Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена

Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена

© Велко Ангелов



Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен оптимизъм да се окаже пресилен. Коментар за "Дойче веле" с обяснение защо:


От месеци насам Кирил Петков и Асен Василев не спираха да повтарят, че България има много по-голям потенциал и че ако се управлява по друг начин, може бързо да бъде променена. Като министри двамата красноречиво подкрепиха тези думи с дела.


Похвално


Същевременно те даваха ясно да се разбере, че имат знанията, волята и енергията да бъдат активна част от тази промяна и че възнамеряват да останат в политиката и да участват в предстоящите избори. Накрая обявиха и как ще стане това - чрез собствен политически проект (конкретната форма на неговото участие в изборите е отделен, технически въпрос).




В българската политика има силен недостиг на точно такива високообразовани, компетентни и почтени хора. Тъй че активното политическо ангажиране на Кирил Петков и Асен Василев е много похвално и окуражаващо. Донякъде спорно е обаче дали точно това е начинът, по който двамата ще са най-полезни за промяната в България.


Оптимизъм и ентусиазъм


Самите те говорят за бъдещите си планове с тон, който не съдържа нито нотка на съмнение, че мястото им в бъдещия парламент и в управлението на страната е гарантирано. Сред страничните наблюдатели също цари оптимизъм и дори известен ентусиазъм. При това не само за влизането в парламента, което никой не поставя под съмнение, а и за нещо много повече - за разширяване на парламентарното присъствие на политическите сили, желаещи промяна на доскорошния модел на управление.


Мотивирайки оптимистичните си очаквания, някои виждат възможност новият проект да се разположи в център-лявото пространство, като заеме празната ниша на модерна европейска левица. Други виждат мястото на новия проект в център-дясното. Някои дори изчислиха, че от гледна точка на укрепването на позициите на реформаторските сили е по-добре Петков и Василев да се явят отделно на изборите, отколкото да влязат в листите или в коалиция с някоя от съществуващите формации - примерно "Демократична България".


Така или иначе преобладава оптимистичното очакване, че добавената от техния проект стойност ще улесни формирането на реформаторско мнозинство в следващия парламент и излъчването на редовно правителство.


Има и други сценарии


Има обаче и други сценарии - не толкова оптимистични, но поне толкова вероятни.


Най-напред да направим уговорката, че все още е рано да приемаме влизането на новата партия в парламента като абсолютно сигурно. Високият личен рейтинг не е гаранция. Освен това за новата партия се знае твърде малко. Тъй че според обстоятелствата днешният ентусиазъм около нея може да се разшири, но би могъл и лесно да се изпари.


Дори обаче да приемем, че двамата доскорошни министри и тяхната партия ще са със сигурност в бъдещия парламент, оттам нататък остават достатъчно други съмнения. Различните варианти зависят от това откъде новият политически проект ще вземе гласове.


От списъка с евентуалните донори на гласове можем без обсъждане да извадим ДПС и неговите неотклонно следващи предпочитанията си избиратели. Много малка е, струва ми се, и вероятността да бъдат привлечени гласове от ГЕРБ. Основната причина за това е очевидната несъвместимост. Двамата служебни министри се превърнаха в яростни изобличители на политическото и управленското наследство на тази партия, тъй че едва ли някой от нейните избиратели би прехвърлил симпатиите си точно към тях.


Не вярвам, че е възможно в ролята на съществен донор да влезе и БСП. Не толкова поради някакви идейни различия, колкото защото електоратът на тази партия и без това се е свил до най-твърдото си ядро.


Най-вероятните донори


Тъй че като основен източник на гласове за новата формация се очертават по-скоро трите така наречени партии на промяната.


Ефектът от нейната поява вероятно е една от причините за вече регистрирания от социолозите отлив от "Има такъв народ" (който може би щеше да се случи и без партия на Петков и Василев). Твърде възможно е този ефект да се изрази и в отпадане от следващия парламент на "Изправи се БГ! Ние идваме". Няма да е чудно също така, ако новата формация привлече съществен брой гласове сред избирателите на онази политическа сила, която е очевидно най-близо в идейно отношение - "Демократична България". И така започналият възход на това обединение да бъде осуетен.


В заключение: не е изключено сумарният ефект от появата на партията на двамата бивши служебни министри да се окаже, така да се каже, неутрален. Тоест съотношението между силите на "промяната" и силите на "статуквото" в новия парламент да остане горе-долу същото. С всички произтичащи от това проблеми пред съставянето на мнозинство и правителство.


Не ми се иска да съм прав, но ми се струва твърде вероятно след два месеца да се окажем в същата ситуация. Затова царящият в момента безоблачен оптимизъм изглежда пресилен и във всеки случай преждевременен.


Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на "Дойче веле" като цяло.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK