Бюджетната картина за 2020 г. – общините зависят силно от държавните трансфери

Голяма част от разходите на местно ниво са финансирани през бюджета като делегирани от държавата дейности.

© Велко Ангелов

Голяма част от разходите на местно ниво са финансирани през бюджета като делегирани от държавата дейности.



Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на "Дневник".


Преди няколко дни правителството прие отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2020 г. Очаквано, на фона на текущите икономически и политически теми, това мина почти незабелязано през общественото пространство. Този отчет обаче предоставя най-детайлната и структурирана информация както за приходите на държавата, така и за разходването на публичния ресурс.


Похарчените близо 48 млрд. лв. през 2020 г. могат да бъдат проследени с детайлни разбивки по функции и по източник на финансиране - било то държавен бюджет, държавно обществено осигуряване, общини или европейски средства. За да не се търси безкрайно в приложения, публикуваме основния файл по консолидираната фискална програма за 2020 година.





Данните позволяват да се направят множество наблюдения и разрези. Може например да се види, че през 2020 г. разходите за командировки през държавния бюджет са над 100 млн. лв. Общо събраните такси от общините за притежание на куче в страната пък са в размер на 547 хил. лв. Висшите училища от своя страна са отчели приходи 346 хил. лв. от продажба на земеделска продукция.


Това са просто няколко подбрани примера, които показват нивото на детайл в данните. Особено на общинско ниво е много трудно да се види пълната картина, когато всичко е разпръснато в 265 отделни бюджета. Събраните на едно, данните могат да обяснят някои политики на местно ниво.


Такъв е случаят например с таксите за детски градини. Общо приходите от такси за ползване на детски градини в страната са 36 млн. лв. през цялата 2020 г. Това са само 4,4% от всички приходи от такси в общините - доминирани почти изцяло от такса битови отпадъци. На този фон не е учудващо, че все повече общини пробват политики за пълно или частично премахване на таксите в детските градини - тази политика е популярна, а в същото време изгубеният приход не е толкова голям. Тук дори не обсъждаме дали тази политика е правилна или не, а просто даваме бюджетното обяснение защо най-различни общини прибягват до подобна практика.


Данните позволяват да видим в парично изражение и баланса на властта по различни политики. Голямата разбивка на похарчените близо 48 млрд. лв. е сравнително позната - над 15 млрд. лв. са похарчени през държавния бюджет, близо 19 млрд. лв. са през социалното осигуряване, 7,3 млрд. лв. през общините, близо 1,8 млрд. лв. през Фонда за сигурност на електроенергийната система, над 1 млрд. през държавните висши училища и БАН, както и близо 3,5 млрд. по европейски програми. Разбивката по политики обаче, особено балансът между държавата и общините, не е толкова позната. По-долу са разгледани някои сравнения между разходите на централната власт, социалното осигуряване и общините по основни направления:


Разходите за администрация се делят грубо в съотношение 2 към 1 в полза на централната власт. Това се отнася до разходите за общи държавни служби, в т.ч. изпълнителни и законодателни органи, който достигат общо 2,6 млрд. лв. през 2020 г.;

