СССР обявява война на България, за да я окупира и съветизира

СССР обявява война на България, за да я окупира и съветизира

© Николай Дойчинов



Текстът е препубликуван от сайта "Държавна сигурност". Нотата, с която е обявена войната, вижте тук.


На днешната дата - 5 септември - през 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България. Актът има за цел съветската армия, представяна уж като "освободителка", да окупира България, която да подложи на съветизация и да я превърне в свой сателит за близо половин век.


Сайтът desebg.com припомня фактите от бруталната политика на Сталин срещу България преди 77 години.




Когато на 5 септември 1944 г. Москва обявява войната България, която като част от Тристранния пакт е единствената страна, която не само не е изпратила нито един войник на източния фронт, но и не е прекъснала дипломатическите отношения със СССР.


Кремъл не се съобразява и с обявения на 26 август 1944 г. от българското правителство начело с Иван Багрянов неутралитет във войната между Германия и СССР.


Подготовката за окупацията на България


Подготовката за окупацията на България от СССР започва предходния месец. Под натиск на Кремъл Отечественият фронт в България се отказва от съставяне на нов кабинет, инициатива, която е подета от ОФ заедно с дясната опозиция на 12 август 1944 г.


На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт.


Целта на стратегията на СССР е да осъществи бързо нахлуване в България, с което да изпревари и да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите опит да окупира България.


Обявяване на война на правителство, възстановило конституционния ред


Сталин (меки корици)
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Обявяването на война на България от Съветския съюз става три дни, след като на 2 септември 1944 г. опозиционните Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят ново правителство с министър-председател земеделецът Константин Муравиев, което започва да възстановява конституционния ред в страната.


Възстановени са политическите партии, Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната.


България обявява война на Германия


Същия ден - 5 септември - правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по настояване на военния министър ген. Иван Маринов с мотива, че някои български части трябва да се изтеглят от Македония.


В действителност ген. Маринов, който ще участва в Деветосептемврийския преврат, когато е назначен за главнокомандващ на българската армия, предварително е съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната на Германия, за да се даде основания на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България.


Така в един момент България се оказва с положение във война с Германия и едновременно със СССР, САЩ и Великобритания.


Хитлер и Сталин - тираните и Втората световна война
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

Москва отказва примирие, само и само да окупира България


След обявяване на война от СССР на България София поисква примирие, но Кремъл отказва такова.


На 8 септември 1944 г. армиите на 3-ти Украински фронт нахлуват на територията на Царство България без да срещат никаква съпротива и започват окупацията му. В нощта срещу 9 септември е извършен държавен преврат, съставено е правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев, с което на власт идва Българската работническа партия (комунисти).


Започва масов терор с хиляди жертви убити без съд и присъда, ликвидиране на политическия елит чрез набързо организиран и проведен "народен съд". С помощта на Кремъл политическата опозиция е смазана, а от 1947 г., докогато в България се намират съветски войски, Българската комунистическа партия поставя началото на тоталитарно управление, продължило до 1989 г.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK