© Павел Василев
Дали ще е темата "Русия", "Истанбулска конвенция", семейството, насилието над жените или ваксинацията - все ще сме на Алековото: "европейци сме, ама не до там".
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".
В изследването на антиваксърството в Европа от "Барометър" най-впечатляващата разлика между нас и средния европеец е спрямо тезата: "Всички трябва да се ваксинират, това е граждански дълг". Там броят на напълно съгласните в ЕС е над три (!) пъти по-голям, отколкото в България (40% срещу 13%), а броят на несъгласните е над два пъти по-малък (16% срещу 34%).
Мисля, че отношението към обществото (общото, общността) е културната пропаст, която ни дели от европейците. Нивото на солидарност между гражданите в нашата демокрация е сред най-ниските, също можем да заключим.
Причините вероятно можем да отнесем чак до османско време, но е факт, че българите са в някаква форма на гражданска война поне от 1918 година и никакво обединение под шапката на някаква идеология не е допринесло за някаква кохезия в обществото. Това не успя да направи и демокрацията, която без правова държава и минимални нива на справедливост чрез закона е изпразнена от съдържание.
Оттам и изключително ниското доверие в държавата и нейните институции и персонализацията на властта с някой вожд, който да ни "оправи", последвано от задължително разочарование и още по-ниско доверие и солидарност.
Според известно изследване на най-богатите 25% и най-бедните 25% от държавите по света, най-важният фактор за разликата помежду им, с тежест от 50%, са институциите на държавата, а с по 10% тежест са фактори като климат, географско положение, природни ресурси, национални особености и др.
Не познавам по-добро обяснение за нашата бедност от именно липсата на солидарност между българите и ниското доверие в държавните институции, които се представляват именно от българи, които не будят доверие (най-често, защото защитават своите и на обкръжението си интереси, а не на цялото общество).
Този порочен кръг може да стане добродетелен само по един начин - когато начело на държавата застанат хора, наясно с тези причинно-следствени връзки и които създадат такава институционална архитектура, която да абортира непригодни за служба на обществото елементи. Както направи институционална система на САЩ със своя бивш "анти-институционален" президент.
Иначе винаги след добрия вожд ще идва лошият цар. Или обратно. И дали ще е темата "Русия", "Истанбулска конвенция", семейството, насилието над жените или ваксинацията - все ще сме на Алековото: "европейци сме, ама не до там".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
