"Защото миналото никога не е невинно. Винаги може да се намери някой политически Франкенщайн, който да ни обещае един нов свят, съчленен от носталгиите ни по великото вчера. И да ни обещае, че лесно може да ни направи щастливи отново" Много вярно и истинско. Харесвам го!
Ела да ти дам, три книги му купих преди време, подлъгах се като ги разлистих набързо. И до 10-та стр. не можах да стигна. Мъка... Иначе горе долу по една книга седмично чета, ако те вълнува. Не не Г.Г., просто не мога да си го причиня. А това, че протестърските медии го пробутват навсякъде за награди и преводи в чужбина, не значи, че е четен. При него действието почти не се развива, а темата за соца и оплюването му, както и на българските недостатъци може да се хареса само на някой мазохист. Толкова за ГГ, не му завиждам, не виждам някакъв огромен талант, за да го правя.
Ти какво искаш, да са го пратили в Белене ли ? За едно дете е достатъчно учителката да го изправи пред класа и да каже (примерно), че е писало глупости. Ще има да влачи травмата с месеци
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
До коментар [#3] от "Rhapsody of Fire":Ела да ти дам, три книги му купих преди време, подлъгах се като ги разлистих набързо.И до 10-та стр. не можах да стигна. Мъка...Иначе горе долу по една книга седмично чета, ако те вълнува.Не не Г.Г., просто не мога да си го причиня.А това, че протестърските медии го пробутват навсякъде за награди и преводи в чужбина, не значи, че е четен.При него действието почти не се развива, а темата за соца и оплюването му, както и на българските недостатъци може да се хареса само на някой мазохист.Толкова за ГГ, не му завиждам, не виждам някакъв огромен талант, за да го правя.
Тои и близнакът ти Гешев "също не може да си причини" да чете това което не му изнася. Но не разбирам защо като не схващаш нещо, защо веднага настървено тръгваш да опошляваш,
СЛАВА НА УКРАЙНА.
гледах класациите за продажби на "Гринуич". ГГ редовно е в топ 10. И си викам: ма как? хем критиката, хем читателите? Но ме светнаха, че 500 продадени книги на месец си поне в топ 3-5. Някои от авторите на "Хеликон" за миналата година в топ сто нямат и 500 продадени книги. ИЗЯСНИ МИ СЕ, ЧЕ "ПИСАТЕЛИТЕ" СА РАЗРУШИЛИ ПАЗАРА ДОТАМ, че вече само хората на субсидии от тех връзват некак двата края. Повече субсидирани глупости, още по-малко читатели. И те така.
Големи глупости пишете ей, по телевизиите слушам - големият български писател Георги Господинов... Айдее, новият Вазов. Или Талев. Ми не може човекът да пише вълнуващо, това е простичката истина. Може и да е протестър, може и да го издавате и на танганайски, ама това е. Талантът не се нуждае от реклама, подражателите явно да.
На превъзбудените от думите на Господинов предлагам да си спомнят Здравка Евтимова и нейния "невероятен" разказ"Кръв от къртицата"...Който беше вкаран в някакъв учебник в САЩ. Тогава, когато споделих, че за мен разказът е повече от посредствен подобни уж четящи екземпляри яко ме нахейтиха... А простата истина е, че ако четеш достатъчно много "модите" в литературата не ти правят впечатление и можеш да отсееш мосата от класиката. Господинов е мода. Не класика. Ушевци и Господиновци са на равнището на твоците от времето на априлския пленум на БКП - средняци, които следват правилния път. Когато се прехласваш по популярен писател обикновено показваш ниска, а не особено висока култура, другари.
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
От много време наградите за изкуство не са подчинени на естетически, аа на политически критерии. Ако си прочел интервюто на Ушев преди няколко дни ще видиш, че той самият го признава - или от елитарна наглост или от чиста проба глупотевина.
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
Е, хайде сега, ще сравняваме Здравка Евтимова с Георги Господинов. Жената пише от 2 години един и същи разказ всяка неделя в Офнюз. Само сменя името на героинята (понякога). И веднъж я отпечатали в САЩ. Георги Господинов е съвсем друга класа. Която личи впрочем и от настоящето есе. Който не е я оценява - да се сърди на себе си.
Ушев е друго "бира". При Господинов, в конкретният случай, книгата е била четена от доста италианци, много от читателите са изразили прекрасните си впечатления до него, други са му казали, че заслужава да спечили, а един дядо с внучето си, му казал дни преди награждаването, че е сигурен, че ще спечели.
http://archives.bg/wars/SEARCH-f-2
Тук може да намерите данни за загинали във войните ваши близки
До коментар [#19] от "zocho1": Разбира се, че Господинов е не една, а 100 класи над госпожата. Никога не съм твърдял, че Господинов е лош писател. Обективната естетическа и литературна преценка не го поставя сред добрите малко над посредствени писатели. Естетиката на неговия израз, словореда и фабулата, ако щете, са прилично скалъпени. Но му липсва оная творческа искрица, която превръща писателят от занаятчия в творец. Много съвременни писатели са добри занаятчии, но много малко (а за мен идинствено Кундера) ще бъдат класици.
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
За да не отивам далече, вземам следния цитат от първия абзац на есето по-горе: "А колкото по-малко памет имаме, толкова повече миналото приижда като потоп. Паметта е онзи единствен бент, който може да отдели случило се от неслучило се, да спре онова минало, което се преструва на бъдеще."
Според мене трябва да си доста повече от занаятчия, за да го сътвориш. Но не искам да споря. Обективност в оценката на литературното творчество вероятно е възможна, но е много далече от обективността в измерването на творческите постижения в положителните науки.
А според мено това е точно пример за занаятчийство в литературата. Многословна, красиво облечена в обтекаем смисъл баналност. Изпълнен с ненужен товар от думи
"А колкото по-малко памет имаме, толкова повече миналото приижда като потоп. Паметта е онзи единствен бент, който може да отдели случило се от неслучило се, да спре онова минало, което се преструва на бъдеще.
"Без памет миналото приижда като потоп. Паметта е единственият бент, който може да спре неслучилото се, което се преструва на бъдеще"
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
"Сега трябва да си измислим друго бъдеще - по-човечно, по-скромно, по-щадящо света около нас, без жаждата за свръхпроизводство и свръхпритежаване. И да го разказваме на децата си. Защото то ще е техният дом и убежище." Най-общо това си е моето ... минало. А сега сериозно : от всичките ми впечатления за ГГ най- натрапчивото е, че е интересен. Даже интересни са ми и противоречията му...
" Всички избори досега винаги са били за бъдещето, но когато бъдеще се е изчерпало, обществата започват да си избират минало."
Много актуално за миналите два избора и за бъдещия трети.Защо в Б-ия предизборната пропаганда обещава светло бъдеще, а след нея се озоваваме в непрежалимото минало.
+100 Отлична редакция. Има два варианта - входният текст е много зле или ти имаш забележителен талант....е може и двете :)
"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
Съчинението на Хераклит имало три части, посветени на Вселената, политиката и теологията. Авторът приживе бил "малко" разочарован от интерпретациите му.
Някои твърдят, че го подарил на храма на Артемида, а според други го скрил там, за да ограничи достъпа до него. Коментарите на доста от читателите му били, че е написано неясно, което пречело на разбирането му. Не са запазени копия, а каквото знаем, то основно е от коментарите на Диоген Лаертски (Лаерций) - „Животът на философите“, около триста години след смъртта на Хераклит. Имам усещането, че дори Диоген не е разбрал идеите на Хераклит добре.
Та, оценкаите на текущото състояние на общите дела, описани от Г. Господинов, преценени спрямо учението на Хераклит, в трактовката на Диоген, би трябвало да са по-оптимистични или, поне, по-уравновесени, без сянка на тъга и униние.
Едни обществени процеси се развиват низходящо, но други са възходящи и когато се отразяват само едните или другите, общата картина е непълна и затова - погрешна.
Много важно е сега възходящите да натрупат колкото се може повече потенциал, докато започнат да изглеждат безалтернативни на противостоящите им, които с падането си го осигуряват. Търпим видимата разруха на старите взаимодействия в обществената структура не защото сме мазохисти, а защото обществените групи, които ги поддържат и се отъждествяват с тях, губят покрай разпада им обществени позиции, а тяхното място естествено се заема от носителите на новите политически идеи, върху които ще се строи новият свят.
Всички материални форми имат в основата си заложена мисъл. Необходимо е технологично време за обличането им в плътна материя. Ясно е, че искаме лесното, изобилието и безпроблемието, но пак според Хераклит, трудностите, напрежението, пречките, ни осигуряват не по-малко придобивки, които дори са и по-ценни, според други критерии, които сега не ползваме.
До коментар [#23] от "zocho1":А според мено това е точно пример за занаятчийство в литературата. Многословна, красиво облечена в обтекаем смисъл баналност. Изпълнен с ненужен товар от думи"А колкото по-малко памет имаме, толкова повече миналото приижда като потоп. Паметта е онзи единствен бент, който може да отдели случило се от неслучило се, да спре онова минало, което се преструва на бъдеще."Без памет миналото приижда като потоп. Паметта е единственият бент, който може да спре неслучилото се, което се преструва на бъдеще"
Това са литературни панделки, буклички и разни други украшения, с които се допълва съдържанието. Не всеки пише в прагматичен стил, като трие безпощадно излишните думи, а не и нужно. Спартанските ни вкусове за литература, която ползва само минимално и неизбежно необходимите думи за описание е разбиране на обществените процеси, на друг пък може да се сторят бедни и постни. Нека да има разнообразие. Човек не знае кой литературен пирует каква научна идея може да подскаже. Животът е многаспектен, та жалко, ако нечий стил не допада на другиму, но от прагматична гледна точка, можем да пренебрегнем естетичните си предпочитания и да потърсим някоя допълнителна практическа полза в многообразието.
Любопитно ми беше, но нямах отговор на въпроса ми: "Кой финансира историите от миналото", но сега след есето на ГГ разбрах. Това е "Политическият Франкенщайн съчленяващ чудовище от носталгиите ни по миналото"
"Времеубежище" е претенциозна "творба" с преклонение пред квазимодерното. Не е български роман. Що се отнася до миналото, то винаги е в множествено число. Защото сумираме всички единствени числа. Българско от 27-мо място в света по данни на ООН пред демокрацията днес е след 70-то и върви надолу. Изобщо Господинов му се иска да е писател, но то става със заставане на колене пред страданието българско и пред реалната реалистична надежда за бъдещето. Като литературен критик няма да си хабя енергията за анализ на творбите му, малък им е размерът.
До коментар [#19] от "zocho1":Разбира се, че Господинов е не една, а 100 класи над госпожата.Никога не съм твърдял, че Господинов е лош писател. Обективната естетическа и литературна преценка не го поставя сред добрите малко над посредствени писатели.Естетиката на неговия израз, словореда и фабулата, ако щете, са прилично скалъпени. Но му липсва оная творческа искрица, която превръща писателят от занаятчия в творец.Много съвременни писатели са добри занаятчии, но много малко (а за мен идинствено Кундера) ще бъдат класици.
Това че Господинов бил 100 класи над Здрвка Евтимова, е доста пресилено. Романът й "Четвъртък" не е с нищо по-лош от "Естествен роман," макар и нейният стил да е напълно различен от този на Господинов. На Кундера много ми харесват романите и разказите от чешкия му период, особено "Шегата" и сборника "Смешни любови." В по-късните си неща, когато вече пише съвсем целенасочено за някакъв генерализиран западноевропейски читател, почва прекалено много да маниерничи според мен. Тъй или иначе всички тези автори си имат читатели и някои от тези читатели им дават награди, за да покажат колко ги ценят. Всичко друго е търсене на теле под вола.
A man without faith is like a fish without a bicycle.
Усещам една тънка политкоректна смрад от текстчето. Е, да се има в предвид за кого е писано. Без да съм от върлите му фенове, чели сме и по-добри текстове от господина.
Интересно как познатите троли са насочени тук да коментират. Не, не говоря за хората, които просто не харесват даден стил на писане или автор, а за автентичните платени троли, които припечелват от цапане на обществените пространства и дискусии.
Самото случвачне на това, че всяко културно събитие или роман, неудобен на предизборните "линии" на някого, трябва да бъде оплюван, говори много за всичката работа, която имаме да свършим, за да си оправим културата и средата за живот.
"Изработват онзи необходим усет за живота и неговата крехкост, който ни кара да обичаме този нетраен свят, тъкмо защото е нетраен и смъртен."
Бих го казал по - доста по - различен начин ! Ако заобичваме нещо, то е не толкова нетрайния свят, неговата изменчивост, смъртност и преходност, а вечните и непреходни неща в него, които обаче по някакъв много странен и многопластов начин са преплетени в същите тези смъртни форми и явления, с които сме свикнали да живеем ! С други думи възможността ни да сме човеци по между си, както Спасителят ни е показал чрез примера си тук, на земята, чрез тривиалните и досадни събития в ежедневието, чрез преходното, което си отива, дава посока и цел на всичко, което правим в този свой " суетен" живот ! Лека нощ от мене и до нови срещи.
Елитът ми прилича на катерицата, която атакува хранилката за птички, за да им изяде храната. Ти монтираш a baffle (конусообразно тяло, което пречи на катерицата да достигне до хранилката), но агресивното и много гъвкаво гладно животно намира начин—подхваща оттук, подхваща оттам и му намира цаката. Накрая прегръща с лапите си съда със семенцата, очакващи птички и го приватизира. Мой е. Само мой. Никой да не се приближава. Елитът обаче се оказа много по-успешен в глобалната поквара и съсипване на човечеството даже и от най-обръгналата в битки с птичите хранилки катерица. След цял век на опити с една, после с друга диктатура, най-накрая наистина му намери цаката. Влезе при всеки един човек индивидуално и не само му запуши устата и му изви ръцете, но му предложи такова екзистенциално подчинение, каквото историята не помни и което, само до десетина години, ще го превърне във вече перфектния роб. Няма даже и да се спирам на очевидните методи, които елитът прилага, при това бе да среща каквато и да е съпротива—докарване до просешка тояга на всеки извънелитен индивид, за да го превърне в просяк, премахване на фиатните пари и заменянето им от проследими цифрови пари, за да може всичко за което се ползват да се запази в сървърното досие на всеки, качено на сървъри, които никой даже и не знае къде се намират, което ще определи дали да получи безплатни пари, хвърлени от хеликоптера. И, тъй като даже и хляб няма да може да се купи с други, освен с проследими цифрови пари, рейтингът на всеки, рейтинг произтичащ от досието му, ще определи дали въпросният ще има на масата си хляб или ще умре от глад. Ще умре от глад, ако не слуша, ако протестира против системата (без даже да знае конкретно срещу кого), ако е против ваксини, зелени сделки, предефиниране на пола, и всяка останала дивотия и глупост, прищяла му се на въпросния елит. Защо, само елитът си знае. На никого не е длъжен да дава обяснения.
Поради горното, заключението в предложения ни текст е само едно наивно пожелание. Както се видя и от филмчето, цитирано ни вчера от Lemmy (“Сляпата Айша”), въпросният автор се лута във въпросите свързани с времето и се опитва да използва примитивните си отговори в парадоксални художествени алегории, чрез които да онагледи размислите си върху тривиалности. Необразоваността никога не е била недостатък нито на добрия, нито на лошия писател. Тъкмо обратното, тя спомага за по-спонтанно предаване на чувствата. Но, все пак, когато се опитва да става съдник на цял континент, интелектуалната хигиена изисква поне да си остане в абстрактното и да не тръби политически. Некомпетенстността вреди в политиката.
В текста горе четем: “Защото паметта знае, вероятно от Хераклит, че никой не може да влезе два пъти в една и съща река. И Слава Богу, иначе рискуваме да се завъртим във вечното завръщане на някоя безумна епоха.” За съжаление на автора, в модерния свят ние непрекъснато се въртим в един все по-усъвършенстван кръг, въртим се във вечното завръщане на безумствата на сготвеното от един и същ елит, който си сменя само наследниците, но не и желанието за усъвършенстване на начините за задоволяване на бездънния си апетит към подчиняване на народите. Самозалъгването, че нещата вече са се променили, подобно на просото, което гладната кокошка сънува, помага психологически по-леко да се преодолят несгодите, които винаги идват от неочаквана посока, но пък винаги притесняват роба по един и същ начин—понякога по-мек, с привидно благосклонна принуда към ваксинации и зелени сделки, понякога по-рязък, с концлагери, нощни отввличанив с камионетки и наказателни взводове. И, не, не е вирусът, който ни заключи, а метафората, наративът на елита за вируса, е който ни заключи. На който тази истина му е неудобна, да дойде на дебат със собствени аргументи, а не да се крие зад набедени експерти и инструкции за европейски политики.
Разбира се, за да получиш награда, трябва да говориш тъкмо обратното, трябва да изричаш не истината, а онова, което се изисква да бъде чуто от теб, каквато и опашата лъжа да е то. Истината никога не е летяла на собствените си криле и не е превръщала изразващия я в лице познато във всеки дом. Елитът винаги е бил този, който определя какво е истина. Сръчният подмазвач знае това и внимателно изучава даже и запетайките, даже и в промърморванията на него елит, за да ги възпроизведе и подкрепи с още и още думи и славословии, прозиращи през привидно парадоксални историйки, представяйки, например, миналото като убежище.
Такова мислене, обаче, е убежище единствено за посредствения ум. Защото за елита, който създава битността на народите няма нито минало, нито натояще, нито бъдеще. Тов е което наистина заслужава да се изследва. За елита има само едно състояние—господство. И днес, когато откритието на Лайбниц, че могло да се събира, умножава и дели по трудния начин, с двоични числа, вместо по познатия лесен начин, с десетични, се разви дотолкова, че да обхване и покори глобуса, елитът вече отваря шампанското за пълната си побдеда над по-голямата, не-елитната част на човечеството. Вече и слепият започва да вижда, че цифровият свят е по-опасен и по-разрушителен от атомна бомба за човечеството и неговата свобода. Планът е до 2030 г. това поробване да приключи и е само въпрос на време, за да се види дали така лелеяната от елита пълна победа не е само Пирова победа. Какво убежище в миналото, какво canceled бъдеще? За прозорливия, това развитие към всеобщо робство, е било ясно още в началото на миналия век.
Точно !!! Позор е да си син на такъв народ,поставен от кучи синове в драматична ситуация и да пишеш толкова бледо и размито... ГГ да прочете "Армиите на нощта" на Мейлър. Няколко пъти... Цитат:"..той ще стане юрист в корпорация ,където ще направи чудесна кариера,без да разбере къде е погребан законът."... Животът се описва и обяснява с фрази,които се забиват като пирон в главата ти... И книгата не остава безследна в съзнанието...
"Планът е до 2030 г. това поробване да приключи и е само въпрос на време..." Очевидно сте отлично информиран. Как успяхте да се доберете до тази тайна на "елита" ? Да не би и Вие да му принадлежите ?
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
Няма нужда от много старание, не само за да разбереш плановете на него елит, а даже да узнаеш и крайната дата 2030 г. Който се интересува, може отлично да се информира, защото въпросният, вече стигнал пределната си арогантност елит, се е добрал дотам, да се чувства толкова сигурен в окончателната си победа (за съжаление, що се отнася до западния свят, с пълно основание), че нито вече крие какво точно цели, нито даже крие крайната дата за постигане на stakeholder-ския си anti-capitalist capitalism или както му е и другити име, inclusive capitalism. Няма нужда да цитирам източници, защото въпросният план е вече толкова разтръбен чрез нарочно написани и силно натрапени книги, яростна пропаганда и подъл преврат в основополагаща страна, че не си струва труда даже да се споменава точния адрес на драсканиците, отнасящи се до това гадно нещо. Който иска, лесно ще ги намери. Ако обаче кара подмазвачески и гледа само да се нагоди, без да го интересува долната същност на онова, на което се е съгласил да служи, такива книги и събития не го интересуват, та на него е още по-малко нужно да му се цитират източници.
Спасението на човечеството е в премахването на условията, при които един или няколко частни индивида притежават цялата световна медия, един или няколко индивида притежават частно цялата фармацевтична индустрия на света, включително и произвеждаща ваксините, между другото, един или няколко индивида притежаващи цялото глобално изкуство на веселбата в центрове от сорта на Холивуд и най-вече, един или няколко индивида, притежаващи частно финансите на света. С последното трябваше да почна, но и така върви. Е, как да стане това, например в медицината? Ами, една Британия, да речем или Германия, Скандинавия или Япония да си карат по системата Семашко, както си го караха, а не да натрапват и при тях, и на целия свят, пост-индустриалното разбиране за това как да се развива обществото, а именно, не само в превръщането на всичко в пазар, но този пазар да е единствено пазар на услуги. Така, напълно несъвместими с пазар на услуги дейности, каквито са образованието и здравеопазването, злобно бяха превърнати в пазарища, където пациентът е купувач на услугита на супермаркета, наречен болница. Или, да речем, извършва се регулация, при която не само не се разрешава термина социална медия, но не се и позволява на никой интернетен сайт да изисква регистрация от ползващите го. Нима няма регулация, съгласно която не се разрешава да отидеш в банката и да ѝ откраднеш парите? И други регулации има, срещу които нкой не рипа. Сам ще се сетиш. Кой обаче да я извърши тази промяна? Парламентите, конгесът, правителствата, съдилищата? Не ставай смешен. Всичките те са поставени там от елита, единствено за да му служат. Кой, писателите ли? Продажните писатели, които за коричка хляб и наградка някъде, са даже още по-верни негови кучета. Виж филмаджиите какви отвратителни подмазвачески филми пускат. Иначе няма признание. Както казах в предната дописка, тук във форума даже се дадоха ярки примери в това отношение. Хич да не говорим за тълпите willing executioners, които досущ онези тълпи от 1933 г., през глава са се впуснали да пропагандират очевидни извращения, зелени сделки и псевдо-ваксини, напълно в разрез с истинската наука. Онова, което е финансирано и го тръбят, че било наука, и то е подлост, подобно на подлостта да си писател, който за наградка някъде и, за да му се чуе името, е готов на всякаква интелектуална мерзост.
Хич не е случайно това, че елитът се чувства толкова сигурен в окончателната си победа, без да се усеща даже, че тя е само в западния свят. Гръмотевичното обаче е, че светът не се състои само от западен свят. Последният е вече опозорен и съсипан. Другият свят, който западът го има за заден двор, обаче съществува, но не му е мястото тук да се прави анализ как въпросният Франкенщайн, който западът сам създаде, извадил го от примитивната рудиментарност (нарочна тафтология, за по-добър акцент), ще повлияе на целия описан по-горе процес и доколко разклаща удобната сигурност в победата на иначе тъповатия западен елит. Това е въпрос на бъдещи изследвания. Тук само се даде отговор на въпроса как съм бил успял да се добера “до тази тайна на елита”. А, то било, защото на “тайната” ѝ било дадена откровена публичност, за когото не само е нужно да знае какво да прави, за да се хареса, а също и за този, който се интересува и от това кой, аджеба, е този, на когото трябва да се хареса.
Убеждавам се, че се опивате от красноречието си. Опасявам се обаче, че не осъзнавате крехката разлика между многословие и празнословие. Ако някога успешно сте организирали нещо, дори малко и просто като например едно надпиване с бира, може би щяхте да си дадете сметка, че дори теоретически (да не говорим на практика) е невъзможно организирането на такъв сложен, дългосрочен, многоцелеви, мащабен, ежеминутно следен и управляван „заговор“ от някакво тяло, наречено „елит“. При това последният, ако съдя по думите Ви, включва невероятно хетерогенно множество от индивиди с най-разнопосочни и в повечето случаи противоположни интереси (няма нужда от примери, нали?).
Напротив, възможно е. Дай ми някаква дребна сума, шейсет милиарда долара, да речем, and watch me. Разбира се, и такава сума може да не свърши работа—виж руските милиардери как са хронично пренебрегнати. Те не са част от хомогенния елит, за който иде реч, но все пак можем да опитаме. Между впрочем, хич даже не става дума за някакъв си хетерогенен елит. Много си е хомогенен даже и си се събъри на спявки, я тук, я там. И това може лесно да се проследи, но даже няма нужда. Който се интересува знае.
От самото начало ми беше ясно, че спорът ни е безплоден. Но явно има нужда от пример. Ще го дам и с това приключвам. Очевидно е, че във въпросния „елит“ няма как да не участват Apple и Samsung. Много е вероятно дългосрочните им стратегически цели да са подобни. Проблемът е, че те са осъществими много по-лесно, ако другата страна я няма. От жестоката и непрекъсната битка между тях ние виждаме на повърхността непрекъснатите дела, с които се замерват и току едната страна осъди другата за 539 млн $, после обратното и т.н. Даже за тях това не са стотинки, а със сигурност загубените дела развалят и образа им. Та питам аз как ще си сътрудничат тези членове на елита – на „спявките“ и извън тях.
Не, Apple и Samsung не са част от елита, за който иде реч. Това са някакви нещастни търгаши, начело на които стоят прости момчета-компютърджийчета или, в най-добрия случай, жичкаджии. Това не са идеолозите, за които говоря. За да се увериш, иди в Кеймбридж, но в Англия, не тук в Масачусетс и се наслади на потресающата сграда, която Бил Гейтс е построил за целите си, досами новата (е, относително новата—отпреди десетина-двайсет години, когато ги изритаха от оригиналната им сграда в центъра и сега трябва да вземеш такси, за да се добереш) барака на Кавендишката лаборатория, в която само да стъпиш и ще се разпадне. И двете сгради са запокитени в царевичака, но онова, което Кавендишката лаборатория е наложила на света през 19-ти век, е до днес част от модата във физиката. Майкрософт нищо не е наложил, нито Епъл, нито Самсунг са наложили нещо за в работа, в услуга на човешкото когнитивно развитие. Единственото, което са наложили са репродуцирани тривиалности и драматични открития в маркетинга. Освен всичко друго, скука, скука безподобна. Интелектуалното развитие на човечеството не се е помръднало и на крачка вследствие на пребиваването им на тази земя. Друг е въпросът, че през 20-ти век, елитът, за който ти говоря, специално, съвсем системно, унищожава науката и я превръща в измама управлявана от абсурди. Ето, това е рожба на него елит, ако търсиш пример. Този елит е направил така, че от началото на двайсти век, измамата управлявана от абсурди (което елитът нахално нарича наука), се явява общият знаменател, общата точка, в която коалесцират всички възможни идеологии—всичките му там, комунизми, фашизми, капитализми и изпедепцани нацизми под формата на пост-модернизъм днес, се стичат в този център, в това Мъртво море на интелекта, което хомогенизира народите в една пихтиеста маса от нискоинтелигентни малоумници, единствено загрижени за търбуха си. Това е тестото от което се изгражда новият, напълно подчинен индивид, усъвършенстван вариант (за нуждите на елита) на новия комунистически човек или, ако щеш, на хитлерюгенда. В момента съм в Масачусетс. Ела да видиш за какво иде реч. Бизнесите поголовно затворени. Хиляди хора са на улицата Обаче Cannabis съплайз и Liquor Stores процъфтяват. Тази манивела на умственото униние ще се върти и ще се затяга, чрез машината, за която загатнах в първата си дописка, докато до 2030 г. (датата сами си я обявяват нашир и надлъж) не смели всичко живо. При това, този път няма място за съпротива и геройството е неуместно. Дисиденти ли? Боже, какво пък беше това нещо? Всеки сам кове собственото си досие и падение и, ако е добър гражданин и не се репчи на зелени сделки, ваксини и бътлъризъм, ще му се сипе помия да лочи в копанката. Който пък много знае, друм.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
Anton Andonov
Рейтинг: 713 НеутралноДругарят ГГ най-накрая се върна там, откъдето тръгна - суровия шаячен комунизъм!
Never Mind The BollocksНеКой
Рейтинг: 457 НеутралноПисател е титла.
Която ти дават читателите.
А не преводачи или журналисти.
Rhapsody of Fire
Рейтинг: 685 НеутралноЧитателите отдавна сме му я дали.
Зз разлика от завистливите нравствено импотентни злобари като теб. СЛАВА НА УКРАЙНА.
Роси
Рейтинг: 6650 Неутрално"Защото миналото никога не е невинно. Винаги може да се намери някой политически Франкенщайн, който да ни обещае един нов свят, съчленен от носталгиите ни по великото вчера. И да ни обещае, че лесно може да ни направи щастливи отново"
Много вярно и истинско. Харесвам го!
ju.li
Рейтинг: 1330 ВеселоХа! Това е човекът, който тръбеше как в пети клас са го репресирали заради някакъв лексикон?!
Истината е: НЯМА НИКОЙ РЕПРЕСИРАН ЗАРАДИ ЛЕКСИКОН!
НеКой
Рейтинг: 457 НеутралноДо коментар [#3] от "Rhapsody of Fire":
Ела да ти дам, три книги му купих преди време, подлъгах се като ги разлистих набързо.
И до 10-та стр. не можах да стигна. Мъка...
Иначе горе долу по една книга седмично чета, ако те вълнува.
Не не Г.Г., просто не мога да си го причиня.
А това, че протестърските медии го пробутват навсякъде за награди и преводи в чужбина, не значи, че е четен.
При него действието почти не се развива, а темата за соца и оплюването му, както и на българските недостатъци може да се хареса само на някой мазохист.
Толкова за ГГ, не му завиждам, не виждам някакъв огромен талант, за да го правя.
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноТи какво искаш, да са го пратили в Белене ли ?
За едно дете е достатъчно учителката да го изправи пред класа и да каже (примерно), че е писало глупости. Ще има да влачи травмата с месеци
ju.li
Рейтинг: 1330 НеутралноДо коментар [#7] от "zocho1":
Мислиш, че аз съм на пет, ли???
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноНе се осмелявам да схвана дълбочината на отговора ти.
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
НеКой
Рейтинг: 457 ЛюбопитноДо коментар [#10] от "SSS":
ГГ, ти ли си?
Пиши си барем един плюс, да си вдигнеш рейтинга.
Нали си разбирач...
Rhapsody of Fire
Рейтинг: 685 НеутралноТои и близнакът ти Гешев "също не може да си причини" да чете това което не му изнася.
Но не разбирам защо като не схващаш нещо, защо веднага настървено тръгваш да опошляваш, СЛАВА НА УКРАЙНА.
scott
Рейтинг: 736 НеутралноДо коментар [#6] от "НеКой":
гледах класациите за продажби на "Гринуич". ГГ редовно е в топ 10. И си викам: ма как? хем критиката, хем читателите? Но ме светнаха, че 500 продадени книги на месец си поне в топ 3-5. Някои от авторите на "Хеликон" за миналата година в топ сто нямат и 500 продадени книги. ИЗЯСНИ МИ СЕ, ЧЕ "ПИСАТЕЛИТЕ" СА РАЗРУШИЛИ ПАЗАРА ДОТАМ, че вече само хората на субсидии от тех връзват некак двата края. Повече субсидирани глупости, още по-малко читатели. И те така.
НеКой
Рейтинг: 457 НеутралноДо коментар [#12] от "Rhapsody of Fire":
Големи глупости пишете ей, по телевизиите слушам - големият български писател Георги Господинов...
Айдее, новият Вазов. Или Талев.
Ми не може човекът да пише вълнуващо, това е простичката истина.
Може и да е протестър, може и да го издавате и на танганайски, ама това е.
Талантът не се нуждае от реклама, подражателите явно да.
НеКой
Рейтинг: 457 НеутралноДо коментар [#13] от "scott":
Точно. Издателите ти предлагат 100 книжки и те гледат все едно, че са ти дали 100 000.
Затова и няма цифри, само класации...
hamiltonf
Рейтинг: 3672 НеутралноКаквото и да се говори, тази награда е огромно признание!
http://archives.bg/wars/SEARCH-f-2 Тук може да намерите данни за загинали във войните ваши близкиolexander
Рейтинг: 623 НеутралноНа превъзбудените от думите на Господинов предлагам да си спомнят Здравка Евтимова и нейния "невероятен" разказ"Кръв от къртицата"...Който беше вкаран в някакъв учебник в САЩ.
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.Тогава, когато споделих, че за мен разказът е повече от посредствен подобни уж четящи екземпляри яко ме нахейтиха... А простата истина е, че ако четеш достатъчно много "модите" в литературата не ти правят впечатление и можеш да отсееш мосата от класиката. Господинов е мода. Не класика.
Ушевци и Господиновци са на равнището на твоците от времето на априлския пленум на БКП - средняци, които следват правилния път.
Когато се прехласваш по популярен писател обикновено показваш ниска, а не особено висока култура, другари.
olexander
Рейтинг: 623 НеутралноДо коментар [#16] от "hamiltonf":
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.От много време наградите за изкуство не са подчинени на естетически, аа на политически критерии. Ако си прочел интервюто на Ушев преди няколко дни ще видиш, че той самият го признава - или от елитарна наглост или от чиста проба глупотевина.
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноДо коментар [#17] от "olexander":
Е, хайде сега, ще сравняваме Здравка Евтимова с Георги Господинов. Жената пише от 2 години един и същи разказ всяка неделя в Офнюз. Само сменя името на героинята (понякога). И веднъж я отпечатали в САЩ.
Георги Господинов е съвсем друга класа. Която личи впрочем и от настоящето есе.
Който не е я оценява - да се сърди на себе си.
hamiltonf
Рейтинг: 3672 НеутралноДо коментар [#18] от "olexander":
http://archives.bg/wars/SEARCH-f-2 Тук може да намерите данни за загинали във войните ваши близкиУшев е друго "бира". При Господинов, в конкретният случай, книгата е била четена от доста италианци, много от читателите са изразили прекрасните си впечатления до него, други са му казали, че заслужава да спечили, а един дядо с внучето си, му казал дни преди награждаването, че е сигурен, че ще спечели.
olexander
Рейтинг: 623 НеутралноДо коментар [#19] от "zocho1":
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.Разбира се, че Господинов е не една, а 100 класи над госпожата.
Никога не съм твърдял, че Господинов е лош писател. Обективната естетическа и литературна преценка не го поставя сред добрите малко над посредствени писатели.
Естетиката на неговия израз, словореда и фабулата, ако щете, са прилично скалъпени. Но му липсва оная творческа искрица, която превръща писателят от занаятчия в творец.
Много съвременни писатели са добри занаятчии, но много малко (а за мен идинствено Кундера) ще бъдат класици.
voodoo_child
Рейтинг: 1145 НеутралноДо коментар [#19] от "zocho1":Който не е я оценява - да се сърди на себе си.
Аз сега дори отивам да се напляскам! Как смея!?
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноДо коментар [#18] от "olexander":
За да не отивам далече, вземам следния цитат от първия абзац на есето по-горе:
"А колкото по-малко памет имаме, толкова повече миналото приижда като потоп. Паметта е онзи единствен бент, който може да отдели случило се от неслучило се, да спре онова минало, което се преструва на бъдеще."
Според мене трябва да си доста повече от занаятчия, за да го сътвориш.
Но не искам да споря. Обективност в оценката на литературното творчество вероятно е възможна, но е много далече от обективността в измерването на творческите постижения в положителните науки.
zocho1
Рейтинг: 579 ВеселоДо коментар [#22] от "voodoo_child":
Може, но все пак не прекалявай!
olexander
Рейтинг: 623 НеутралноДо коментар [#23] от "zocho1":
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.А според мено това е точно пример за занаятчийство в литературата. Многословна, красиво облечена в обтекаем смисъл баналност. Изпълнен с ненужен товар от думи
"А колкото по-малко памет имаме, толкова повече миналото приижда като потоп. Паметта е онзи единствен бент, който може да отдели случило се от неслучило се, да спре онова минало, което се преструва на бъдеще.
"Без памет миналото приижда като потоп. Паметта е единственият бент, който може да спре неслучилото се, което се преструва на бъдеще"
chudomor
Рейтинг: 1371 Весело"Сега трябва да си измислим друго бъдеще - по-човечно, по-скромно, по-щадящо света около нас, без жаждата за свръхпроизводство и свръхпритежаване. И да го разказваме на децата си. Защото то ще е техният дом и убежище."
От идиоти отговор не чакамНай-общо това си е моето ... минало.
А сега сериозно : от всичките ми впечатления за ГГ най- натрапчивото е, че е интересен. Даже интересни са ми и противоречията му...
dlagnikov
Рейтинг: 709 Неутрално" Всички избори досега винаги са били за бъдещето, но когато бъдеще се е изчерпало, обществата започват да си избират минало."
Много актуално за миналите два избора и за бъдещия трети.Защо в Б-ия предизборната пропаганда обещава светло бъдеще, а след нея се озоваваме в непрежалимото минало.
ddd
Рейтинг: 184 НеутралноИ ти, и подобните на тебе плювачи сте за освидетелстване. Нищо друго няма да ви спаси, освен освидетелстване и въдворяване в съответното заведение.
ddd
Рейтинг: 184 НеутралноЪ-ъъъ, около. В интелектуално отношение. Инак може да си и на 95, все тая.
schwimmwagen
Рейтинг: 2066 НеутралноДо коментар [#25] от "olexander":
"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."+100
Отлична редакция. Има два варианта - входният текст е много зле или ти имаш забележителен талант....е може и двете :)
Рейтинг: 52 НеутралноСъчинението на Хераклит имало три части, посветени на Вселената, политиката и теологията. Авторът приживе бил "малко" разочарован от интерпретациите му.
Някои твърдят, че го подарил на храма на Артемида, а според други го скрил там, за да ограничи достъпа до него. Коментарите на доста от читателите му били, че е написано неясно, което пречело на разбирането му. Не са запазени копия, а каквото знаем, то основно е от коментарите на Диоген Лаертски (Лаерций) - „Животът на философите“, около триста години след смъртта на Хераклит. Имам усещането, че дори Диоген не е разбрал идеите на Хераклит добре.
Та, оценкаите на текущото състояние на общите дела, описани от Г. Господинов, преценени спрямо учението на Хераклит, в трактовката на Диоген, би трябвало да са по-оптимистични или, поне, по-уравновесени, без сянка на тъга и униние.
Едни обществени процеси се развиват низходящо, но други са възходящи и когато се отразяват само едните или другите, общата картина е непълна и затова - погрешна.
Много важно е сега възходящите да натрупат колкото се може повече потенциал, докато започнат да изглеждат безалтернативни на противостоящите им, които с падането си го осигуряват. Търпим видимата разруха на старите взаимодействия в обществената структура не защото сме мазохисти, а защото обществените групи, които ги поддържат и се отъждествяват с тях, губят покрай разпада им обществени позиции, а тяхното място естествено се заема от носителите на новите политически идеи, върху които ще се строи новият свят.
Всички материални форми имат в основата си заложена мисъл. Необходимо е технологично време за обличането им в плътна материя. Ясно е, че искаме лесното, изобилието и безпроблемието, но пак според Хераклит, трудностите, напрежението, пречките, ни осигуряват не по-малко придобивки, които дори са и по-ценни, според други критерии, които сега не ползваме.
Рейтинг: 52 НеутралноПропуснал съм важна последна дума в последното изречение - не ползваме масово.
Рейтинг: 52 НеутралноТова са литературни панделки, буклички и разни други украшения, с които се допълва съдържанието. Не всеки пише в прагматичен стил, като трие безпощадно излишните думи, а не и нужно. Спартанските ни вкусове за литература, която ползва само минимално и неизбежно необходимите думи за описание е разбиране на обществените процеси, на друг пък може да се сторят бедни и постни. Нека да има разнообразие. Човек не знае кой литературен пирует каква научна идея може да подскаже. Животът е многаспектен, та жалко, ако нечий стил не допада на другиму, но от прагматична гледна точка, можем да пренебрегнем естетичните си предпочитания и да потърсим някоя допълнителна практическа полза в многообразието.
koevip
Рейтинг: 8 ЛюбопитноЛюбопитно ми беше, но нямах отговор на въпроса ми:
"Кой финансира историите от миналото",
но сега след есето на ГГ разбрах.
Това е "Политическият Франкенщайн съчленяващ чудовище от носталгиите ни по миналото"
klimentm
Рейтинг: 4235 ВеселоДо коментар [#17] от "olexander":
klimentmВярно разказът и е огромен боклук, ужас някакъв!
Dimitar Kunev
Рейтинг: 645 Неутрално"Времеубежище" е претенциозна "творба" с преклонение пред квазимодерното. Не е български роман. Що се отнася до миналото, то винаги е в множествено число. Защото сумираме всички единствени числа. Българско от 27-мо място в света по данни на ООН пред демокрацията днес е след 70-то и върви надолу. Изобщо Господинов му се иска да е писател, но то става със заставане на колене пред страданието българско и пред реалната реалистична надежда за бъдещето. Като литературен критик няма да си хабя енергията за анализ на творбите му, малък им е размерът.
eti mehter
Рейтинг: 3980 НеутралноАми хайде....!
BukalemunAvanti.....както казват италианците....
Нека я видим историята на Европа.....
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноДо коментар [#36] от "Dimitar Kunev":
"Като литературен критик няма да си хабя енергията за анализ на творбите му, малък им е размерът."
От което следва изводът, че Вие сте литературен критик от голям размер и с особено ценна енергия.
Dimitar Kunev
Рейтинг: 645 НеутралноДо коментар [#38] от "zocho1": Във всички случаи ще остана в българската литература за разлика от ГГ.
7777
Рейтинг: 2104 НеутралноТова че Господинов бил 100 класи над Здрвка Евтимова, е доста пресилено. Романът й "Четвъртък" не е с нищо по-лош от "Естествен роман," макар и нейният стил да е напълно различен от този на Господинов. На Кундера много ми харесват романите и разказите от чешкия му период, особено "Шегата" и сборника "Смешни любови." В по-късните си неща, когато вече пише съвсем целенасочено за някакъв генерализиран западноевропейски читател, почва прекалено много да маниерничи според мен. Тъй или иначе всички тези автори си имат читатели и някои от тези читатели им дават награди, за да покажат колко ги ценят. Всичко друго е търсене на теле под вола. A man without faith is like a fish without a bicycle.
poitoucharante
Рейтинг: 1137 НеутралноУсещам една тънка политкоректна смрад от текстчето. Е, да се има в предвид за кого е писано. Без да съм от върлите му фенове, чели сме и по-добри текстове от господина.
7777
Рейтинг: 2104 НеутралноСпоред Вас, кой е най-значимият Ви принос към българската литература? A man without faith is like a fish without a bicycle.
Владимир Донков
Рейтинг: 880 НеутралноПуснах търсене по името Ви, защото не бях попадал на Ваши работи.
Нито една творба не намерих никъде.
Владимир Донков
Рейтинг: 880 НеутралноИнтересно как познатите троли са насочени тук да коментират. Не, не говоря за хората, които просто не харесват даден стил на писане или автор, а за автентичните платени троли, които припечелват от цапане на обществените пространства и дискусии.
Самото случвачне на това, че всяко културно събитие или роман, неудобен на предизборните "линии" на някого, трябва да бъде оплюван, говори много за всичката работа, която имаме да свършим, за да си оправим културата и средата за живот.
samoedin
Рейтинг: 3196 Неутрално"Изработват онзи необходим усет за живота и неговата крехкост, който ни кара да обичаме този нетраен свят, тъкмо защото е нетраен и смъртен."
Бих го казал по - доста по - различен начин ! Ако заобичваме нещо, то е не толкова нетрайния свят, неговата изменчивост, смъртност и преходност, а вечните и непреходни неща в него, които обаче по някакъв много странен и многопластов начин са преплетени в същите тези смъртни форми и явления, с които сме свикнали да живеем ! С други думи възможността ни да сме човеци по между си, както Спасителят ни е показал чрез примера си тук, на земята, чрез тривиалните и досадни събития в ежедневието, чрез преходното, което си отива, дава посока и цел на всичко, което правим в този свой " суетен" живот ! Лека нощ от мене и до нови срещи.
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноЯсно. Вие сте от равнището
"Я памятник себе воздвиг нерукотворный" или
"и мойте песни все ще се четат"
bryghtlyght
Рейтинг: 704 НеутралноЕлитът ми прилича на катерицата, която атакува хранилката за птички, за да им изяде храната. Ти монтираш a baffle (конусообразно тяло, което пречи на катерицата да достигне до хранилката), но агресивното и много гъвкаво гладно животно намира начин—подхваща оттук, подхваща оттам и му намира цаката. Накрая прегръща с лапите си съда със семенцата, очакващи птички и го приватизира. Мой е. Само мой. Никой да не се приближава. Елитът обаче се оказа много по-успешен в глобалната поквара и съсипване на човечеството даже и от най-обръгналата в битки с птичите хранилки катерица. След цял век на опити с една, после с друга диктатура, най-накрая наистина му намери цаката. Влезе при всеки един човек индивидуално и не само му запуши устата и му изви ръцете, но му предложи такова екзистенциално подчинение, каквото историята не помни и което, само до десетина години, ще го превърне във вече перфектния роб. Няма даже и да се спирам на очевидните методи, които елитът прилага, при това бе да среща каквато и да е съпротива—докарване до просешка тояга на всеки извънелитен индивид, за да го превърне в просяк, премахване на фиатните пари и заменянето им от проследими цифрови пари, за да може всичко за което се ползват да се запази в сървърното досие на всеки, качено на сървъри, които никой даже и не знае къде се намират, което ще определи дали да получи безплатни пари, хвърлени от хеликоптера. И, тъй като даже и хляб няма да може да се купи с други, освен с проследими цифрови пари, рейтингът на всеки, рейтинг произтичащ от досието му, ще определи дали въпросният ще има на масата си хляб или ще умре от глад. Ще умре от глад, ако не слуша, ако протестира против системата (без даже да знае конкретно срещу кого), ако е против ваксини, зелени сделки, предефиниране на пола, и всяка останала дивотия и глупост, прищяла му се на въпросния елит. Защо, само елитът си знае. На никого не е длъжен да дава обяснения.