  • В сферите на отбраната и сигурността доминацията на централната власт е тотална. Близо 1,6 млрд. лв. за отбрана, 2,1 млрд. лв. за полиция и вътрешен ред, над 800 млн. лв. за съдебната власт и 200 млн. лв. за затворите са концентрирани изцяло в централната власт; общините имат по-голяма роля единствено в гражданската защита и управлението на бедствия, където разходват около 100 млн. лв. спрямо 25 млн. лв. по държавния бюджет;
  • В сферата на образованието доминират общините, които разходват над 3 млрд. лв. на фона на 600 млн. лв. по държавния бюджет през 2020 г. Към тях се добавят и близо 900 млн. лв. за висшите училища в страната. Водещата роля на общините в образованието обаче идва по линия на т.нар. делегирани от държавата дейности в сферата на образованието, които се финансират не чрез собствени средства на общините, а чрез трансфер от държавния бюджет към общинските бюджети по единни разходни стандарти;
  • Здравеопазването е доминирано от социалното осигуряване - 4,5 млрд. лв. през бюджета на НЗОК, както и от близо 1,4 млрд. лв. от държавния бюджет. Ролята на общините тук е сравнително малка - около 230 млн. лв. за здравеопазване през 2020 г. Макар проблемите на местните болници често да се прехвърлят на главата на кмета и общинския съвет, общините всъщност нямат много възможности за инвестиции в здравеопазването;
  • Социалната политика се разделя в зависимост от конкретната политика. Пенсиите (над 11 млрд. лв.) са изцяло в социалното осигуряване, социалните помощи и обезщетения (3,2 млрд. лв.) се делят между социалното осигуряване (2,1 млрд. лв.) и държавния бюджет (1,2 млрд. лв.), а различните програми и дейности по социално подпомагане (2,5 млрд. лв.) се финансират по всички възможни канали. Конкретно общините разходват 730 млн. лв. в социалната сфера, които са почти изцяло насочени в социалните услуги, в т.ч. различни домове, центрове, патронаж и т.н.;
  • Общините имат водеща роля в благоустрояването, комуналните услуги и опазването на околната среда. От общо 2,2 млрд. лв. по тази функция, общините разходват 700 млн. лв. за благоустрояване и комунални услуги и 750 млн. лв. за опазване на околната среда. Останалите средства по тези направления идват предимно по европейските програми;
  • В сферата на културата, спорта, почивните дейности и религиозното дело средствата се делят почти поравно между държавата и общините - 320 млн. лв. през държавния бюджет и 384 млн. лв. през общините. Общините имат водеща роля в спорта (100 млн. лв. спрямо 74 млн. лв. по държавния бюджет) и културата (280 млн. лв. спрямо 180 млн. по държавния бюджет), докато държавата доминира в почивните дейности (21 млн. лв. по държавния бюджет) и религиозното дело (45 млн. лв. по държавния бюджет);
  • В икономическите дейности общините имат сравнително малка роля - малко над 530 млн. лв. на фона на общо близо 7,2 млрд. лв. по тази функция. Тук влизат обаче и много разходи по европейските програми, както и разходите през Фонда за сигурност на електроенергийната система. Повечето разходи за икономически дейности на общините са насочени към транспорта - над 380 млн. лв. през 2020 г.

Този кратък преглед дава известна представа за властовия баланс между държавата и общините. Макар голяма част от средствата да са концентрирани в централната власт, общините има водеща роля в ключови дейности, в това число образованието и социалните услуги, благоустрояването, комуналните услуги и опазването на околната среда, културата и спорта, гражданската защита и управлението на бедствия, както и донякъде в транспорта. Голяма част от тези разходи на местно ниво обаче са финансирани през бюджета като делегирани от държавата дейности.


Възможността този баланс да се промени и общините да не зависят от държавните трансфери за ключови политики на местно ниво лежи в идеите за финансова децентрализация.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7868 Неутрално

    Нямаше да зависят, ако държавата беше променила закона и беше оставила повече от приходите им в общините.

  2. 2 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2592 Неутрално

    Това беше съзнателна политика дълго време, за да може Буци да пуска хуморески в Родопите, колко често идва инкасаторът.

    Но, чуйте ме сега и си запишете! В момента, в който гяурбаджиите останат само в местната власт и загубят кметското място в София, изведнъж ще станат супер фенове на децентрализацията на общини, районни и селски кметства.

    Гербаджийски корумпари, посрамихте България! Приравнихте ни с банановите републики!
  3. 3 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5603 Весело

    "...общините зависят силно от държавните трансфери"

    Открихме топлата вода

  4. 4 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3138 Весело

    Инж. Ганьо направи велико откритие и може да кандидатства за Нобела по икономика ...

  5. 5 Профил на dorn
    dorn
    Рейтинг: 1708 Неутрално

    2006/7 година когато се създаваше ГЕРБ това беше едно от най -важните неща в програмата им. После забравиха за това обещание, както и за много други.

  6. 6 Профил на gost22
    gost22
    Рейтинг: 1994 Любопитно

    Нямаше да зависят, ако държавата беше променила закона и беше оставила повече от приходите им в общините.
    —цитат от коментар 1 на Роси


    Нямаше да зависят... първите десетина града, останалите щяха да са в кома или направо да фалират. Бюджета на държавните институции идва от събраните данъци и акцизи, което зависи от броя и покупателната способност на гражданите. За общините, това се ограничава и от броя граждани на тяхна територия, което още намалява събраното (малките градове и общини спрямо десетте големи града)... "Математиката" на децентрализацията не излиза, щото населението е твърде неравномерно и концентрирано на няколко места, и там "жънат по пет реколти годишно, а отстрани са на седем гладни години"...
    Виж, с "по-адекватно преразпределяне" съм напълно съгласен, щото крайностите (пълно обезлюдяване на определени места заедно с прекомерна концентрация) са кофти нещо.

    "Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK