпването на долара спрямо еврото през последните месеци. Така относително поскъпва вносът на суровини и горива, които се търгуват в долари на световните пазари, а произведените стоки се продават в левове или евро - т.е вносната инфлация се пренася в крайните цени.
Третият проинфлационен фактор е именно силното вътрешно търсене, довело до най-големия ръст на търговията на дребно в ЕС.
Но вероятно най-важният фактор се дължи на т. нар. структурна инфлация. Тя се дължи на липсата на ефективни пазарни механизми, които да позволяват гъвкава реакция на промяна на цени и заплати в един сектор следствие на промяната им в друг сектор. Така например рязката промяна в цената на газа и електрическия ток вследствие на структурни проблеми в предлагането резултира в неконкурентоспособност на цялата ни индустрия спрямо вносители на същите стоки на вътрешния пазар или износители на трети пазари.
Тази структурна инфлация има преди всичко политически характер в отказа от реформи в ключови сектори на икономиката като:
- енергетика (доскоро с модела един купувач),
- здравеопазване (все още с модела един купувач - НЗОК),
- внос на нефт и газ (квазимонополи)
- обществени поръчки: строителство, транспорт, екология и др.
Всъщност целият вътрешен пазар е подчинен на целта за извличане на политическа рента от неефективност и така е с огромен потенциал за инфлация.
Затова икономическите политики, базирани на социални помощи и по-високи доходи през бюджета, няма да решат проблема с високата инфлация.
Фокусът следва да е:
- премахване на монополите и рентиерските модели в икономиката
- изграждането на транспортна, дигитална, енергийна, финансова и регулативна инфраструктура
- свързването на България с други енергийни пазари и внедряване на Смарт грид
- насърчаване на бързото внедряване на нови/ зелени технологии от бизнесите, които да намалят производствените разходи и намалят зависимостта от внос на горива
- електронно управление.
Само подобряването на пазарните механизми ще намали рисковете от висока инфлация в дългосрочен план.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