Поради горното, заключението в предложения ни текст е само едно наивно пожелание. Както се видя и от филмчето, цитирано ни вчера от Lemmy (“Сляпата Айша”), въпросният автор се лута във въпросите свързани с времето и се опитва да използва примитивните си отговори в парадоксални художествени алегории, чрез които да онагледи размислите си върху тривиалности. Необразоваността никога не е била недостатък нито на добрия, нито на лошия писател. Тъкмо обратното, тя спомага за по-спонтанно предаване на чувствата. Но, все пак, когато се опитва да става съдник на цял континент, интелектуалната хигиена изисква поне да си остане в абстрактното и да не тръби политически. Некомпетенстността вреди в политиката.
В текста горе четем: “Защото паметта знае, вероятно от Хераклит, че никой не може да влезе два пъти в една и съща река. И Слава Богу, иначе рискуваме да се завъртим във вечното завръщане на някоя безумна епоха.” За съжаление на автора, в модерния свят ние непрекъснато се въртим в един все по-усъвършенстван кръг, въртим се във вечното завръщане на безумствата на сготвеното от един и същ елит, който си сменя само наследниците, но не и желанието за усъвършенстване на начините за задоволяване на бездънния си апетит към подчиняване на народите. Самозалъгването, че нещата вече са се променили, подобно на просото, което гладната кокошка сънува, помага психологически по-леко да се преодолят несгодите, които винаги идват от неочаквана посока, но пък винаги притесняват роба по един и същ начин—понякога по-мек, с привидно благосклонна принуда към ваксинации и зелени сделки, понякога по-рязък, с концлагери, нощни отввличанив с камионетки и наказателни взводове. И, не, не е вирусът, който ни заключи, а метафората, наративът на елита за вируса, е който ни заключи. На който тази истина му е неудобна, да дойде на дебат със собствени аргументи, а не да се крие зад набедени експерти и инструкции за европейски политики.
Разбира се, за да получиш награда, трябва да говориш тъкмо обратното, трябва да изричаш не истината, а онова, което се изисква да бъде чуто от теб, каквато и опашата лъжа да е то. Истината никога не е летяла на собствените си криле и не е превръщала изразващия я в лице познато във всеки дом. Елитът винаги е бил този, който определя какво е истина. Сръчният подмазвач знае това и внимателно изучава даже и запетайките, даже и в промърморванията на него елит, за да ги възпроизведе и подкрепи с още и още думи и славословии, прозиращи през привидно парадоксални историйки, представяйки, например, миналото като убежище.
Такова мислене, обаче, е убежище единствено за посредствения ум. Защото за елита, който създава битността на народите няма нито минало, нито натояще, нито бъдеще. Тов е което наистина заслужава да се изследва. За елита има само едно състояние—господство. И днес, когато откритието на Лайбниц, че могло да се събира, умножава и дели по трудния начин, с двоични числа, вместо по познатия лесен начин, с десетични, се разви дотолкова, че да обхване и покори глобуса, елитът вече отваря шампанското за пълната си побдеда над по-голямата, не-елитната част на човечеството. Вече и слепият започва да вижда, че цифровият свят е по-опасен и по-разрушителен от атомна бомба за човечеството и неговата свобода. Планът е до 2030 г. това поробване да приключи и е само въпрос на време, за да се види дали така лелеяната от елита пълна победа не е само Пирова победа. Какво убежище в миналото, какво canceled бъдеще? За прозорливия, това развитие към всеобщо робство, е било ясно още в началото на миналия век.
Nedyalko Lazarov
Рейтинг: 1274 НеутралноЩо за писател е ГГ не се наемам да кажа; с мъка прочетох само няколко страници.
Но що за есеист е, е ясно - не става.
makemydayy
Рейтинг: 615 НеутралноДо коментар [#36] от "Dimitar Kunev":
Точно !!!
Позор е да си син на такъв народ,поставен от кучи синове в драматична ситуация и да пишеш толкова бледо и размито...
ГГ да прочете "Армиите на нощта" на Мейлър.
Няколко пъти...
Цитат:"..той ще стане юрист в корпорация ,където ще направи чудесна кариера,без да разбере къде е погребан законът."...
Животът се описва и обяснява с фрази,които се забиват като пирон в главата ти...
И книгата не остава безследна в съзнанието...
hodounski
Рейтинг: 2298 НеутралноВремеубежището е младостта. Хората естествено изпитват носталгия по младостта , но трябва да знаят ,че не могат да я върнат.
fletcherlind
Рейтинг: 521 НеутралноМале, мале, мале. Това нещо ли печели награди?
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноДо коментар [#47] от "bryghtlyght":
"Планът е до 2030 г. това поробване да приключи и е само въпрос на време..."
Очевидно сте отлично информиран. Как успяхте да се доберете до тази тайна на "елита" ? Да не би и Вие да му принадлежите ?
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
bryghtlyght
Рейтинг: 704 НеутралноДо коментар [#52] от "zocho1":
Няма нужда от много старание, не само за да разбереш плановете на него елит, а даже да узнаеш и крайната дата 2030 г. Който се интересува, може отлично да се информира, защото въпросният, вече стигнал пределната си арогантност елит, се е добрал дотам, да се чувства толкова сигурен в окончателната си победа (за съжаление, що се отнася до западния свят, с пълно основание), че нито вече крие какво точно цели, нито даже крие крайната дата за постигане на stakeholder-ския си anti-capitalist capitalism или както му е и другити име, inclusive capitalism. Няма нужда да цитирам източници, защото въпросният план е вече толкова разтръбен чрез нарочно написани и силно натрапени книги, яростна пропаганда и подъл преврат в основополагаща страна, че не си струва труда даже да се споменава точния адрес на драсканиците, отнасящи се до това гадно нещо. Който иска, лесно ще ги намери. Ако обаче кара подмазвачески и гледа само да се нагоди, без да го интересува долната същност на онова, на което се е съгласил да служи, такива книги и събития не го интересуват, та на него е още по-малко нужно да му се цитират източници.
Спасението на човечеството е в премахването на условията, при които един или няколко частни индивида притежават цялата световна медия, един или няколко индивида притежават частно цялата фармацевтична индустрия на света, включително и произвеждаща ваксините, между другото, един или няколко индивида притежаващи цялото глобално изкуство на веселбата в центрове от сорта на Холивуд и най-вече, един или няколко индивида, притежаващи частно финансите на света. С последното трябваше да почна, но и така върви. Е, как да стане това, например в медицината? Ами, една Британия, да речем или Германия, Скандинавия или Япония да си карат по системата Семашко, както си го караха, а не да натрапват и при тях, и на целия свят, пост-индустриалното разбиране за това как да се развива обществото, а именно, не само в превръщането на всичко в пазар, но този пазар да е единствено пазар на услуги. Така, напълно несъвместими с пазар на услуги дейности, каквито са образованието и здравеопазването, злобно бяха превърнати в пазарища, където пациентът е купувач на услугита на супермаркета, наречен болница. Или, да речем, извършва се регулация, при която не само не се разрешава термина социална медия, но не се и позволява на никой интернетен сайт да изисква регистрация от ползващите го. Нима няма регулация, съгласно която не се разрешава да отидеш в банката и да ѝ откраднеш парите? И други регулации има, срещу които нкой не рипа. Сам ще се сетиш. Кой обаче да я извърши тази промяна? Парламентите, конгесът, правителствата, съдилищата? Не ставай смешен. Всичките те са поставени там от елита, единствено за да му служат. Кой, писателите ли? Продажните писатели, които за коричка хляб и наградка някъде, са даже още по-верни негови кучета. Виж филмаджиите какви отвратителни подмазвачески филми пускат. Иначе няма признание. Както казах в предната дописка, тук във форума даже се дадоха ярки примери в това отношение. Хич да не говорим за тълпите willing executioners, които досущ онези тълпи от 1933 г., през глава са се впуснали да пропагандират очевидни извращения, зелени сделки и псевдо-ваксини, напълно в разрез с истинската наука. Онова, което е финансирано и го тръбят, че било наука, и то е подлост, подобно на подлостта да си писател, който за наградка някъде и, за да му се чуе името, е готов на всякаква интелектуална мерзост.
Хич не е случайно това, че елитът се чувства толкова сигурен в окончателната си победа, без да се усеща даже, че тя е само в западния свят. Гръмотевичното обаче е, че светът не се състои само от западен свят. Последният е вече опозорен и съсипан. Другият свят, който западът го има за заден двор, обаче съществува, но не му е мястото тук да се прави анализ как въпросният Франкенщайн, който западът сам създаде, извадил го от примитивната рудиментарност (нарочна тафтология, за по-добър акцент), ще повлияе на целия описан по-горе процес и доколко разклаща удобната сигурност в победата на иначе тъповатия западен елит. Това е въпрос на бъдещи изследвания. Тук само се даде отговор на въпроса как съм бил успял да се добера “до тази тайна на елита”. А, то било, защото на “тайната” ѝ било дадена откровена публичност, за когото не само е нужно да знае какво да прави, за да се хареса, а също и за този, който се интересува и от това кой, аджеба, е този, на когото трябва да се хареса.
olexander
Рейтинг: 623 НеутралноДо коментар [#40] от "7777":
Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.ОК.
Аз се предадох на 7 страница, приемам, че си прав.
Ако наистина ми го препоръчащ, ще се напъна да го зачета отново..
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноДо коментар [#54] от "bryghtlyght":
Убеждавам се, че се опивате от красноречието си. Опасявам се обаче, че не осъзнавате крехката разлика между многословие и празнословие.
Ако някога успешно сте организирали нещо, дори малко и просто като например едно надпиване с бира, може би щяхте да си дадете сметка, че дори теоретически (да не говорим на практика) е невъзможно организирането на такъв сложен, дългосрочен, многоцелеви, мащабен, ежеминутно следен и управляван „заговор“ от някакво тяло, наречено „елит“. При това последният, ако съдя по думите Ви, включва невероятно хетерогенно множество от индивиди с най-разнопосочни и в повечето случаи противоположни интереси (няма нужда от примери, нали?).
bryghtlyght
Рейтинг: 704 НеутралноДо коментар [#56] от "zocho1":
Напротив, възможно е. Дай ми някаква дребна сума, шейсет милиарда долара, да речем, and watch me. Разбира се, и такава сума може да не свърши работа—виж руските милиардери как са хронично пренебрегнати. Те не са част от хомогенния елит, за който иде реч, но все пак можем да опитаме. Между впрочем, хич даже не става дума за някакъв си хетерогенен елит. Много си е хомогенен даже и си се събъри на спявки, я тук, я там. И това може лесно да се проследи, но даже няма нужда. Който се интересува знае.
zocho1
Рейтинг: 579 НеутралноДо коментар [#57] от "bryghtlyght":
От самото начало ми беше ясно, че спорът ни е безплоден. Но явно има нужда от пример. Ще го дам и с това приключвам.
Очевидно е, че във въпросния „елит“ няма как да не участват Apple и Samsung. Много е вероятно дългосрочните им стратегически цели да са подобни. Проблемът е, че те са осъществими много по-лесно, ако другата страна я няма. От жестоката и непрекъсната битка между тях ние виждаме на повърхността непрекъснатите дела, с които се замерват и току едната страна осъди другата за 539 млн $, после обратното и т.н. Даже за тях това не са стотинки, а със сигурност загубените дела развалят и образа им. Та питам аз как ще си сътрудничат тези членове на елита – на „спявките“ и извън тях.
bryghtlyght
Рейтинг: 704 НеутралноДо коментар [#58] от "zocho1":
Не, Apple и Samsung не са част от елита, за който иде реч. Това са някакви нещастни търгаши, начело на които стоят прости момчета-компютърджийчета или, в най-добрия случай, жичкаджии. Това не са идеолозите, за които говоря. За да се увериш, иди в Кеймбридж, но в Англия, не тук в Масачусетс и се наслади на потресающата сграда, която Бил Гейтс е построил за целите си, досами новата (е, относително новата—отпреди десетина-двайсет години, когато ги изритаха от оригиналната им сграда в центъра и сега трябва да вземеш такси, за да се добереш) барака на Кавендишката лаборатория, в която само да стъпиш и ще се разпадне. И двете сгради са запокитени в царевичака, но онова, което Кавендишката лаборатория е наложила на света през 19-ти век, е до днес част от модата във физиката. Майкрософт нищо не е наложил, нито Епъл, нито Самсунг са наложили нещо за в работа, в услуга на човешкото когнитивно развитие. Единственото, което са наложили са репродуцирани тривиалности и драматични открития в маркетинга. Освен всичко друго, скука, скука безподобна. Интелектуалното развитие на човечеството не се е помръднало и на крачка вследствие на пребиваването им на тази земя. Друг е въпросът, че през 20-ти век, елитът, за който ти говоря, специално, съвсем системно, унищожава науката и я превръща в измама управлявана от абсурди. Ето, това е рожба на него елит, ако търсиш пример. Този елит е направил така, че от началото на двайсти век, измамата управлявана от абсурди (което елитът нахално нарича наука), се явява общият знаменател, общата точка, в която коалесцират всички възможни идеологии—всичките му там, комунизми, фашизми, капитализми и изпедепцани нацизми под формата на пост-модернизъм днес, се стичат в този център, в това Мъртво море на интелекта, което хомогенизира народите в една пихтиеста маса от нискоинтелигентни малоумници, единствено загрижени за търбуха си. Това е тестото от което се изгражда новият, напълно подчинен индивид, усъвършенстван вариант (за нуждите на елита) на новия комунистически човек или, ако щеш, на хитлерюгенда. В момента съм в Масачусетс. Ела да видиш за какво иде реч. Бизнесите поголовно затворени. Хиляди хора са на улицата Обаче Cannabis съплайз и Liquor Stores процъфтяват. Тази манивела на умственото униние ще се върти и ще се затяга, чрез машината, за която загатнах в първата си дописка, докато до 2030 г. (датата сами си я обявяват нашир и надлъж) не смели всичко живо. При това, този път няма място за съпротива и геройството е неуместно. Дисиденти ли? Боже, какво пък беше това нещо? Всеки сам кове собственото си досие и падение и, ако е добър гражданин и не се репчи на зелени сделки, ваксини и бътлъризъм, ще му се сипе помия да лочи в копанката. Който пък много знае, друм.