© Юлия Лазарова
Идеята за обществен орган, който да разпределя публичните средства за медии, е актуален повече отвсякога.
В статията са използвани материали, събрани за целите на проекта "Медийната система и журналистическата култура в България". Проектът се реализира от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и е финансиран от Фонд "Научни изследвания". Заглавието е на "Дневник".
Един нов призрак броди из Европа, дори в САЩ са го видели - необходимостта от повече държава в медийната система. Световната финансова и икономическа криза от 2008 г. и пандемията от Covid-19 предизвикаха болезнени сривове на рекламния пазар. Миграцията на рекламата в интернет, където лъвският пай отива във "Фейсбук" и "Гугъл", също е придобила пандемичен характер. Един от резултатите от изтъняването на редакционните бюджети е, че усилено се попълват редиците на журналистическия прекариат. Този набор от проблеми прати в дневния ред на медийно-политическите дискусии темата за държавата като спасителен пояс за медиите.
Подобно решение сигурно кара да се преобръщат в гроба пионерите на идеята за "свобода на пресата", дълго време разбирана само като липса на държавна цензура и правителствен контрола. Идеята държавата да се намеси на медийния пазар може би е сквернословна и за онези издатели и журналисти, чиито медии бяха мачкани над 10 години от системата "Борисов - Пеевски". През 2020 г. крупният бизнесмен и депутат от ДПС продаде медийните си активи, но правителството на Борисов продължи да има силно влияние върху част от сектора вследствие на три фактора: ролята му в надзора на купуването на големи медии; контролът му върху средствата от ЕС, които могат да се предоставят на близки и безкритични към властта медии; контролът на Борисов върху медийния регулатор, водещ до потулване на антиконкурентните практики. Това са част от констатациите на доклада "Невидимата ръка на медийната цензура" на базираната в Брюксел организация "Инициатива за свободни медии на Балканите" (ИСМБ).
Неизменните мрачни констатации за упадъка на медийната свобода в България обаче не трябва да блокират дискусиите за възможната нова роля на държавата в подкрепа на качествената журналистика. Защото въпреки "завладените" медии в "превзетата" държава, тя е част от глобални проблеми, който могат да бъдат решавани по сходен начин.
"Кризата удря много силно журналистиката и унищожава медии по целия свят", въпреки че през 2020 г. броят на потребителите на медийно съдържание рязко нарасна, алармира тогава Аня Шифрин от Колумбийския университет в сайта на Еuropean Journalism Observatory (ЕJO).
В България медиите също страдат сериозно в условията на коронакриза. Миналата година прекратиха съществуването си "Шуменска заря" - един от трите най-стари оцелели до наши дни български вестници, а третият по големина град Варна остана без всекидневник след спирането на "Черно море". Без всекидневници са и Бургас, Стара Загора, както и други големи градове. В много редакции бяха съкратени щатове, хонорарите намаляха драстично.
Одържавяване на американските медии?
"В този момент са спешно необходими нови подходи и широкомащабни решения, за да се спаси независимата журналистика, медийното разнообразие и медийния плурализъм, дори политическата воля за тяхното прилагане да липсва", счита Шифрин. Тя интервюира за EJO Виктор Пикард, автор на книгата "Democracy Without Journalism: confronting the misinformation society" (2020). Той лансира авангардни идеи за противодействие на кризата в САЩ чрез прекрояване на медийната им система с помощта на държавата.
Авторът лансира създаването на мощни независими обществени радио и телевизия по европейски образец. Те трябва бъдат финансирани от държавата и да добият много по-големи размери от сегашните анемични PBS и NPR. Пикард предлага и налагане на данъци на интернет гигантите, приходите от които да бъдат използвани за подкрепа на новинарските медии. А вестниците да станат част от национална мрежа от публични медии или да останат извън нея като организации с нестопанска цел или с ниска печалба.
Макар тази визия за бъдещето на меката на медийния капитализъм да е утопична, тя е част от новия научно-експертен дискурс за ролята на държавата в медийния сектор. Сега тя трябва да спасява медиите - както банките през 2008-2009 г., и бизнеса и работните места през 2020 г.
Възможно ли е обаче държавата хем да дава пари на медиите, хем да не се изкушава да ги контролира? Досегашният опит от съществуването на обществените медии в Европа, финансирани в повечето страни с публични средства, е противоречив. Обществените радиа и телевизии са синоним за качествени журналистика и медийна продукция, но нерядко са обвинявани, че демонстрират близост до управляващите.
Далеч по-малко средства дава държавата за подпомагане на пресата - лидери в това отношение в Европа са Франция и Италия, сериозни традиции има в Австрия, добри практики в скандинавските страни.
Старият модел на държавно финансиране на медиите, наложил се в следвоенна Западна Европа, има сериозни пробойни, които улесняват корумпирането на отделни медии.
Най-яркият пример е свързан с оставката на австрийският канцлер Курц, след като беше обвинен, че от 2016 г., когато е бил външен министър, финансовото министерство е заплащало особени реклами в булевардния "Österreich". В замяна на изданието е осигурявало положително отразяване на Курц и манипулирани социологически проучвания. Това му е помогнало да стане партиен лидер, а впоследствие и канцлер. Само през 2020 г. австрийското правителство е наляло 67 млн. евро за реклама и подпомагане на вестници, техните сайтове и частни радиа и телевизии.
"Третият път" - неизбежен след "аферата Курц"?
На фона на тези противоречиви тенденции възможни решения предлага концепцията за "третия път" - държавно или гарантирано от държавата, но независимо от нея публично финансиране на журналистиката. Концепцията е формулирана преди 10 години от немската медийна икономистка Мари Луизе Кифер. "Третият път" предвижда финансиране на медиите, различно от пазарното, но и от сегашния модел на публична издръжка на обществените медии. Според Кифер занапред държавата трябва да осигурява повече средства - но вече за журналистиката, разбирана като институция.
Новият модел на финансиране е за редакции и сходни организации, които са ръководени автономно от журналисти. Журналистиката е "колективно благо", което не е идентично с ориентираното към печалба медийното предприятие. Ахилесовата пета на авторската идея е възгледът, че журналистиката трябва да получи статут на професия, самоорганизираща се на колегиален принцип, по подобие на лекарите и адвокатите.
В немскоезичното пространство се появяват и други "чернови" в светлината на "третия път". Преди две години швейцарските социалдемократи предложиха да има директно държавно подпомагане не само на медиите, но и на качествената журналистика чрез създаване на специален фонд. В него трябва да постъпват отчисления от рекламните приходи на частните електронни медии, "данък Гугъл", както и част от приходите от такси за радио и телевизия. За разпределяне на средствата трябва да решава комисия, съставено от медийни професионалисти, представители на гражданското общество и учени. В резюме: журналистиката и медийното многообразие да се подпомагат като service public.
Обществен орган да разпределя държавните пари за медии в България?
Подобни планове звучат оптимистично, но скандалът в Австрия действа като знак "Минаването забранено" на всички, които искат по-голяма роля на държавата в медийната екосистема. В България след 2009 г. партия ГЕРБ така и не спря да си купува медийна любов, например чрез оперативните програми на ЕС. По тяхна линия телевизии и радиа са получили над 58 млн. лв. от правителството в периода от 2007 г. до юни 2019 г., както информира "Клуб Z". Сред получателите през първия програмен период (2007-2013) са и сравнително малки медии като ТВ7, ТВ "Европа", Канал 3, Радио "Фокус", Радио К2. Те бяха особено активни в подкрепата на Борисов след идването му на власт. За тях такова финансиране е равносилно на "ден година храни", за разлика от големите телевизии, за които сумите по европрограмите са малка част от общите им приходи.
Т. нар. медийно обслужване на общините също се използва ударно за гарантиране на лоялност. Ето само един пример. "Близо 2.6 млн. лв. е сумата, изхарчена от десет български общини в периода 2013-2015 г. за купуване на медийно влияние", установи журналистът от "Дневник" Спас Спасов въз основа на запитвания по ЗДОИ. Налице е нездравословната симбиоза между местните власти и регионалните медии. Често тя има зле прикрит корупционен характер.
При представянето на доклада на ИСМБ в Брюксел евродепутатът Радан Кънев дори призова ЕС да спре всякакво финансиране на медии по оперативните програми, "като единствено прякото финансиране е приложим вариант." Този вариант обаче не е реалистичен. Освен това остава голям национален ресурс. Крайно време е публичните средства, които влизат в медиите, да бъдат разпределяни по прозрачен начин, който да зачеркне клиентелистките схеми. Необходим е нов механизъм за подкрепа и на качествената журналистика, независимо от платформата, на която тя се практикува, както и за медийното разнообразие в регионите, квалификации на журналисти, курсове по медийна грамотност.
Преди десетина години доклад на Центъра за либерални стратегии лансира идеята за създаване на независим от държавата Фонд за радио и телевизия. Той трябваше да е отговорен за разпределяне на постъпващите в него средства на конкурентен принцип между всички обществено-ориентирани програми - както на обществените, така и на търговските медии. Тогава председателят на СЕМ Георги Лозанов коментира, "че е възможно да се намери механизъм, чрез който държавната субсидия да отива в този фонд". Макар и да звучи парадоксално, "държавната субсидия е най-стабилният механизъм за финансиране на медиите от гледна точка на свободата на словото" в условията на симбиоза между политическите и корпоративните зависимости в медиите, каза на дискусия Лозанов.
"Старият" Фонд за радио и телевизия още фигурира в ЗРТ, но си остана мъртвороден, камо ли да бъде независим от държавата. Но идеята за обществен орган, който да разпределя публичните средства за медии и качествена журналистика, е актуален повече отвсякога.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
