Парламентът да започне навреме избор на конституционни съдии

Непровеждането на тази процедура би довело до реална конституционна криза в страната и създаване на предпоставки за блокиране на правния ред.

© Цветелина Белутова, Капитал

Непровеждането на тази процедура би довело до реална конституционна криза в страната и създаване на предпоставки за блокиране на правния ред.



"Дневник" публикува отворено писмо на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) до парламента във връзка с процедурата за избор на конституционни съдии от квотата на Народното събрание. До 15 ноември парламентът, президентът и двете върховни съдилища трябва да посочат конституционни съдии, тъй като изтичат мандатите на съдиите Анастас Анастасов, Борис Велчев, Георги Ангелов. През февруари догодина изтича и мандатът на Гроздан Илиев. На парламента се пада да избере двама съдии.


Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за Конституционния съд (КС) Народното събрание избира 1/3 от състава на съда или понастоящем това са 2-ма съдии. През тази година изтича мандата на 3-ма съдии от КС. Това са: съдия Анастас Анастасов, избран чрез редовна процедура от квотата на 41-то НС - ДВ, бр. 85, стр. 4 от 06.11.2012 г. съдия Георги Ангелов (бивш съдия от ВАС), избран от Общото събрание на съдиите на ВКС и ВАС - Решение № 2 от 24.09.2012 г. и ДВ, бр. 75, стр. 61 от 02.10.2012 г.


Съдия Борис Велчев - настоящ председател на КС, назначен от квотата на президента (тогава Росен Плевнелиев) с Указ № 384 от ноември 2012 г., обн. в ДВ, бр. 85, стр. 6 от 06.11.2012 г.




Четвъртият съдия, чийто мандат изтича в началото на 2022 г., е съдия Гроздан Илиев, който също е от квотата на 41-то НС, но беше избран едва през февруари 2013 г. (ДВ, бр. 19, стр. 4 от 26.02.2013 г.). Припомняме, че причината за повторното провеждане на избор от парламента е образуваното дело за търговия с влияние и пране на пари, свързано с номинираната, избрана и почти назначена преди него съдия Венета Марковска, чието полагане на клетва бе бламирано в Конституционния съд с безпрецедентен акт на държавния глава.


Процедурата за избор на съдиите от Конституционния съд вече е започнала, тъй като, следвайки текстовете на Закона за КС, неговият председател съдия Велчев е изпратил писма до релевантните за избора/назначението институции, в което ги уведомява за това.


Излишно е да се припомня важността на Конституционния съд, която през годините се повишава, тъй като се увеличава и броят на субектите, които могат да го сезират. Това, което е необходимо да се припомни, е, че за разлика от всички останали органи, чиито мандати са изтекли (главен инспектор и инспектори при ИВСС, КЕВР, КЗЛД, БНБ и др.) и които продължават да изпълняват своите функции при изтекъл мандат, което Съдът на Европейския съюз е определил като "изпреварващо послушание", това правило не важи за съдиите от Конституционния съд.


Съгласно Решение № 1 от 2006 г. КС обявява за противоконституционна ал. 2 на чл. 5 от Закона за КС, която урежда, че "членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници". Решението на КС следва императивната логика на чл. 147, ал. 2 от Конституцията на РБ, която урежда мандата на конституционните съдии (9 години) и както е казано в самото решение "Смисълът на този срок е да се ограничи упражняването на правомощията на конституционните съдии в тези граници."


От Българския институт за правни инициативи наблюдаваме процедурите за избор на ръководните позиции в държавата от 42 Народно събрание и във връзка с това отправяме към Вас второ писмо по този въпрос. В последните години различните конфигурации в българския парламент са си позволявали да нарушават срокове и закони, свързани с избора на лица и колективни органи на управленски позиции, което е било повод за обществено напрежение и публични критики. Досега обаче българският парламент никога не си е позволявал да нарушава Конституцията на РБ и да не се съобразява с Решенията на Конституционния съд.


Пред Вас като народни представители в 46-то НС стои задачата да попълните квотата в КС с двама съдии и процедурата за тяхното избиране вече трябва да е започнала. Имате няколко възможни варианта - провеждате обща процедура за двама юриста, които да попълнят квотата в КС, но този, който ще стане приемник на съдия Гроздан Илиев ще встъпи в началото на 2022 г., когато реално изтичат 9-те години от мандата му. Това е и по-икономичният вариант от гледна точка на процедура. Няма пречка и НС да проведе две отделни процедури и да попълни квотата си последователно съответно на изтичането на мандатите на съдия Анастасов и Илиев. Ако ситуацията продължава да се развива в посока предсрочни парламентарни избори, то най-вероятно процедурата за избор на втория съдия от парламентарната квота, ще се осъществи от следващото 47-мо НС.


Започването на процедура за избор на съдия/съдии за Конституционния съд от Ваша страна би показало мъдро, държавническо и отговорно поведение. Нещо повече, то би било в унисон с многократно заявяваното от всички парламентарно представени политически партии "възстановяване на парламентаризма" в държавата. Важността на тази процедура придобива допълнителна тежест и от факта, че в обновения си състав КС следва да избере и нов председател на съда, а това може да се осъществи само след като обновяването от всички квоти е приключило.


От друга страна, непровеждането на тази процедура би довело до реална конституционна криза в страната и създаване на предпоставки за блокиране на правния ред.


Надяваме са да обърнете внимание на изложените тук аргументи и в най-скоро време да вземете решение за начало на процедурата.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK