Двойното предизвикателство пред Европа и бъдещите ѝ отношения със САЩ

Все повече от рисковете не могат да бъдат адресирани през институции като НАТО, за все повече от тях ще се изискат собствени политически и военни действия със собствен ресурс и способности.

© Надежда Чипева, Капитал

Все повече от рисковете не могат да бъдат адресирани през институции като НАТО, за все повече от тях ще се изискат собствени политически и военни действия със собствен ресурс и способности.



Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


На Жан-Ив Льо Дриан се падна трудната политическа задача да използва най-острия възможен дипломатически език, за да изрази недоволството на Франция от създаването на новия пакт за сигурност между САЩ, Великобритания и Австралия. Френският външен министър нарече случващото се "двуличие, неуважение и сериозен пробив в доверието". Впоследствие Париж упражни натиск върху европейските институции в търсене на подкрепа и дори се опита да блокира работата на стартиралия Съвет по търговски и технологични въпроси между ЕС и САЩ. Френската страна дори временно изтегли посланика си от Вашингтон.


От няколко години подобни случаи на напрежение между Европа и Америка непрекъснато нарастват, особено по време на предишната американска администрация. Като цяло двете страни успяват да намират варианти за успокояване на различията. Нещо повече, даденото в Питсбърг, където се проведе заседание на Съвета, начало на по-задълбочено сътрудничество в нова сфери е знак за важна тенденция.




От икономическото господство през 20-и век към промяната днес


След края на Втората световна война "старият континент" не просто намери формула за мирно съжителство, но се оказа в ситуация, в която неговият просперитет и защита са едновременно осигурени в рамките на транс-атлантическото пространство. Стопанското обвързване между Америка и свободната част от Европа не просто възстанови обществата след опустошителната война, но и изгради икономическия гръбнак, който впоследствие задвижи либералната глобализация.


В същото време Вашингтон осигуряваше "чадър от сигурност" и пое основната тежест на битката срещу комунизма. Европа беше в комфортната ситуация да постави нова основа на собствените си политически системи и междудържавни отношения, да генерира нарастващо благоденствие и да пести от разходи и изграждане на капацитет за сдържане на съветската заплаха. Това припокриване на просперитет и сигурност продължи и след падането на Берлинската стена, допълнително укрепено от западната доминация на 90-те години на миналия век и разгръщането на либералната глобализация. Но към края на първото десетилетие на новия век нещата започнаха да се разместват.


Стопански, най-значимата промяна беше изтеглянето на гео-икономическата глобална тежест на изток и възхода на Китай. Масивната инвестиционна и търговска експанзия в източна посока постепенно намали относителната важност на останалите европейски партньори. Нещо повече, именно Азия заплени бизнес въображението на компаниите от "стария континент", а дългосрочните прогнози за устойчив растеж и потребление форсира техните стратегии за присъствие и експанзия там.


Икономическият хинтерленд на Централна и Източна Европа сякаш беше вече наситен и повечето играчи възприеха подхода 'Go East'. Европа не успя да роди еквиваленти на американските техно гиганти и постепенно пое към конфликтен модел на отношения с тях. Континентът не прояви и особен интерес към отвъдокеанския шистов газ и петрол. Транс-атлантическото споразумение за свободна търговия бе замразено и няма перспективи за развитие през идните години като и двете страни имат множество задръжки. Самият американски бизнес, който силно лобираше за влизането на Китай в Световната търговска организация също се пренасочи към Азия и икономическото отдалечаване между САЩ и Европа се задълбочи.


Предизвикателствата пред сигурността на Европа и новият конкурент на САЩ


Разместванията в областта на сигурността, които засягат Европа, са още по-дълбоки. Постепенното разклащане на транс-атлантическата връзка стартира още в мандатите на Барак Обама, премина през още по-проблематична фаза в годините на Доналд Тръмп и несигурно се стабилизира с началото на управлението на сегашния президент Джо Байдън.


Въпросителните тук обаче не са в основата на политическата връзка, а разминаванията в оценките за глобалната среда за сигурност и способностите. Стартиралото "обръщане към Азия" вече пренасочва вниманието на Вашингтон, а намаляващата вътрешна подкрепа за големи военни операции и присъствие зад граница неизбежно свиват нейния ангажимент в множество ключови за Европа региони като близкия Изток. Африка не предизвиква почти никакъв интерес за американската страна и ако искат стабилност през идните десетилетия, европейците ще трябва да бъдат основния играч там. Превръщането на Китай в системен конкурент е много по-изявено за Вашингтон, отколкото за Брюксел. Европа не може да е от особена полза за останалите западни съюзници и по целия тихо-океански периметър поради отсъствие на капацитет и политическа амбивалентност.


Погледнато отвисоко, Европа е вече в специфична ситуация, в която припокриването на просперитет и сигурност в рамките на трансатлантическото пространство е нарушено. Това отваря множество сложни политически задачи. Една е предефинирането на стопанските отношения между "стария континент" и САЩ в отсъствието на реалистична опция за ново споразумение за свободна търговия, продължаващи спорове по отношение на техно гигантите, ограниченията и на двата пазари при предлагането на услуги и други въпросителни.


В същото време, те ще трябва да намерят и някакво съвместяване на интересите в Азия, и най-вече Китай, където не могат да си позволят да играят един срещу друг. Нужен е и нов modus operandi по отношение на "зеления преход".


Второ предизвикателство е в областта на сигурността и отбраната. Сдържането на Русия е продължаващ императив и ангажимент за двете страни, но отвъд тази тема има най-различни разминавания. Балансът на финансовия ангажимент в НАТО е най-очевидният, но не и най-важният. Далеч по-съществени са намирането на пресечни точки в отношението спрямо Пекин, баланс на ангажиментите и сътрудничеството в близкия Изток и индо-тихоокеанския регион, Арктика, кибер сигурността, тероризма и други. Брюксел ще очаква и известна американска подкрепа в Африка.


Началото на новите отношения


Почти по правило Европа осмисля политическата реалност през кризи, на които е принудена да реагира. Затова и на мнозина е толкова трудно да видят по-дълбоките основания на връхлитащите я сътресения. Осигуряването на нейния просперитет и сигурност в рамките на транс-атлантическата общност в продължение на десетилетия я завари неподготвена за случващите се глобални размествания. Все повече от рисковете не могат да бъдат адресирани през институции като НАТО, за все повече от тях ще се изискат собствени политически и военни действия със собствен ресурс и способности.


Експортният модел на растеж е все повече под въпрос


Европа толерираше инвестиционната и търговска асиметрия с Китай десетилетия наред, но сега тя вече се обърна срещу нея и ще е принудена да реагира. Експортният модел на растеж е все повече под въпрос. Най-често срещаният политически отговор на тази нова ситуация е идеята за "стратегически суверенитет", следвана от по-радикалния вариант за Европа като отделен център, позициониран срещу Китай и САЩ.


Отвъд шумните декларации, за него няма нито политически консенсус, нито реална финансова и институционална готовност. Всъщност сме свидетели на началото на неравномерното, но неизбежно преосноваване на американско-европейските отношения. И срещата в Питсбърг бе част от точно този процес.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK