Казусът "Кирил Петков": Да не мачкаме правото като пластилин

Забраната за двойното гражданство във властта е анахронизъм. Докато я има в конституцията обаче, това са правилата на играта

© Цветелина Белутова, Капитал

Забраната за двойното гражданство във властта е анахронизъм. Докато я има в конституцията обаче, това са правилата на играта



Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук".


Решението на Конституционния съд по казуса с гражданството на Кирил Петков е факт. То не е нито неочаквано, нито изненадващо. И откъдето и да го гледаме, съответства на това, което е предписано в действащата редакция на българската конституция и което следва от здравия разум на прилагане на отдавна познати принципи и положения в правото.


Опитите да се предизвика коригиращо текста на конституцията тълкуване, като се стъпва на екзотични хипотези на изключения, за да се прави опит да се мотивира извеждането на общо правило или като се привнасят аргументи от други области на правото, за да се заобиколят принципите, присъщи на публичното право, са оригинални, но не могат да бъдат подкрепени, ако наистина държим на върховенството на правото и на равенството ни пред закона, независимо от това дали става въпрос за Гошо, Пешо или Тошо. Когото харесваме или не харесваме, който ни е приятел или ни е враг.




Правова държава има там, където правото действително осигурява наличието на ограничения и гаранции пред произвола на тези, които упражняват или ще упражняват властта. Където то вкарва властването в ясна рамка, която не позволява на Гошо, Пешо или Тошо само защото заемат един пост или в момента са много популярни и харесвани, да правят всичко, което смятат за секси и правилно, отвъд това, което съществува като право и правила. Преди те да дойдат. И които трябва да съществуват и след като те ще си тръгнат. Защото колелото се върти. И никой не е никога единствено и само на върха на колелото. Колкото и дълго да се задържи там...


Да, в България правовата държава е в криза. В тежка криза. Да, тази криза до голяма степен е резултат от бабаитското, дори бандитското упражняване на властта по време на управлението Борисов. Да, тя е функция на превръщането на държавата в бащиния на г-н Борисов, г-н Доган, на г-н Пеевски, на други господа и дами, на техните мрежи от хранени хора.


Но ако ние наистина искаме да променим тази несретна реалност, ако ние наистина искаме "да спрем течовете" и да гарантираме реалното зачитане на върховенството на правото, пълноценното функциониране на правовата държава, това няма да стане, като се опитваме да мачкаме правото като пластилин само защото сме много вътрешно убедени в собствената си правота и в това колко добри са намеренията ни.


Няма да стане и когато имаме чуваемост единствено за гласа на тези, които ни казват това, което искаме да чуем. А още по-малко, когато сме готови да размахаме всяка екстравагантна юридическа интерпретация, защото нас ни обслужва на момента. Така не допринасяме за върховенството на правото. Така рушим това, което изобщо е останало от някакво правосъзнание, което евентуално съществува в България. А истинска промяна в България ще има тогава, когато успеем да наложим правото да се прилага ефективно и еднакво за всички. Когато в нашето общество ще има силно правосъзнание, а правилата наистина ще се спазват. От всички. Дали и кога това може да се случи в нашата клета страна, не се наемам да прогнозирам...


И понеже решението на Конституционния съд по казуса "Кирил Петков" е факт, вместо да продължаваме да поставяме личните си емоции, аспирации, симпатии и антипатии пред принципите, предписанията и логиката на правото и правовата държава, по-добре е да вложим енергията, която сме готови да отделим за тези изкривени спорове, за да обсъдим един друг въпрос. Дали не е време да преосмислим ограничението български граждани, които имат и друго гражданство, особено ако то е на държава - членка на ЕС, да могат да заемат висшите длъжности на публична власт у нас, за които понастоящем се изисква лицата, които ги заемат, да имат единствено българско гражданство.


И да, във време, когато около една трета от гражданите на България живеят извън България, когато те имат свободата да се движат, живеят, пътуват, учат, работят в Европа и навсякъде по света, но един ден биха се върнали, за да споделят това, което са научили, това, с което житейски са се обогатили, подобно ограничение е анахронизъм. И трябва да бъде преосмислено. Докато го има в конституцията обаче, това са правилата на играта. И трябва да ги спазваме, ако искаме наистина "да спрем течовете".


Накрая, понеже продължавам да вярвам, че всичко това, което Кирил Петков и сподвижниците му декларират, че искат да направят, те наистина искат да го направят, независимо от грешките на растежа, приятелски бих казал, че малко повече зрялост и едно друго отношение към правото могат само да им помогнат по пътя, по който са поели.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK